ОБЗОР

site.btaРумънското правителство представи проектобюджет за 2024 г., който според икономисти разчита на „хипотетични приходи“

Румънското правителство представи проектобюджет за 2024 г., който според икономисти разчита на „хипотетични приходи“
Румънското правителство представи проектобюджет за 2024 г., който според икономисти разчита на „хипотетични приходи“
Хора минават покрай спящ на тротоара човек в центъра на Букурещ - 8.07.2023 г./Снимка: AP, Vadim Ghirda

Има пари за увеличение на пенсии и заплати, социални помощи и надбавки, а сумата за инвестиции догодина ще бъде абсолютен рекорд за посткомунистическа Румъния. Това увери премиерът Марчел Чолаку, след като правителството одобри късно в четвъртък законопроектите за държавния бюджет за 2024 г. и за бюджета за социално осигуряване. Законопроектите ще бъдат изпратени на парламента за обсъждане и одобрение в спешна процедура.

„Има пари за увеличение на пенсиите от 1 януари с равнището на инфлация от 13,8 процента, както и за преизчисление на пенсиите от 1 септември. Предвидени са и средства за увеличение на социалните помощи и надбавки“, каза Марчел Чолаку. Той увери, че ще бъдат увеличени заплатите на учителите и че има средства и за увеличение с 5 процента на заплатите в бюджетния сектор, но не и на висшите държавни чиновници, предаде агенция Аджерпрес.

Правителството в Букурещ прогнозира за 2024 г. икономически растеж от 3,4 процента, средногодишна инфлация от 6 на сто, която в края на годината да падне до 4,6 процента, и бюджетен дефицит от 5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Прогнозата за държавния дълг е 49 процента. Правителството изчислява, че ще събере в държавния бюджет през 2024 г. 586,1 млрд. леи (еврото се разменя за 4,97 леи), съобщават румънските медии, като се позовават на законопроектите.

Сумите, предвидени за инвестиции, са увеличени от 93 млрд. леи през 2023 г. на 124 млрд. леи през 2024 г., главно за сметка на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Най-големите увеличения на бюджети са в сферата на образованието, развитието и околната среда, отбелязва Аджерпрес.

Законопроектът за държавния бюджет за следващата година предвижда увеличение с 61 процента на бюджета на Министерството на образованието, което осигурява необходимите суми за увеличение на заплатите, посочва министерството на финансите. Според последната информация, от 1 януари заплатите на учителите ще нараснат с 13 процента.

За развитие са предвидени средства, които са с 54 процента по-високи спрямо тазгодишните, за транспорт – с 44 процента по-високи, за дигитализация – с 22 процента повече спрямо 2023 г., според министерството на финансите.

Проектобюджетът за здравеопазване през 2024 г. е увеличен с 5,7 млрд. леи или 27 процента спрямо досегашния и ще възлезе на 18,8 млрд. леи.

Премиерът Марчел Чолаку заяви, че държавният бюджет през 2024 г. ще бъде съсредоточен върху инвестиции на стойност около 7 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), изчислен през 2024 г. на 1,7 трилиона леи.

„Инвестициите са 120 милиарда леи – абсолютен рекорд за периода след 1989 г. Имаме най-големия бюджет в историята за образование – с над 21 млрд. леи повече спрямо 2023 г. В транспорта отпускаме с 27 процента повече средства, за да подкрепим инвестициите в инфраструктура; това означава 6,5 млрд. леи допълнително за магистрали, електрически влакове, нови вагони и модернизиране на пристанищата. Има също така съществени допълнения – между 30 и 50 процента допълнително, за здравеопазването, включително за Здравната каса, за околната среда и за развитие“, заяви премиерът Марчел Чолаку. 

Той увери също, че през 2024 г. няма да има увеличение на данъци, а нарастването на приходите ще дойде изключително от икономическите резултати от инвестициите и от борбата с укриването на данъци.

Бюджетът за 2024 г., одобрен от правителството на Марчел Чолаку, има същия основен недостатък като миналогодишния: приходите са надценени, твърдят обаче експерти пред румънската секция на Радио Свободна Европа.

„При първоначалния анализ виждаме прекомерен и неоправдан оптимизъм относно равнищата на приходи“, заяви Раду Бурнете, директор на конфедерацията на работодателите „Конкордия“, която е една от най-големите в страната, предаде Ройтерс.

"Опитът от тази година ни показа... че ако бюджетът е изграден на базата на нереалистични прогнози за приходите, тогава гърнето се чупи бързо върху главите на добрите данъкоплатци", каза той.

