site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 8 януари в историята

8 януари 2024 г., понеделник, 2-ра седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Георги Хозевит. Св. Емилиан изповедник. Преп. Домника. Св. Григорий, еп. Български.

В България се отбелязва:

Бабинден. Народен празник. В българския народен календар денят след Ивановден са отрежда на празника на "бабата" - селската акушерка, на децата и родилките. На този ден традицията повелява да се засвидетелства уважение към жените, които "бабуват" на родилките. В миналото, когато децата са се раждали в дома, около родилката са били само бабите - по възрастни жени от селото, които с умение, придобито от личен опит, израждали бебето в домашни условия. Те помагали не само по време на самото раждане, но и преди и след него. Преди изгрев слънце на Бабинден жените, които имат деца от 1 до 3 години, наливат прясна вода и слагат в нея босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и отиват в дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника (за да се пресече всичко лошо) или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с червен и бял конец. При миенето бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!". Бабата акушерка слага празнична трапеза за всички жени, на които е бабувала, и ги кани на гости. На трапезата всяка оставя своя дар - погача, кокошка, баница, вино и др. Пеят се песни за семейството, любовта, честитите майки с много деца. Вечерта ритуалът продължава с обредно къпане на бабата акушерка, което се нарича "влечугане". Както тя е къпала децата на присъстващите, така и те нея къпят. Изнасят я навън, слагат я в двуколка, шейна или голям плетен кош и я влачат към реката. Мъжете са маскирани като волове, с кожени маски и рога. По пътя невестите, ако срещнат някой мъж се опитват да го разсъблекат и искат откуп. Накрая изкъпват бабата в реката или изсипват на главата й вода. Вечерта на селския мегдан всички играят хоро като празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува й се ръка и се дават дарове в знак на благодарност и обич към нея.
До 1968 г. народният празник Бабинден се е отбелязвал на 21 януари. С календарната реформа на Българската православна църква от същата година датата на честването на Бабинден се измества - от 21 на 8 януари, като 21 януари се отбелязва като Ден на родилната помощ.

На този ден в България:

1945 - Във Видин е открито руско военно гробище - първото, изградено извън пределите на СССР на Балканския полуостров. В него са погребани над 234 съветски войници и офицери, повечето от състава на Трети украински фронт, загинали по време на Втората световна война (1939-1945). През есента на 1944 г. руско-германският фронт минава през Видинския край. За провеждането на Белградската операция и освобождаването на Сърбия във Видинско са разположени войските на Трети украински фронт, като в района на Връшка чука - Зайчар и Брегово - Неготин се водят тежки сражения. Убитите по границата са погребани на българска територия, а ранените се лекуват в полевите болници на фронта. Гробището е изградено за три месеца с доброволния труд на десетки жители на Видин в периода ноември 1944 - януари 1945 г. В изграждането на гробището е участвала и група италиански военнопленници, работили под ръководството на майстор Нино Белбуеро, подофицер от Италианската армия. В знак на признателност, със заповед на маршал Толбухин, командващ Трети украински фронт, италианските военнопленници са освободени след изграждането на гробището. Демобилизирани са и са изпратени за Италия със "специален товарен вагон, храна за 10 дни, с по две големи кутии цигари по сто къса, нови военни дрехи, с ушанки, ръкавици и шинели и с по 40 рубли за всеки за лични разходи.

1965 - Излиза бр. 1 на сп. "ЛИК" на Българската телеграфна агенция като седмичен бюлетин за литература, изкуство и култура. През 1992 г. спира да излиза. Възстановено е на 4 май 1999 г. като месечно издание. От  март до декември 2013 г. съществува в електронен вид. Възстановено е и започва да излиза на хартия през юли 2020 г.

1971 - Излиза бр. 1 на в. "Антени", седмичник за политика и култура. Последният брой на вестника излиза на 1 юни 1997 г.

1980 - Петър Попангелов печели първо място в слалома - кръг от Световната купа по ски алпийски дисциплини в Ленгрис, Германия. Той става първият българин, спечелил състезание от Световната купа по ски алпийски дисциплини.

1996 - Официално стартира масовата приватизация в България с продажбата на бонови книжки на българските граждани. Програмата за масовата приватизация е приета с решение на 37-ото Народно събрание от 19 декември 1995 г. и е обявена официално на 4 януари 1996 г. Целта на програмата е прехвърлянето на собствеността върху акции от капитала на 1063 търговски дружества от държавата върху гражданите на обща стойност по номинал 80,439 млрд. лв. Програмата за масовата приватизация е разделена на три етапа. Първият етап е регистрацията на гражданите, който започва на 8 януари 1996 г. с продажба на бонови книжки. Отпечатани са 1 млн. бонови книжки, включени са 6 700 000 души, разпределени по регистрационни бюра. Всички граждани, които са се регистрирали, имат възможност да участват във втория етап на масовата приватизация  от 20 юни 1996 г. до 31 юли 1996 г., в който те могат да прехвърлят акциите си на роднини и да ги внасят във фондове. На 6 юни 2003 г. започва третият етап от масовата приватизация, в който участниците могат да наддават за акции от предприятията в централизирани търгове. Същия ден е проведен и първият централизиран публичен търг. Дяловете от предприятията, предложени за масова приватизация, се получават в замяна на инвестиционни бонове по време на тръжните сесии.

2005 - Жители на Суходол препречват пътя на товарните автомобили, извозващи отпадъци към сметището в района. Те протестират срещу решението на общината сметището да работи още 1 година и настояват общинската администрация да осигури средства за рехабилитация на инфраструктурата в района.

2007 - Започва разпродажбата на нефтопреработвателната рафинерия "Нова Плама", обявена в несъстоятелност на 19 май 2006 г. от Окръжния съд в Плевен, потвърдена от Върховния касационен съд.

2008 - В София и Перник са организирани протести срещу политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на фармацевтичния сектор. Фармацевтите протестират срещу наредбата за регистрирането и регулирането на цените на лекарствените продукти, с която министерството намалява надценките на аптеките и дистрибуторите.

2011 - В университетската болница "Св. Марина" във Варна е извършена първата по рода си в България операция за стабилизация на раменна става. Миниинвазивната интервенция е дело на Борис Поберай, водещ специалист по този вид хирургия в Словения и създател на инструментариума за реализиране на този тип операции.

