С коледните духчета в Австрия запознава сънародникът ни Десислав Паяков, който е роден във Виена. Той е гид в традициите, пише здравният сайт на българите в Австрия Sanus et salvus.
"Една американска традиция прелетя над океана през годините като завладя и австрийските домове", отбелязва изданието във връзка с историята на коледните духчета.
Първият елф, с който запознава здравният сайт на българите в Австрия, е The Elf on the Shelf - в буквален превод Елфът от лавицата. Това е много млада и измислена традиция, която започва от една американска фамилията - тази на Еберсолд (Aebersold) и нейната дъщеря Чанда Бел (Chanda Bell). Тя се състои в това, че е в началото на коледните празници Санта Клаус изпраща в кутия един елф, който се поставя на един рафт.
Оттам той наблюдава децата дали са послушни и докладва на дядо Коледа. Нещо повече: на него децата му разказват своите желания и мечти. Но има едно условие: елфът не трябва да се пипа, защото той е магично духче.
След като идеята допада и на други американци, изобретателната фамилия решава да напише и едноименна книга. Тя се предлага в кутия, в която, освен книжката, е поставен и един елф. Традицията се разраства и вече могат да се видят 2 елфчета: едно мъжко и едно женско. През 2013 г. книгата The Elf on the Shelf се изкачва в класацията и заема първото място на USA Today.
В същото време се появяват и критични мнения за този обичай, тръгнал от фамилия Еберсолд (Aebersold). Според някои, елфът бил „маркетингов инструмент, облечен в псевдотрадиция, чиято задача е да „шпионира“ децата“. В други позиции се изразява мнението, че детето не трябва да се поставя „под натиск“, че доброто държание се равнява на подаръци. Трети мнения са още по-крайни - това е „опасна лъжа“, подобна на лъжата в дядо Коледа и води до стрес.
Това не пречи да се появят и много детски филмчета, също и Netflix през 2020 г. се включи със свои мини сериали The Elf on the Shelf.
Коледните духчета в немското пространство са наречени Die Heinzelmännchen. Те също награждават послушните деца за Коледа. Излизат през нощта и довършват работата, която е останала несвършена, идват от Кьолн и са обвити в тайнственост. Видите ли ги веднъж, край, изчезват и никога повече не се появяват. Малки са като джуджета и носят островърхи шапки, които се килват на една страна.
Те са прочути с тяхната работливост и са от добрите митични същества. Принадлежат към групата на коболди, джуджета, гномчета. За първите път се появяват описани през 1816 г. от братя Грим.
Името им идва вероятно от думата heinzen, която се свързва с работата в мините. Днес тази дума в Австрия се използва и за приятел, който тайно ти помага, напр. докато те няма, или без ти да знаеш - той прави нещо за теб.
Друг вид добри джуджета са Wichtel. Според легендите приличат на хора, живеят и работят в групички под земята. Обитават още пещери, а също и тайните ъгълчета на дома на човек. Те са дружелюбни, добре са настроени към хората и им помагат, без да са помолени.
Твърди се още, че те понякога молят хората за помощ и в приказките се разказва как могат да сменят едно човешко дете с едно тяхно. Когато обаче хората ги видят, те изчезват завинаги.
Думата Wichtel идва от Wicht, което в свободен превод означава едно живо същество, малък човек. Според братя Грим думата Wichtel се ползва за колболт, гном, джудже. Думата Wichtel днес може да се използва и когато човек получи подарък, без да знае кой му го е изпратил.
В Австрия този обичай се нарича „Engeln und Bengerl“, т.е в дадена група се определя кой на кого да даде подарък без човекът да знае кой точно му го е пратил. Друг акцент в този обичай е подаръкът да е оригинален, а не да е скъп. Идеята е всеки да направи един подарък, и разбира се, всеки да получи един подарък.
/ЙК/
news.modal.text
