site.btaВ своя 50-годишен път театър „Златното ключе“ закриля децата и съхранява художественото слово, каза ръководителят Сия Папазова

Детско-юношеският театър „Златното ключе“ във Варна отбеляза своята 50-годишнина с тържествен концерт под наслов „Златното време на крилатото ни детство“. В събитието в Младежкия дом участваха бивши и настоящи възпитаници на школата, чиито ръководители през годините са сестрите Катя и Сия Папазови. Гости бяха кметът на Варна Благомир Коцев и директорът на Общинския детски комплекс, където се провеждат заниманията на „ключетата“, Монка Николова. 

Етапите в развитието на театъра

В словото си Сия Папазова набеляза три етапа в извървения 50-годишен път на този според нея „единствен по рода си детски театър“. Първият е плод на взирането на Катя Папазова в загадъчния продукт на детската фантазия, който разсмива възрастните. „Сестра ми много добре разбра и приложи тази объркана логика. Старите „ключета“ помнят, че детският нон-сенс се превърна във висока естетическа територия на нейния театър, в бликаща от енергия, забавна, обичаща, жива, доставяща радост на децата театрална игра“, каза ръководителката. Тя посочи, че през този първи период на школата Катя Папазова е поставила основите на пространствения театър, който е най-авангардната европейска посока в развитието на съвременното сценично изкуство. По думите й режисьорът Стоян Камбарев е разработил принципите му на варненска сцена в забележителните си представления, а Галин Стоев посочва, че на пространствен театър са го научили Катя Папазова и Крикор Азарян. Успехът в постиженията на основателката на „Златното ключе“ Сия Папазова вижда в това, че работи с деца, които лесно събират минало, настояще и бъдеще и могат да обитават всякакви пространства върху крилете на щурата си фантазия. 

Според нея вторият етап на „Златното ключе“ е през времето на промените у нас след 1989 г., когато в обществото ни се отприщва насилието, появява се свръхинтерес към смъртта, комплекси на жестокост и самота у младите хора, разпад на детската личност. „Тогава се появи крилатата фраза на сестра ми „Спаси и съхрани!“ Тя наричаше възпитаниците на школата „спасените деца“ - спасени от улицата, дрогата, престъпността. Извика на помощ драматургията на Шекспир като един от корективите за добро и зло, грозно и красиво, почтено и непочтено, достойно и недостойно. Възползва се от възможността, че шекспировите герои са връстници на „ключетата“, млади създания, които поемат големи отговорности, решават съдбовни проблеми и противоречия, а при оспорваното състезание между двата пола се изгражда бляскавия, искрящ и вълнуващ младежки характер. Катя се досети, че чрез тях могат да бъдат решени сложните поведенчески проблеми при съвременните млади хора и така да се получат очарователни съвременни варианти на неговите пиеси. Тя стана ненадминат майстор в Шекспировия театър за деца и юноши“, сподели Сия Папазова и припомни, че тогавашната завидно изпълнена програма на „Златното ключе“ по британския драматург е включвала „Укротяване на опърничавата, „Много шум за нищо“, „Напразните усилия на любовта“. 

За Сия Папазова третият етап от живота на студията започва в края на 2007 г., когато тя поема ръководството й след кончината на сестра си. Тя посочи, че е продължила развитието на детските представления, но поставяйки категоричен акцент върху изработването на художественото слово. По думите й причината е, че в наше време вербалното е отстъпило своите позиции и се намира в задния двор на човешкото битие. „Голяма моя тема стана унизеното, ранено, обидено слово. Убедена съм, че то е в голяма беда, лишено от чест и достойнство“, каза Папазова. Мнението й е, че забили глава в своите технологични устройства младите хора са се отправили към един свят на огромно планетарно мълчание, който може да доведе до изчезване на словото, до това то да стане нещо излишно. „Мисията на „Златното ключе“ сега е да участва в този процес по спасяване на словото, по вникване в неговата красота, достойнство, потребност, незаменимост и по спасяване на художествената култура, свързана с него. Ето защо в театралното възпитание на младите хора неотменно трябва да присъства изключително важната роля на вербата и аз си поставих целта да работя върху художествената реч и словотърсачеството чрез издирване на непопулярни, неизвестни текстове, чрез превръщането на документалното в художествено и чрез разкриването на непознати страни от личността на авторите, интимния им свят, падения и възход, далеч от христоматийно известното и баналното“, каза ръководителката на Детско-юношеския театър. 

Приветствия

Много се радвам за това, което правите, и искам да ви насърча то да продължава, защото вие развивате нашите деца в постановки по най-бележити български и световни автори, каза кметът на Варна Благомир Коцев на тържеството. Той припомни, че известни артисти, възпитаници на „Златното ключе“,  като Кръстю Лафазанов и Пламен Марков, са значим фактор на театралната сцена у нас и прославят името на града. 

Директорката на Общинския детски комплекс (ОДК) Монка Николова връчи на кмета бутиковото издание на юбилейния им албум, посветен на 70-годишнината им, изработен от педагози. Коцев получи още натюрморт от школата по фотография „Позитив“, книги на литературния клуб „Касталия“, историята на ОДК от 1953 г. до наши дни, както и бутилка вино с авторски етикет, изработен от школата по графичен дизайн. Общинският детски комплекс е най-големият творчески център в града, в който се обучават в наука, изкуство и спорт над 2500 ученици от 5 до 18-годишна възраст, каза Николова и припомни, че през 2023-а центърът отбеляза 70 години от създаването си. 

На юбилея на „Златното ключе“ бяха представени театрални етюди, монолози, балетни изпълнения, песни. Включиха се настоящи и бивши възпитаници, учещи или завършили НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в София. Сред тях бяха режисьорката Максима Боева и актьорите Пламена Димитрова, Елица Горанова, Жоро Каролинов. С рецитация се изяви и едно от първите „ключета“ в школата - юристът Иван Ташев. 

Фотоизложба

В Младежкия дом е подредена изложба с черно-бели фотоси, наречена „През портала на времето“. В нея са показани кадри от живота на „Златното ключе“ от последните пет години, дело на Емилиян Ялъмов. Има снимки от репетиции, спектакли и фотосесии, правени за изработването на плакати за представления, каза за БТА авторът. Той е уверен, че възпитаниците на школата ще станат големи имена в изкуството и изрази надежда някой ден, когато разгръщат албумите си със снимки, да си спомнят за него и студията във Варна.