2012 - Двама монаси от манастира "Преподобни Йоан Руски" на Касандрийската епархия на Гръцката православна църква донасят в Пловдив частица от мощите на светите 14 000 младенци-мъченици, избити от Ирод във Витлеем. Частицата е в малко ковчеже, което е поставено в средата на храма за поклонение. Младенците-мъченици са покровители на децата.

2014 - Главният прокурор Сотир Цацаров внася искане в деловодството на Народното събрание за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу депутата Волен Сидеров. На 6 януари 2014 г. между Волен Сидеров и културното аташе на Франция Стефани дьо Мартие започва словесен спор в самолета по време на полет от София за Варна. По-късно спорът продължава на летище "Варна", където е имало спречкване между депутати от "Атака", пътуващи в самолета, и пътници от самолета, при което е пострадал граничен полицай.  На 7 януари 2014 г.  прокуратурата във Варна започва разследване. 

2015 - За първи път в света вторият по височина връх в Антарктида - Голям иглен връх (1679.49 м) на о. Ливингстън, в планината Тангра, е изкачен от  българските алпинисти Дойчин Боянов, Николай Петков и  Александър Шопов. Изкачването е част от 23-ата антарктическа експедиция "Върховете на Тангра планина", която продължава от м.  ноември 2014 г. до м. февруари 2015 г.  Голямата цел на експедицията е изкачване и измерване височината на върховете от главното било на планината Тангра, намираща се в близост до българската изследователска база в Антарктида "Св. Климент Охридски". По време на експедицията за първи път са изкачени и върховете Плана и София (кръстен на столицата на България).

2017 - Военнослужещи и техника от Сухопътните войски, Военноморските сили и Военновъздушните сили трети ден помагат на населението в Североизточна България в областите Варна, Добрич, Плевен, Русе и Силистра за преодоляване на тежката зимна обстановка, причинена от дълбоки снегонавявания, поледици, вятър и много ниски температури.

2018 - На ул."Ралевица" в София, минути след 10:00 ч., смъртоносно е прострелян в гърдите бизнесменът Петър Христов, собственик на компания за млечни продукти. Той е откаран във Военномедицинска академия от шофьора му, където е починал. Той е имал разностранен бизнес - от строителство до хранително-вкусовата промишленост и е бил с добра репутация в обществото.

2019 - Омбудсманът Мая Манолова внася жалба до Конституционния съд срещу изискванията в новия Закон за горивата, приет на 12 юли 2018 г. и в с сила 6 месеца след обнародването му. В закона са заложени непосилни изисквания за висок уставен капитал - 20 000 лв. за малка бензиностанция, 1 000 000 лв. за условно наречения "търговец на едро", абсурдни изисквания за големина на складовете, за вместимост на съдовете, за брой бутилки за втечнен газ. В жалбата си до съда Мая Манолова отбелязва, че с поставянето на трудно изпълними и несъразмерно високи във финансово изражение прагове и изисквания под формата на рестрикции при административното регулиране на дейностите, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, законодателят на практика ограничава кръга от икономически субекти, които могат да извършват тези дейности и по такъв начин "естествено" се създават условия за ограничаване на конкуренцията и за монополизъм. Според нея разпоредбите на закона не само нанасят тежък удар върху малките търговци и превозвачи на горива, но са и удар срещу българските граждани в качеството им на потребители, тъй като фалитът на малките бензиностанции ще доведе до ограничаване на конкуренцията и засилването на монополизма.

2020 - В Министерския съвет министър-председателят Бойко Борисов и посланикът на САЩ в България  Херо Мустафа откриват Първата сесия на Стратегическия диалог България - САЩ с участието на заместник-държавния секретар по политическите въпроси на САЩ Дейвид Хейл и ръководената от него делегация.

2021 - В Хасково в 14:20 ч. са отчетени 17,6 градуса по Целзий, което е абсолютен температурен рекорд за цялата история на измерванията в южния областен център. Досегашният рекорд е от 1948 г., когато са измерени 14,5 градуса по Целзий.

2023 - В Борисовата градина в София се провежда фестивалът "Сурва", в който участват над 200 дефилиращи сурвакари и майстори на маски.

На този ден по света:

1297 - В Монако на власт идва династията Грималди. Франсоа Грималди, представител на една от генуезките аристократични фамилии, заплашен от преследване, напуска Генуа и преоблечен като монах успява да превземе крепостта в Монако и да постави началото на управлението на фамилия Грималди.

1654 - Завършва казашкото въстание начело с Богдан Хмелницки. Започва на 2 май 1648 г. Oт 16 в. Украйна е в състава на обединеното литовско-полско княжество - Жечпосполита. През 1648 г., предвождани от Богдан Хмелницки, казаците от Запорожието въстават срещу полската шляхта. Успехите на казаците при Жолтие води, Корсун и Пилавци водят до признаването от страна на полския крал на Богдан Хмелницки за хетман на Украйна, но войната продължава, след като Сеймът отказва да го утвърди за такъв. През 1653-1654 г. инициативата посредством контраатака минава на полска страна, което принуждава Богдан Хмелницки да потърси помощта на Русия. Свиканата от Богдан Хмелницки на 8 януари 1654 г. Переяславска рада взима решение контролираните след въстанието територии да преминат под протектората на Руската империя.

1912 - В Република Южна Африка е основан Африканският национален конгрес (АНК) като масова политическа организация на преобладаващото коренно население на страната за борба срещу режима на расовата дискриминация и апартейда. Първи председател на организацията е Джон Дубе. От 1960 г. до 1990 г. дейността й е забранена от властите. На 10 февруари 1994 г. Африканският национален конгрес официално е регистриран като политическа партия.

1918 - Президентът на САЩ Удроу Уилсън произнася реч пред Конгреса във Вашингтон, САЩ, в която представя план за новия световен ред след края на Първата световна война (1914-1918) - т. нар. четиринадесет точки. Те са формулирани като основни принципи на програмата за мир след Първата световна война (1914-1918) и са израз на желанието на Удроу Уилсън за установяване на траен и справедлив мир в Европа и в целия свят. Основополагащи са принципите на равноправие и справедливост при разрешаване на междудържавните спорове, като водещи трябва да са историческите наследство, народността на населението в спорните територии. Вследствие на "четиринадесете точки" на Парижката мирна конференция (1919) е одобрено решението за създаване на Обществото на народите.