За да събере през 2024 г. заложените 586 млрд. леи като приходи, правителството разчита на подобряване на събираемостта на данъците и таксите, включително чрез дигитализация на данъчната администрация, посочва Радио Свободна Европа. Слабият напредък в това отношение през последните години обаче не създава оптимистична перспектива, отбелязва румънската секция на Свободна Европа.

Румъния остава на първо място в Европейския съюз по несъбран данък добавена стойност (ДДС), разкри доклад на Европейската комисия, в който загубите бяха изчислени на 9 милиарда евро през 2021 г. Според докладите на Европейската комисия от 2015 г. досега Румъния винаги заема първо място по несъбран ДДС, съобщи телевизия Диджи 24.

Според експерти, цитирани от Свободна Европа, допълнителните приходи, на които разчита правителството чрез нарастване на събираемостта на данъци и такси, намаляване на укриването на данъци и дигитализация на данъчната администрация, представляват голям риск за бюджетния дефицит, както стана и тази година.

Властите вече признаха, че няма да успеят да изпълнят целта за бюджетен дефицит от 4,4 на сто от БВП тази година.

Румъния ще завърши 2023 г. с бюджетен дефицит от 5,5 процента от БВП, заяви в интервю за агенция Аджерпрес през октомври министърът на финансите Марчел Болош.

Страната е в процедура за прекомерен дефицит от 2020 г. насам. Миналата година дефицитът възлезе на 5,68 процента. Наред с това събираемостта на данъците е 27,5 процента от брутния вътрешен продукт при средно равнище в ЕС за този показател от 41 процента, отбеляза Ройтерс.

В есенната си икономическа прогноза Европейската комисия предвиди за Румъния забавяне на растежа на икономиката до 2,2 процента през 2023 г. и бюджетен дефицит от 6,3 процента.

Раду Бурнете от конфедерацията на работодателите „Конкордия“ заяви, че тази организация ще даде отрицателно становище за бюджета в Икономическия и социален съвет.

„Националната данъчна администрация си поставя за цел да събере 30 млрд. леи допълнително догодина, при положение че тази година е с 12 млрд. леи под целта, която си постави. Правителството очаква влизане на европейски фондове и средства по Националния план за възстановяване и устойчивост от над 60 млрд. леи, въпреки че от 55-те млрд. леи, които си бе поставило за цел през 2023 г., ще реализира малко под 29 млрд. леи“, коментира Раду Бурнете, цитиран от Свободна Европа.

Фискалният съвет, който би трябвало да даде становище по проектобюджета преди приемането му от правителството, посочи, че бюджетът е изграден върху „хипотетични приходи“ и предупреди, че бюджетният дефицит догодина може да надвиши съществено тазгодишния. 

Представител на Европейската комисия, цитиран от Ройтерс, коментира във връзка с необходимите средства за увеличение на пенсиите в Румъния, че ако правителството успее да приложи икономическите и фискални реформи, краткосрочните разходи за пенсионната система ще бъдат компенсирани, а страната ще бъде поставена „на стабилна средносрочна фискална траектория“.

Джордже Симион, лидер на антисистемната националистическа партия Алианс за единство на румънците, която набира все по-голяма популярност и се нарежда на второ или трето място в социологическите анкети, заяви, че проектобюджетът на правителството се основава на „фалшификации“, предаде Аджерпрес.

„Имаме над 4500 поправки в закона за бюджета. Силно вярвам, че бюджетът, представен от Марчел Чолаку, се основава на фалшификации, основава се на планирани по-високи приходи, а ще имаме по-ниски приходи заради новите данъчни мерки“, заяви Джордже Симион.

През септември правителството пое отговорност в парламента за пакет от фискални реформи, които имат за цел да осигурят дългосрочна финансова устойчивост на Румъния и намаляване на бюджетния дефицит. Новите мерки премахват редица данъчни облекчения, включително за микропредприятията и АйТи специалистите. Увеличават се ставките на ДДС за някои стоки и услуги, както и акцизите върху тютюна и алкохола. Въвежда се специален данък за скъпите автомобили, къщи и апартаменти, както и допълнително облагане на големите компании и банки.

Опозиционните партии предупредиха, че новите фискални мерки "ще доведат до фалит икономиката на Румъния" и „бъркат дълбоко в джоба на румънците, които работят". Опозиционни формации, оглавени от реформаторската партия Съюз за спасение на Румъния, сезираха Конституционния съд с надеждата да спрат новите предвиждания, но съдът отхвърли жалбата. През октомври част от новите фискални мерки влязоха в сила, а от 1 януари предстои задействане и на останалите.

 

/ВН/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:33 на 23.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация