site.btaКакви са шансовете на сръбската опозиция на предстоящите избори?

Поредните предсрочни парламентарни избори в Сърбия ще бъдат сериозен тест за президента Александър Вучич и неговата управляваща Сръбска прогресивна партия (СПП) в година на две масови убийства, разтърсили страната, последвалите протести и засилващия се натиск за намиране на решение на косовския въпрос. Въпреки това анкетите, а и анализаторите, не предвиждат особени шансове за промяна в управлението на страната.

Парламентарни избори на 17 декември са петите по ред, откакто СПП пое властта през 2012 година, като четири от тях са били предсрочни. Последният парламентарен вот бе на 3 април миналата година. В неделя ще се състоят и местни избори в 65 градове и общини в Сърбия, включително в Белград.

До изборите се стигна след ежеседмичните протести в цяла Сърбия, предизвикани от двете масови стрелби през май. Тогава в училище в Белград тийнейджър застреля девет ученици и охранител. Ден по-късно млад мъж стреля по хора в село близо до Белград, като уби осем души. Сред исканията на протестиращите бяха правителството да поеме отговорност, както и да се прекрати по-нататъшното насърчаване на насилието в медиите и публичното пространство.

Обединената проевропейска опозиция, която координираше масовите протести под надслов „Сърбия срещу насилието“, се явява сега на изборите с листа, носеща името на протеста. 

Според Зоран Стоилкович, преподавател от Факултета по политически науки в университета в Белград, след като опозицията не успя да накара властта да изпълни исканията й, е решила да иска избори, при това при непроменени, неизгодни за нея условия.

Страхувайки се, че отлагането на изборите ще я изправи пред още по-неблагоприятна ситуация, властта се съгласи, посочи пред БТА Стоилкович.

Публикуваното снощи проучване на общественото мнение, осъществено от агенцията за социологически проучвания ИПСОС, сочи, че коалицията около СПП има подкрепата на 44,6 процента от анкетираните, а техният коалиционен партньор в настоящото управление Социалистическата партия на Сърбия – 8,7 на сто. “Сърбия срещу насилието“ получава подкрепата на 23,6 на сто. Според анкетата още три коалиции имат шанс да преминат прага от три процента за влизане в парламента. За партиите на малцинствата броят на депутатските мандати се изчислява по специална формула. Очакваната избирателна активност е 56,4 на сто.

Кой иска да влезе в сръбския парламент

Около шест милиона и половина сърби ще имат възможност за изберат своите 250 народни представители измежду над 2800 души от 18 листи в парламентарните избори.

Коалицията около управляващата СПП се явява на изборите под името „Александър Вучич – Сърбия не трябва да спира“. Вучич вече не е партиен лидер, но листата е с неговото име. Това е така, тъй като, анкетите сочат, че той е много по- популярен от партията си. Коалицията е съставена от около десетина партии, включително и на познати от миналото политици като Вук Драшкович, а също и на политици в черния списък на САЩ като донеотдавнашния шеф на сръбското разузнаване (БИА) Александър Вулин и бившия министър без портфейл Ненад Попович.

Досегашният партньор на СПП във властта - Социалистическата партия на Сърбия на министъра на външните работи Ивица Дачич се явява на изборите с листа „Ивица Дачич – премиер“, което подсказва, че имат очаквания отново да са част от управлението на Сърбия.

Социалистите връщат на политическата сцена семейство Милошевич в лицето на внука на покойния президент на Югославия Слободан Милошевич – двадесет и три годишния Марко Милошевич, който е на трето място в партийната листа за народни представители.

Опозицията се явява на изборите поделена на два големи блока. Единият е проевропейската, западно ориентирана опозиция в лицето на коалицията „Сърбия против насилието“ начело с Мариника Тепич и Мирослав Алексич.

Новост на тези избори е, че след доста време проевропейската опозиция се обедини в една предизборна коалиция, коментира за БТА Александра Томанич, изпълнителен директор на „Европейския фонд за Балканите“.