1959 - Шарл де Гол встъпва в длъжност като първи президент на петата френска република (до 28 април 1969). Избран е на 21 декември 1958 г.

1998 - В САЩ е обявена окончателната присъда срещу Рамзи Ахмед Юсеф, един от извършителите на бомбения атентат в Световния търговски център в Ню Йорк (26 февруари 1993), при който загиват шестима и са ранени над 1000 души. Кувейтският гражданин Рамзи Ахмед Юсеф, член на международната терористична организация "Ал Каида", е обвинен, че е планирал и извършил през 1993 г. бомбения атентат в Световния търговски център в Ню Йорк. Арестуван е на 7 февруари 1995 г. в Исламабад, Пакистан. Съучастникът му Еяд Исмаил, палестинец с йорданско гражданство, шофирал колата-бомба, с която е извършен атентатът, е арестуван на 30 юли 1994 г. в Йордания. Съдебният процес срещу Рамзи Ахмед Юсеф и Еяд Исмаил започва на 5 август 1997 г. в Ню Йорк, САЩ, приключва на 12 ноември 1997 г. Юсеф и Исмаил са признати за виновни и осъдени на доживотен затвор. Други четирима обвиняеми за атентата са арестувани през 1993 г. и осъдени през 1994 г. Рамзи Ахмед Юсеф има присъда и по обвинение в заговор за взривяването на американски пътнически самолети, обявена на 8 септември 1996 г. Официалното потвърждение на присъдата срещу Еяд Исмаил - 240 години лишаване от свобода, е на 3 април 1998 г. 
 
1998 - Сеймът (долна камара на парламента) на Полша приема закон за ратифициране на конкордат с Ватикана. Споразумението, уреждащо взаимните отношения между Полша и Ватикана, както и тези между католическата църква и държавата, е подписано на 28 юли 1993 г. във Варшава, Полша, от папския нунций архиепископ Йозеф Ковалчик и от министъра на външните работи на Полша Кшищоф Скубишевски. Документът потвърждава независимостта  и автономията в отношенията между полската държава и католическата църква. Той дава законова сила на църковните бракосъчетания и въвежда часове по вероучение в държавните училища. Дава се също така право на църквата да разполага със свои средства за осведомяване и да използва каналите на държавното радио и телевизия. На 24 януари 1998 г. президентът на Полша Александър Квашневски подписва конкордата между Полша и Ватикана, а на 23 февруари 1998 г. го ратифицира. На 25 март 1998 г. във Ватикана държавният секретар на Ватикана Анджело Содано и министър-председателят на Полша Йежи Бузек разменят ратификационните документи на договора. Конкордатът (от лат. concordatum - споразумение) е договор между папата като глава на Римокатолическата църква и някоя държава - регламентира правното положение на Църквата в съответната държава и отношенията й със Светия престол.

2002 - Президентът на САЩ Джордж У. Буш подписва закон за образованието, който предвижда нови тестове по литература и математика и цели да изравни качеството на образованието на богатите и бедните ученици.

2004 - На церемония в Саутхемптън, Южна Англия, кралица Елизабет Втора става кръстница на най-големия пътнически кораб в света - Куин Мери-2. Корабът струва 880 милиона долара. Той е построен във Франция, американска собственост е, но ще плава под британски флаг. Кръстен е на кораба Куин Мери - луксозен лайнер, който е пуснат на вода през 1936 г. и неотдавна е спрян поради старост. Куин Мери-2 пристига на 26 декември 2003 г. в Саутхемптън. Куин Мери ще потегли на първия си рейс за Форт Лодърдейл, Флорида на 12 януари 2004 г.

2008 - Открива се Европейската година на диалога между културите в Любляна, Словения. През 2008 г. навсякъде в Европейския съюз са организирани различни прояви, които да подчертаят важността от взаимодействието между културите, да дадат подтик на по-широк диалог и на усилията за постигане на разбирателство между хора от различни националности и религии.

2009 - Съдът в източния китайски град Ханчжоу, столица на провинция Чжъзцян, осъжда дисидента Ван Жунцин на 6 години затвор по обвинение в организиране на опозиционна група и на организация за защита на правата на човека. Ван участвал в създаването на Китайска демократическа партия - неформална  групировка, действала в страната в края на 90-те години.

2010 - За първи път в света парализиран човек успява да прекоси с яхта Атлантическия океан. Британецът Джеф Холт става първият яхтсмен, страдащ от парализа на четирите крайника, успял самостоятелно да пресече Атлантика. За 28 дни той изминава над 4000 километра със специално конструиран 20-метров катамаран. Холт започва плаването си на 10 декември 2009 г. от остров Лансароте в Канарския архипелаг и достига остров Тортола в залива Кейн гардън (британските Виржински острови). Мореплавателят е съпроводен от фотограф и медицинска сестра, но яхтата е управлявана от самия него.

2011 - Испанската национална телевизия Ер Те Ве Е (RTVE) обявява, че спира излъчването на кориди. Като причина за решението си държавната телевизия посочва стремежа да защити децата от гледки на насилие. Борбите с бикове обикновено се излъчват в часове, които са "запазена територия" за малките зрители, пояснява Ер Те Ве Е. В страната тече ожесточен дебат около бъдещето на многовековната традиция на бикоборството. През юли 2010 г. автономната област Каталуния забранява коридата, присъединявайки се към Канарските острови, които я поставят извън закона още през 1991 година.

2012 - Министерство на вътрешните работи на Ирак се извинява на иракчаните за участието си в репресии по времето на покойния диктатор Саддам Хюсеин. Това е първото извинение на държавна институция в Ирак след екзекутирането на Саддам Хюсеин през 2006 г. Министерството поднася извинението ден преди иракската полиция да отбележи 90-та годишнина от създаването си. 

