site.btaЗапочнаха честванията по повод 146-ата годишнина от освобождението на Казанлък и от боевете при Шипка - Шейново

Със заупокойна молитва и поднасяне на венци и цветя в девическия манастир „Въведение Богородично“ в Казанлък започнаха честванията по случай 146-ата годишнина от освобождението на града и от боевете при Шипка – Шейново. На събитието присъстваха представители на местната администрация и местния Общински съвет, заместник-командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада с батальони в Карлово и Казанлък полковник Мирослав Костадинов и представители на военното формирование, директори на културни институти, ученици, общественици, представители на патриотични организации, родолюбиви граждани. 

В програмата участие взе представителна група на хор “Петко Стайнов” с ръководител Младен Станев, а директорът на местния Исторически музей “Искра” д-р Момчил Маринов припомни историята отпреди 146 години. На 8 януари всяка година честваме второто и окончателно освобождение на Казанлък, само четири дни след освобождението на София, напомни той. Първото освобождение на града е още на 17 юли 1877 година и това са важни дати в хода на Руско-турската война от 1877-1878 година. "Само няколко дни след 17 юли нашите предци виждат горящата розова долина и Казанлък е в пламъци, а от 21 август започва и прочутата Шипченска епопея, чиито епилог са освобождението на Казанлък и боевете при Шипка – Шейново, които ще бъдат почетени утре. Днес на 8 януари спомняме и славим нашите възрожденски предци, защото това е и ден на празник на нашите предшественици", посочи той и допълни, че само няколко дни след тази дата в Казанлък започват първите преговори за примирие между Русия и Османската империя. 

От администрацията в Казанлък подчертаха, че в наши дни трябва да сведем глава и да си спомним, че нито свободата, нито мирът можем да приемем за даденост. Всички присъстващи запазиха едноминутно мълчание в памет на героите, загинали за освобождението на града и на България и поднесоха венци и цветя в знак на признателност. 

Девическият манастир в Казанлък има своята роля в историята на Руско-турската освободителна война. След падането на Стара Загора на 19 юли 1877 година многолюден бежански поток се отправя към Балкана, а когато минават през Казанлък, част от хората се подслоняват в манастира. Войските на Сюлейман паша, преследващи бегълците, се настаняват в манастирския двор, като преди това избиват приютилите се там около 340 ранени и болни жени, деца и старци. Временно църквата е превърната в затвор, в който пленените български и руски войници са оковани, измъчвани и избивани. Всички дарения, пристигнали от Русия и другаде, са плячкосани, а стенописите в олтара и иконите са осквернени. При бягството си турците правят опит да опожарят храма. 

Освобождението на Казанлък на 8 януари 1878 година и превземането на турския укрепен лагер край Шипка – Шейново на следващия ден представляват фактически завършек на прочутата Шипченска епопея, започнала край историческите върхове Шипка и свети Никола. Двуетажната сграда източно от храма в двора на манастира е предоставена за временна болница. Заедно с руските медицински сестри монахините поемат грижа за ранените и болните, но някои от тях остават завинаги в манастирския двор. Редом с гробовете на монахините са и тези на починалите от раните си опълченци от Пета дружина на Българското опълчение и на руски офицери и войници.