Тя отбелязва, че другата новост на тези избори е, че гражданското общество и личности от обществения живот се опитват чрез кампании и обществени дискусии да мотивират гражданите да гласуват.

Такава е инициативата ПроГлас, която досега е подкрепена на интернет страницата си от около 182 000 души.

За съществуващия у управляващите страх, че начинанието на ПроГлас може наистина да се окаже успешно, може да се съди по това, че все по-често не получават място за дискусиите си, казва Александра Томанич.

Другият опозиционен блок е националистическият или т.нар. дясна опозиция, която е против влизането на Сърбия в ЕС и НАТО. Тя е представена от две формации – коалицията между Заветници и Двери и коалиция Нада.

Самостоятелно в надпреварата за Скупщината със свои листи се включват някогашният президент на Сърбия Борис Тадич и Вук Йеремич, бивш външен министър. Радикалите на Шешел също ще се опитат да преминат прага от три процента за влизане в парламента.

“Сърбия срещу насилието” отделя специално внимание на Белград, където очаква да получи най-добър резултат и смята, че настоящата власт най-напред ще падне в столицата.

Според Зоран Стоилкович свен че Белград има голяма символика, столицата има и големи ресурси, а загубата или победата в столицата води до преразпределение на властта и има влияние върху останалата част от Сърбия.

Темите в предизборната кампания

Кампанията на управляващата партия тече така сякаш предстоят президентски избори, тъй като Вучич се появява на митинги, той е по билбордовете и има изключително силно медийно присъствие.

Кампанията протича нечестно, както и предишните, медиите остават почти напълно затворени за представителите на опозицията, така че по-голямата част от гражданите няма къде да чуят предложенията й. Без значение, че се усеща предпазлив оптимизъм, почти сигурно е, че до промяна няма да се стигне, дори на местните избори, казва Александра Томанович.

Управляващите се хвалят с досегашните си успехи, като твърдят, че са повишили жизнения стандарт и са реализирали важни инфраструктурни проекти. Пенсионерите получиха еднократна помощ от по 20 000 динара (170 евро), а учениците – по 10 000 динара. Освен това пенсиите бяха увеличени с 5,5 процента, а за догодина пенсионерите получиха обещание от правителството за още едно увеличение. През септември стартираха кампанията „По-добра цена“, с която определени продукти се предлагат в търговските вериги на по-ниски цени.

Във външнополитически план позицията на СПП не се е променила. Санкции срещу Русия заради войната в Украйна не са въведени, а за Москва се говори като важен партньор. На този фон присъединяването към ЕС остава заявено като приоритет.

По темата Косово Вучич нееднократно заяви, че няма да признае независимостта на някогашната сръбска област Косово. Той обаче участва в преговорите за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина под егидата на ЕС.

Националистическият блок на опозицията обвинява сръбския президент, че е предал интересите на Сърбия, като е приел европейския план за Косово - изцяло зачеркнат от националистите, които настояват за спиране на преговорите с Прищина. Приятелството с Русия е ненарушимо за тях, а връзките с ЕС трябва да бъдат прекратени.

Проевропейската опозиция като цяло също не би приела независимост на Косово, но посочва, че трябва да се търси приемливо решение. 

Коалицията „Сърбия срещу насилието“ се обявява за държава без корупция и престъпност, за достойни заплати и пенсии и за развитие на местната икономика. Тя смята, че след изборите може да бъде сформирано техническо правителство, което ще освободи медиите, ще се бори с корупцията и престъпността и ще създаде условия за честни и свободни избори, на които гражданите да се произнесат.

Според Зоран Стоилкович изборите ще приключат с “поне частичен трансфер на власт”, а както той отбелязва, оптимистичният сценарий на опозицията е за спечелване на властта в Белград и „някакъв вид патова ситуация в парламента“.

Последната дума за това чий политически сценарий ще се реализира в Сърбия след поредните предсрочни парламентарни избори ще имат сръбските граждани в неделя.