2014 - Министърът на здравеопазването на Канада Рона Амброуз обявява, че в Северна Америка е регистриран  първи случай на смърт при човек, заразен с щама на птичия грип H5N1. Жертвата е жител на канадската провинция Албърта, който се прибрал в края на декември 2013 г. от пътуване в Китай. Около 650 случая на птичи грип при хората са регистрирани в 15 страни през последното десетилетие, като 60 процента от тях са починали. През 2013 г. е имало 38 случая на зараза с птичи грип, от които 24 са починали.

2018 - В Бангладеш са измерени рекордно ниски температури - до 2,6 градуса по Целзий в някои ниско разположени местности, където зимата по принцип е приятно мека. Това е най-ниската температура от началото на измерванията през 1948 г. Предишният нискотемпературен рекорд в Бангладеш е 2,8 градуса и е от 1968 г. Капризите на времето принудиха властите да раздадат в двата най-силно засегнати окръга над 70 000 одеяла.

2019 - Европейският съюз взема решение да въведе санкции срещу Дирекцията за вътрешна сигурност на иранското разузнаване, като я включва в списъка на ЕС с терористични организации. В този списък не са били включвани разузнавателни служби на нито една страна. Решението е взето, след като са осуетени планове за терористични нападения във Франция и незаконни действия на иранското разузнаване на територията на Дания и други европейски държави. Освен на Дирекцията за вътрешна сигурност, санкции са наложени и на двама ирански граждани, единият от които е ръководителят на дирекцията Сайед Хашеми Могадам. През октомври 2019 г. датската полиция обвинява Иран, че планира да извърши в Дания нападения срещу ирански имигранти, членуващи в забранената от иранските власти опозиционна организация Арабско движение за борба за освобождение на Ахваз. Във връзка с това обвинение Дания полага усилия да се сдобие с подкрепата на европейските си партньори с цел въвеждането на общи санкции срещу Иран. 

2020 - Пътнически самолет "Боинг 737-800 Ен Джи" на "Международни авиолинии на Украйна" със 167 пътници и 9-членен екипаж на борда катастрофира след излитането си от международното летище "Имам Хомейни" в Техеран, Иран, за Киев, Украйна. Загиват всичките 176 души на борда.

2021 - Земетресение с магнитуд 6 по скалата на Рихтер е регистрирано близо до Вануату. Силният трус е станал на дълбочина от 137 км под морското дъно. Няма данни за пострадали хора и нанесени материални щети.

2022 - В Пакистан падналите до минус 8 градуса по Целзий температури и обилният снеговалеж в планинския курорт Мюри стават причина за смъртта на най-малко 22 души. Разположен на 45,5 км северно от столицата Исламабад, Мюри е популярен зимен курорт, който привлича над 1 милион туристи годишно.

2023 - В Москва, Русия, на 65-годишна възраст умира руският писател, сценарист и драматург Алексей Слаповски. Алексей Слаповски е автор на сценариите за телевизионните сериали "Спри по поръчка", "Петият ъгъл", "Сюжетът", на  филма "Иронията на Съдбата, Продължение", както и на сценарии за телевизионни филми, базирани на собствените му романи "Аз не съм аз" и "Синдромът на Феникс". Сред произведенията му са пиесите "Заминавам", "Различният", "Жената зад нас".

Родени на този ден българи:

Стефан Савов, филолог, преводач и политик (1924-2000).
Председател на Демократическата партия (16 декември 1990-8 януари 2000). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), председател на 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-24 септември 1992), депутат в 37-ото и в 38-ото Народно събрание (1995- 8 януари 2000). Носител на наградата на Съюза на преводачите в България за най-добър превод за "Приложение на метода" на Алехо Карпентиер (1977)  и за "За да родя, родих се" на Пабло Неруда (1983). Кавалер на ордена на Изабела ла католика за заслугите му като изявен български държавник и за неговия принос за популяризирането на испанската култура в България (1992). Носител на медала на Съвета на Европа за заслуги към демокрацията (1992).

Иван Абаджиев, юрист, политик и дипломат (1930-2006).    
Първи секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (ноември 1958-май 1965). Член на Националния съвет на Отечествения фронт (16 март 1963-16 юни 1977). Първи секретар на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в Сливен (април 1965-19 октомври 1967) и във Враца (23 септември 1967-29 април 1971). Член на Централния комитет на БКП (14 ноември 1962-април 1976) и негов секретар (27 април 1971-3 юли 1974). Депутат в 5-ото и 6-ото Народно събрание (1966-1976). Извънреден и пълномощен посланик на България в Румъния (15 август 1974-27 юли 1976) и Тунис (31 август 1976-29 септември 1983). Генерален директор на външнотърговското дружество "Хемус" (1984-1986). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1980).

Георги Тодоров (Георги Тодоров Груев), журналист (1933-2015).
Бил е преводач в Министерството на външните работи. Работил е в Българската телеграфна агенция (БТА) (15 февруари 1961-22 март 1991) като редактор в редакция "Информация за чужбина", литературен сътрудник, завеждащ отдел-член на редколегия в редакция "Международна информация", редактор-член на редколегията на бюлетин "Седмични издания". Бил е главен редактор (от 15 октомври 1979)в Главна редакция "Паралели", главен редактор (от 5 октомври 1988) на Главна редакция "Международна информация", заместник-главен директор на БТА (от 22 декември 1989),  временно изпълняващ длъжността главен директор на БТА (8 март-29 декември 1990). Бил е кореспондент на БТА в Алжир ( 21 август 1967-1972), в Рим, Италия (9 октомври 1974-октомври 1979; 1 януари-22 март 1991) и в Париж, Франция (8 октомври 1983-4 октомври 1988).

Георги Данаилов, писател, драматург и сценарист (1936-2017).
Драматург в театър "Сълза и смях" (1976-1992). Председател на Агенцията за българите в чужбина (30 ноември 1992-6 февруари 1995). Автор е на книгите "Деца играят вън" (1970), "При никого" (1973), "Убийството на Моцарт" (1982), "До Чикаго и назад - 100 години по-късно" (1990, 1992) и др.; на пиеси и филмови сценарии сред които "Хирурзи" (1977), "Похищение в жълто" (1981), "За къде пътувате?" (1986), "А сега накъде?" (заедно с Рангел Вълчанов) (1988), "Лагерът" (заедно с Георги Дюлгеров) (1990) и др. Негови книги и пиеси са превеждани на арменски, руски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и други езици. Носител на наградата на "П. Р. Славейков" за 1991 г. за приноса му в литературата и киното за деца, на наградата "Чудомир" за разказа "Кметът анархист" (1991), награда за есеистика на международния конкурс "Русо" в Париж, Франция (1997), Наградата на София за ярък принос в изкуството и културата (18 септември 2002), статуетката "Аполон Токсофорос" на "Аполония 2002" (2002), на Литературната награда "Стоян Михайловски" (7 януари 2003), на Годишната награда в международния конкурс за къс хумористичен разказ на фондация "Алеко Константинов" за разказа му "Симулант" (Свищов, 2005), на наградата "Златен век" - огърлие на Министерство на културата за принос в развитието на българската култура и духовност (18 май 2016). Почетен гражданин на Свищов (2002).

Стефан Господинов, журналист (1936-1995).
От 1971 г. работи в Българската телеграфна агенция (БТА) като редактор в отдел "Обществено-политически" на редакция "Вътрешна информация" (22 февруари 1971-1 юли 1971), завеждащ отдел "Обществено-политически" на редакция "Вътрешна информация" (1 юли 1971-1 юни 1974), завеждащ "Вътрешен отдел" в редакция "Местен печат" (1 юни 1974-1 юли 1976), редактор в редакция "Местен печат" (1 юли 1976-1 януари 1979), репортер (1 януари 1979-1 януари 1983) и старши репортер в редакция "Местен печат" (1 януари 1983-29 декември 1986), репортер (29 декември 1986-1 юли 1988) и старши репортер в главна редакция "Печат" (1 юли 1988-1 декември 1989), завеждащ редакция Пресслужба "Куриер" (1 декември 1989-19 юли 1993),   главен редактор на редакция "Международни връзки и реклама" (17 февруари 1992-19 юли 1993) и генерален директор на БТА (30 юли 1993-14 юни 1995).

о. р. ген.-майор Ангел Марин, военен деец, инженер по радиоелектронна техника и политик (1942).
От 1965 г. служи в Българската армия. Командир на отделен ракетен дивизион - Стара Загора (1978-1980), командир на артилерийски полк в Стара Загора (1980-1982), началник на Ракетни войски и артилерия на II дивизия - Стара Загора (1982-1987), командващ Ракетни войски и артилерия на III армия - Сливен (1987-1990), командващ Ракетни войски и артилерия на Сухопътни войски в Българската армия (1990-1998). От 1998 г. е зачислен в резерва на Българската армия. Вицепрезидент на България (22 януари 2002-22 януари 2012). Носител на орден  "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България (10 януари 2012). На 13 януари 2012 г. вицепрезидентът Ангел Марин връща ордена "Стара планина" и указа за награждаването си на министър председателя Бойко Борисов с мотивите:  "По повод словоблудството на Борисов в Народното събрание, че не заслужавам ордена заявявам, че не мога да приема за достойно да съм носител на орден, за чието получаване ме е предложил сам той и е преподписал указа за награждаването ми".

Валя Балканска, народна певица (1942). 
Започва кариерата си през 1960 г. като солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Родопа" - Смолян. Изпълнителка е на над 300 песни, сред които "Шар планина", "Девойко, бално ли ти е", "Триста са пушки пукнали", "Хайдутине се молеха", "А бре, юначе лудо и младо", "Горо ле, горо зелена", "Майчинско, стара майчинско" и др. Участва в концерти в България и в чужбина. Наречена е космическия глас на България заради песента й "Излел е Делю хайдутин", включена в Златната плоча и изпратена в космоса през 1977 г. с двата американски космически кораба "Вояджър", които през 2004 г. напускат пределите на Слънчевата система. Удостоена е със "звезда" във "Famous Алея на славата" пред кино "Арена Младост" в София (2 декември 2005). Носителка е на Олимпийска награда от Първата олимпиада по изкуствата в Лос Анджелис (1997). Обявена за "Гражданин на планетата" от ЮНЕСКО (26 септември 2015). Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключителните й постижения в областта на певческото изкуство и по повод 60 години от рождението й (7 януари 2002), носител на приза "Златен феномен" за популяризиране на българския фолклор по целия свят и за нейната родолюбива позиция.

Орлин Старокин, футболист (1987).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Нафтекс" (Бургас), "Черноморец" (Бургас), "Левски" (София), "Иртиш" (Казахстан), "Локомотив" (София), "Динамо Букурещ" (Румъния),  "Ботев" (Пловдив), "Пирин" (Благоевград), "Черно море" (Варна), "Витоша" (Бистрица), "Алки" (Ороклини, Кипър), "Еносис" (Паралимни, Кипър), "Рилски спортист" (Самоков).
 
На този ден са родени и:

крал Хенри V, германски крал (1106) (1081-1125).
Император на Свещената римска империя (1106-1111) от Френската династия, която престава да съществува след неговата смърт.

Йоханес Фабрициус, немски астроном (1587-1616).
Заедно с баща си Давид Фабрициус откриват слънчевите петна (1611).

Иван Гундулич, хърватски поет (1589-1638).

Алфред Ръсел Уолас, британски естествоизпитател, географ, биолог и антрополог (1823-1913).
Докато изследва флората и фауната на Малайския архипелаг (1854-1862), пише научни статии за произхода на видовете и първи открива биогеографската разделителна линия между Азия и Австралия, наречена в негова чест Линията Уолас. Привърженик на еволюционната теория на Чарлз Дарвин, през 1870 г. публикува своя "Принос към теорията за естествения подбор".

Ханс фон Бюлов, немски пианист, диригент и композитор (1830-1894).

Емили Болч, американска икономистка, социоложка и пацифистка (1867-1961).
Носител на Нобелова награда за мир за 1946 г.

Валтер Боте, немски физик (1891-1957).
Носител на Нобелова награда за физика за 1954 г. за метода  на съвпаденията и откритията направени с него. Другата половина от наградата получава немския физик Макс Борн за неговите фундаментални изследвания по квантова механика, в частност за статистическата интерпретация на вълновата функция.

Пол Ваян-Кутюрие, френски писател, поет и журналист (1892-1937).
Един от основателите на Френската комунистическа партия.

Галина Уланова, руска балерина (1910-1998).
Солистка на балета на Болшой театър (1944-1960). Народна артистка на СССР (1951), два пъти Герой на социалистическия труд (1974, 1980). Почетен гражданин на Москва (1997).

Артемио Франки, италиански футболен деятел (1922-1983).
Председател на Италианската футболна федерация (1967-1976; 1978-1980). Президент на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) (1973-1983) и член на Изпълнителния комитет на Международната федерация по футбол (ФИФА) (1974-1983). Загива в автомобилна катастрофа. Стадионът във Флоренция, Италия, носи неговото име.

Хуан Марсе, испански писател (1933-2020).
Един от писателите от "поколението на 50-те години" - автори, станали известни след гражданската война в Испания (1936-1939). Автор е на романите "Последни следобеди с Тереса" (1966), "Тъмната история на братовчедката Монсе"(1970), "Калиграфия на мечтите" (2011) и др. Някои от романите му са екранизирани. Носител на литературната награда "Сервантес" (2008).
 
Елвис Пресли, американски рокпевец, музикант и актьор  (1935-1977).
Известен като "Краля на рокендрола" или само "Краля". До смъртта си е продал повече от 600 млн. сингли и албума. Първият му албум "Елвис Пресли" е издаден  през 1956 г. Същата година се снима и в киното -  във филма "Обичай ме нежно". Участвал е в още 32 филма, сред които "Затворнически рок" (1958), "Сини Хавай" (1961), "Да живее Лас Вегас" (1964) и др. Носител на три награди "Грами" (1967,1972,1974). Умира на 16 август 1977 г. от инфаркт.

проф. Стивън Хокинг (Стивън Уилям Хокинг), британски математик, физик и астрофизик (1942-2018).
През 1963 г., когато е на 21 години, той е диагностициран с болестта амиотрофична латерална склероза (АЛС) или болестта на Лу Гериг - болест на моторните неврони (прогресивна и почти неотменно фатална болест, която засяга мускулите на цялото тяло). От 1985 г. той може да разговаря единствено чрез компютър и специален софтуер, който чете движенията на един мускул на бузата му и на очите му. До 2009 г. в продължение на 30 години той е Лукасов професор по математика и теоретична физика в университета в Кембридж. Научните му трудове са свързани с космологията (изучаването на Вселената), квантовата механика и Теорията на суперструните. През 1974 г. той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като "лъчение на Хокинг". През 1983 г. той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер във времевото пространство. Според него Вселената е "крайна" но "неограничена", така както е крайна и неограничена земната повърхност. Носител на 12 почетни титли, на Ордена на Британската империя, а през 2009 г. е награден с Президентския медал на свободата - най-високото гражданско отличие в САЩ.

Дейвид Бауи (ист. име Дейвид Робърт Джоунс), британски певец, композитор и актьор (1947-2016).
Първият му успех е с албума "Space Oddity" (1969). Той е известен с това, че сменя както звученето на музиката си, така и превъплъщенията си. Наричат го "Човека с 1000 лица". Твори в стиловете глем рок, поп и електронна музика. Свири на китара и саксофон. Има издадени 29 албума,  продадени в тираж над 140 млн. копия. Последният му албум "BlackStar" излиза на 8 януари 2016 г., броени дни преди смъртта му. Сред филмите, в които е участвал са "Лабиринт" (1996), "Човекът, който падна на Земята" (1976), "Гладът" (1983). Дейвид Бауи е въведен в Залата на славата на рокендрола през 1996 г. Носител на три награди "Брит" (1996, 2014, 2016 - посмъртно) и две награди "Грами" (1985, 2006). През 2004 г. сп. "Ролинг стоун" го поставя на 39-о място в списъка на 100-те най-велики рок музиканти на всички времена и на 23-о място в класацията на 100-те най-велики певци на всички времена.  

Рубен Уго Аяла, аржентински футболист и треньор (1950).

Давид Сивера, испански певец (1979).

Стипе Плетикоса, хърватски футболист (вратар) (1979).
 
Себастиан Егурен, уругвайски футболист (1981).

Ким Чен-ун, корейски политик (1984).
От 11 април 2012 г. е председател на Корейската трудова партия. От 13 април 2012 г. е първи председател на Националния комитет на отбраната, който се смята за висш ръководител на КНДР. От 29 юни 2016 г. е председател на Държавния съвет.

Давид Силва, испански футболист (1986).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка, златен медал от Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария и златен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна.

Стефан Савич, черногорски футболист (1991).
С отбора на "Атлетико Мадрид" (Испания) печели турнира Лига Европа (2018) и Суперкупата на УЕФА (2018).

Коке (Хорхе Ресурексион Меродио), испански футболист (1992).
С националния отбор печели сребърен медал от турнира Лига на нациите през 2021 г. в Италия. С отбора на "Атлетико Мадрид" (Испания) печели два пъти турнира Лига Европа (2012, 2018) и Суперкупата на УЕФА (2018).

Това е денят на смъртта на:

Марко Поло, италиански пътешественик (1254-1324).

Джото (ист. име Анджелото ди Бондоне), италиански художник и архитект (1267-1337).
Основоположник на реализма в италианската живопис.
 
Галилео Галилей, италиански физик и астроном (1564-1642).
Един от основателите на точното естествознание и родоначалник на хелиоцентричните идеи, т. е. че Земята и другите планети се въртят около Слънцето.

Арканджело Корели, италиански цигулар и композитор (1653-1713).

Александър Вяземски, руски държавен деец (1727-1793).
Доверен служител на императрица Екатерина Втора, генерал-прокурор на Сената от 3 февруари 1764 г., почетен член на Петербургската академия на науките.

Николай Некрасов, руски поет, издател и публицист (1821-1878).
Публикувал е стихове от 1838 г. От 1841 г. сътрудничи на "Литературная газета" и "Отечествени записки". Издател заедно с Иван Панаев и редактор на сп. "Съвременник" до 1866 г. Издател на "Отечествени записки" (1868-1878). По това време създава  "Кой в Русия живее добре", поемата "Съвременници" (1875) и др.

Пол Верлен, френски поет (1844-1896).
Един от създателите на символизма. Автор на стихосбирките "Сатурнически поеми" (1866), "Галантни празници" (1869), "Романси без думи" (1874), "Мъдрост" (1881) и др.

Димитър Моллов, български лекар и политик (1845-1914).
Един от основоположниците на системата на здравеопазването в България след Освобождението от османско иго (1878). Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876), организира санитарен отряд и военнополева болница. По време на Руско-турската война (1877-1878) е губернски лекар във Видин (1877) и ръководител на санитарен влак на Червения кръст. Депутат в Учредителното народно събрание (1879). Съставя първия закон за здравеопазването в България - "Временни правила за устройството на медицинската част в България" (1879). Председател на първия Висш медицински съвет (1879-1882). Инициатор за създаване на държавна химична лаборатория (1880) и за построяването на Александровската болница в София (1880). Дописен (1881) и действителен (1884) член на Българското книжовно дружество (БКД) /от 1911 г. - Българска академия на науките (БАН)/. Подпредседател на БКД (1898-1911). Председател на Клона за природните и медицинските науки на БКД (1884-1898), на Природо-медицинския клон на БКД (1900-1911) и на Природо-математическия клон на БАН (1911-1913). Главен лекар на София (1882). Основател на Българския червен кръст /БЧК/ (1883) и негов подпредседател (1885-1914). Министър на народното просвещение (7 септември 1883-29 юни 1884), кмет на София (16 юли 1895-30 септември 1896). Съосновател на  Българския лекарски съюз (1901) и негов пръв председател. Депутат в 1-ото и 2-ото Обикновено народно събрание (1879-1880), в 4-ото Обикновено народно събрание (1884-1886), в 8-ото и 9-ото Обикновено народно събрание (1894-1899) и в 12-ото Обикновено народно събрание (1902-1903). Управител на болница "Червен кръст" (дн. Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина /УМБАЛСМ/ "Н. И. Пирогов") (1902-1908).

ген. Димитър Гешов, български военен деец (1860-1922).
Участник в  Руско-турската война (1877-1878) като доброволец в 55-и пехотен Подолски полк.  По време на Сръбско-българската война (1885) е командир на рота и участва в боевете при Брезник и Пирот, а през Балканската война (1912-1913) командва първа бригада от втора Тракийска дивизия и участва в боевете при Палас, Смилян и Бук. През Първата световна война  командва същата дивизия, а през 1916 г. е назначен за командващ Първа армия и защитава позициите при Дойран и Вардар. Началник на Моравската военно-инспекционна област, Сърбия (1918). След Солунското примирие при демобилизацията на армията заема длъжността инспектор на Граничните войски. Генерал от пехотата (1 юли 1919).

Джордж Белоус, американски художник (1882-1925).

Чжоу Енлай, китайски политик (1898-1976).
Първи председател на Държавния съвет (министър-председател) на Китайската народна република (октомври 1949 8 януари 1976), министър на външните работи (1949-1958).

Пол Виалар, френски писател (1898-1996).
Написал е над 60 романа. Автор е на 10-томната сага "Лов на хора" и на многотомната "Френска хроника на XX век". Отличен с наградата "Фемина" (1939) за романа си "Морската роза". Носител на Ордена на почетния легион. До смъртта си е почетен председател на Националния профсъюз на писателите и композиторите.
 
Борис Барнет, съветски актьор и режисьор (1902-1965).
Носител на Държавната награда на СССР (1948).

Майкъл Типет, британски композитор (1905-1998).

проф. Панайот Панайотов, български художник (1909-1986).
Известен с портретите, които е рисувал на всички държавници след 9 септември 1944 г. Ректор на Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович"  (1953-1962), декан на факултета за изящни изкуства в института (1962-1979). Лауреат на Димитровска награда (14 май 1980). Носител на орден "Народна република България" трета степен (април 1969), орден "Георги Димитров" (24 април 1979), орден "Георги Димитров" (20 март 1984).

Мелвин Калвин, американски химик (1911-1997).
Носител на Нобелова награда за химия за 1961 г. за изследванията му върху поглъщането на въглеродния диоксид от растенията.

Франсоа Митеран, френски политик (1916-1996).
Министър по въпросите на ветераните и жертвите от войната (24 ноември 1947-19 юли 1948). Министър за отвъдморските територии (12 юли 1950-15 август 1951). Държавен министър за Съвета на Европа (28 юни 1953-4 септември 1953). Министър на вътрешните работи (19 юни 1954-23 февруари 1955). Министър на правосъдието (31 януари 1956-12 юни 1957). Основател на Федерацията на демократическите и социалистическите леви сили и неин председател (1965-1968). Първи секретар на Френската социалистическа партия (16 юни 1971-24 януари 1981). Президент на Франция (21 май 1981-17 май 1995).

Александър Прохоров, руски физик (1916-2002).
Заедно с Николай Басов предлагат конструкция за първия в света молекулен генератор - мазер (1952), публикувана през октомври 1954 г. Независимо от тях американският физик Чарлз Таунс също създава квантов генератор през 1953 г. и го нарича лазер. Александър Прохоров и Николай Басов получават половината от Нобеловата награда за физика за 1964 г. за фундаментална работа в областта на квантовата електроника, която води до конструирането на генератори и усилватели на основа на лазерно-мазерния принцип. Другата половина от наградата получава Чарлз Таунс за работата си в същата област.

Неделчо Чернев, български режисьор (1923-2000).
Работил е като асистент-режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1947-1951), режисьор в театъра във Враца (1951-1952),  Театър "Българска армия" (1952-1959), и в Българската национална телевизия (1959-1989). Режисьор е на първата постановка на Телевизионния театър - "Последната нощ" от Лео Конфорти и Димитър Бочев (1960). Режисьор е и на първия български телевизионен филм "Русият и гугутката" (1965) и на първия сериен телевизионен филм "С пагоните на дявола" (1967). Режисьор е на филмите  "На всеки километър"(1969-1971, заедно с Любомир Шарланджиев), "На живот и смърт"(1974), "Изгори, за да светиш"(1976),  "Капитан Петко войвода" (1980-1981), "Дом за нашите деца" (1987), "Бащи и синове" (1990) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1962), на орден "Народна република България" първа степен (1983). Лауреат на Димитровска награда (1971, 1982). Удостоен със званието "Заслужил артист" и званието "Народен артист"  (май 1982).

Стефан Савов, български политик, филолог, преводач (1924-2000).
Председател на Демократическата партия (16 декември 1990-8 януари 2000). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), председател на 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-24 септември 1992), депутат в 37-ото и в 38-ото Народно събрание (1995- 8 януари 2000). Носител на наградата на Съюза на преводачите в България за най-добър превод за "Приложение на метода" на Алехо Карпентиер (1977) и за "За да родя, родих се" на Пабло Неруда (1983). Кавалер на ордена на Изабела ла католика за заслугите му като изявен български държавник и за неговия принос за популяризирането на испанската култура в България (1992). Носител на медала на Съвета на Европа за заслуги към демокрацията (1992).

Ивао Такамото, американски художник от японски произход (1925-2007).
Създател е на анимационния герой кучето Скуби Ду.

Збигнев Цибулски, полски актьор (1927-1967).
Дебютира в киното в епизодична роля от филма на Анджей Вайда "Поколение" (1955). Участвал е във филмите "Пепел и диамант" (1958) на режисьора Анджей Вайда, "В нощния влак" (1959) на режисьора Йежи Кавалерович, "Разводи няма да има" (1964) на режисьора Йежи Ставински, "Джузепе във Варшава" (1964) на режисьора Станислав Ленартович, "Ръкопис, намерен в Сарагоса" (1964) на режисьора Войчех Хас. На 8 януари 1967 г. завръщайки се от снимки, Збигнев Цибулски закъснява за влака и в опита си да го догони и да се качи в движение, както правят неговите герои от филмите, пада на релсите и загива.

Алексис Вайсенберг, български пианист и композитор (1929-2012).
През 1941 г. напуска България и се установява в Хайфа, Израел. През 1947 г. става лауреат на международния конкурс "Ливънтрит", с което започва международната му кариера - концертира в САЩ, Европа, Япония, Южна Америка, България и др. Носител е на орден "Стара планина" първа степен за изключителните му заслуги в областта на музиката като световноизвестен пианист и педагог (23 май 2001).

Христо Черняев (ист. име Христо Иванов Бонев), български поет, писател и преводач (1930-2021).
Отговорен редактор на редакция "Българска литература" в Българското национално радио (1964). Завеждащ отдел "Поезия" във в. "Пулс" (1965-1970) и в сп. "Пламък" (1970-1976). Бил е секретар на секция "Поети" в Съюза на българските писатели. Автор е на повече от 40 книги с лирика и есеистика, сред които "Момъкът от взвода" (1954), "Комсомолска поема" (1964), "Лирика" (1965), "Животът, който не умира" (1967), "България" - поема, "Прости радости" (1971), "Старопланински дни" (1975), "Далечни гари" (1978), "Стихотворения" (1979), "Гладни стихове" (1998), "Крайбрежие" (2000), "Огнище" (2003), "По чукари и пътеки" (2007), "Апостоли на българския дух" (2008), и др. Преводач от руски език.  Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий". Почетен гражданин на Община Борово.

проф. Стефан Стойчев, български юрист (1933-2005).
Член-кор. на Българската академия на науките (2004). Заместник-декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1975-1981). Преподавател в Академията на Министерството на вътрешните работи (1978-2004). Автор e на учeбници пo кoнcтитуциoннo пpавo (cамocтoятeлнo и в cъавтopcтвo) и по ocнoви на правото, както и на множество мoнoгpафии, cтудии и cтатии в oблаcтта на дeмoкpацията, избиpатeлната cиcтeма, паpламeнтаpизма и дp.

Цветан Цветков, български режисьор (1934-2002).
Дългогодишен режисьор във Варненския драматичен театър (дн. Театрално-музикален продуцентски център - Варна). Майстор на класическата и съвременната българска и руска драматургия. Сред спектаклите му са "Големанов" от Ст. Л. Костов,  "Майстори" от Рачо Стоянов, "Когато розите танцуват" от Валери Петров, "Пътеки" от Николай Хайтов, "Биволът" от Иван Радоев, "Чайка" и "Три сестри" от Чехов,  "Маскарад" и "Герой на нашето време" от Лермонтов, "Варвари" от Горки, "Идиот" по Достоевски, "Миналото лято в Чулимск" на Александър Вампилов, "Последен срок" и "Живей и помни" по Валентин Распутин.

Али Акбар Хашеми Рафсанджани, ирански политик (1934-2017).
Министър на вътрешните работи на Иран (6 ноември 1979-12 август1980). Председател на Ислямското консултативно събрание (парламент) (28 юли 1980-3 август 1989). Президент на Иран (3 август 1989-3 август 1997). Член на Съвета на експертите (15 август 1983-8 януари 2017) и негов председател (25 юли 2007-8 март 2011). Председател на Съвета за политическа целесъобразност (6 февруари 1989-8 януари 2017).

Иржи Динстбир, чешки политик (1937-2011).
Министър на външните работи на Чешката и словашка федеративна република (до 20 април 1990 г. - Чехословашка социалистическа република) (10 декември 1989-1 юли 1992).

проф. Георги Бижков, български педагог (1940-2014).
Специалист в областта на тестологията и методологията на изследванията. Бил е преподавател по педагогика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", декан на Факултета по начална и предучилищна педагогика на университета (1993-2003). Председател на Постоянната комисия по педагогически науки към Националната агенция за оценяване и акредитация (2003-2012). Заместник-министър на образованието, науката и технологиите (19 февруари-29 май 1997). Председател на Постоянната комисия по педагогически науки към Националната агенция за оценяване и акредитация (2003-2012).

Алексей Слаповски, руски писател, сценарист и драматург (1957-2023).
Автор е на сценариите за телевизионните сериали "Спри по поръчка", "Петият ъгъл", "Сюжетът", на  филма "Иронията на Съдбата, Продължение", както и на сценарии за телевизионни филми, базирани на собствените му романи "Аз не съм аз" и "Синдромът на Феникс". Сред произведенията му са пиесите "Заминавам", "Различният", "Жената зад нас". Член е на Съюза на руските писатели, Съюза на театралните дейци и редакционната колегия на списание "Волга".
/КГ/АЯ/МГ/