Анселмо Капороси, главен секретар на Италианската търговска камара в София:

site.btaИталианските компании вече не инвестират в класическо производство в България и това е добра новина

Италианските компании вече не инвестират в класическо производство в България и това е добра новина
Италианските компании вече не инвестират в класическо производство в България и това е добра новина
Снимка: Личен архив

Анселмо Капороси е главен секретар на Италианската търговска камара в България, оказваща подкрепа както на италианските, така и на българските компании, които имат интерес и искат да развиват бизнес в двете страни. В интервю за БТА той говори за динамиката на двустранните търговски отношения на фона на сложната геополитическа обстановка, за спецификата на инвестициите, за глобализацията и кръговата икономика, за миграцията и дори за Джорджа Мелони. И не на последно място какво привлича, отблъсква и озадачава един италианец, живеещ от 15 години в България.

Правейки равносметка за българо-италианските търговски отношения през отминаващата 2023 г., той ги определя като относително приемливи и интересни. Според него има значителна търговска активност между двете страни, както от Италия към България, така и в обратната посока. Потоците включват основно потребителски стоки, но и немалко продукти, произведени по напреднали технологии, които могат да бъдат използвани в различни промишлени отрасли. Що се отнася до инвестициите, те са запазили тенденцията от предходните години, без сериозен растеж или понижение, като между отделните сектори се наблюдават различия.

Г-н Капороси подчерта колко е важно, когато се говори за инвестиции, да се разграничат чисто финансовите и тези в производствения сектор. Една инвестиция е важна, когато създава работни места, а не само трупа богатство. По думите му когато предприемач инвестира в недвижими имоти, това не променя нищо в общия баланс, тъй като новият собственик ще плаща данъци, но няма да създаде реално развитие и да открие нови работни места. Анселмо Капороси подчерта, че прeз идните години няма да има класически инвестиции от производствен характер, при които италианските компании влагат парите си в производство, а това е добра новина за България, тъй като означава, че в страната няма безработица и стандартът на живот се е повишил.

България доскоро е била привлекателна дестинация за инвестиции и за развиване на търговска и производствена дейност по четири причини - по-ниски данъци, по-евтина работна ръка спрямо други европейски страни, стратегическо географско положение и по-ниска цена на електроенергията. Понастоящем обаче ситуацията е различна - данъците остават са ниски, но работната ръка вече не е по-евтина. Но дори това според главния секретар на Италианската камара в България не е основният проблем, а липсата на служители с конкретна специализация. И ако такива все още могат да бъдат намерени в Северна България, възниква проблемът с ужасяващата инфраструктура там. България е сред страните с най-високо съотношение между броя на университетите и населението, но трудно се намират специализирани кадри, тъй като те или не са на разположение, или заплатите им са по-високи от тези в Италия. Това не е мнение, а проста математика, отчита Анселмо Капороси.

На въпрос кои са предпочитаните сектори от италианските компании, които искат да развиват бизнес в България, Капороси отговори, че не може да се говори за ясно очертана тенденция и, ако преди това са били текстилната промишленост и селското стопанство, то днес са информатиката, енергията от възобновяеми източници и преработването на суровини в пелети. Според него може да се говори за микроцикли, които се променят на всеки 3-5 години и зависят както от условията в страната (ниска цена на електроенергията, което обаче в даден момент се променя), така и от глобалното развитие.

По отношение на кръговата икономика и интереса към нея главният секретар на Италианската търговска камара заяви, че Италия е лидер в Европа, като интересът е много сериозен, а степента на развитие варира в отделните райони. Нещо, което за съжаление не може да се каже за България, където примерите са малко и са без сериозно влияние.

Анселмо Капороси дава пример със социалните компании, които са свързани по-индиректен начина с кръговата икономика. Той отбелязва, че, откакто е дошъл в България, се говори за закон в тази област, който обаче още не е приет и посочва италианската област Емилия Романя, където социалните компании са добре развити. Ако дадена организация търси, например, кой да се грижи за градините й, провежда търг, на който социалните компании получават повече точки и съответно предимство. Според Капороси от ключово значение е принципът за социална отговорност на компанията, тъй като подкрепата не винаги е само финансова. Според американския икономист Хауърд Боуън, създател на понятието социална отговорност,, тя е всичко друго, но не и благотворителност. Дадена компания работи, печели и така става устойчива, докато в България социалните компании просто залагат на благотворителност по Коледа и Великден. 

По отношение на сложната геополитическа ситуация анализатори, експерти и статистици се опитваха да прогнозират какво ще се случи, но нищо от това не се сбъдна. Трудно е, когато има конфликти в страни със стратегическо значение, това да не се отрази от икономическа гледна точка в цяла Европа, но в по-малки страни като България влиянието му е значително по-слабо и лесно за управление, отколкото в Италия, Германия е Франция, отбелязва Анселмо Капороси. Освен това е налице и не винаги положителното отражение на процеса на глобализация - преди компаниите се развиваха отделно и можеха да постигат целите си самостоятелно, бидейки по-независими към случващото се в световен план. Глобализацията даде възможност процесът на износ и иновации да се ускори, но другата страна на медала е подвластността на случващото се в други страни по света. От тази гледна точка  България стои по-стабилно икономически, с осем години постоянен растеж на брутния вътрешен продукт и по-лесно управление на въздействието на конфликтите, отчита той.

Според него влиянието на геополитическите сътресения и глобализацията е по-трудно управляемо в страни като Италия с 60 милиона население и около 3,5 милиона мигранти. В исторически план италианската икономика никога не е била движена от големи компании, а от малки и средни фирми, които сега страдат и са на изчезване. Пример за глобализацията е тосканският град Прато, в който преди 24 години китайците са работили като работници, а сега са собственици на същите тези фабрики, те са на 95 на сто в ръцете им. Случващото се е резултат от дълги години на небалансирана политика и грешки, както и на липсата на капацитет или нежелание да се предвидят последиците. Преместването на дейността на компаниите доведе до безработица. България създаде и разви компании през последните 30 години, а в Италия компании, които са трето, четвърто и дори пето поколение и са оцелели по време на две войни, сега загиват, като не става дума само за отделни феномени, а за тенденция.

Главният секретар на търговската камара акцентира и върху факта, че според редица чуждестранни експерти Италия има огромен капацитет за развитие в промишления, предприемаческия и икономически сектори. Според него обаче италианската икономика не може да се уповава само върху изключителните си успешни примери, а трябва да създаде цялостна система. Туризмът също не е достатъчен, въпреки че не е спрял развитието си и то не посредством строителството на нови хотели, а благодарение на подновяването на старите, придавайки добавена стойност, както за курортите, така и за самите предприемачи, и с уважение към природното и културно наследство на страната. За негово огромно съжаление същото не може да се каже за България, споделя наблюденията си Капороси.

Според него Джорджа Мелони е изключително интелигентна жена, а Италия отдавна е имала необходимост от жена премиер, тъй като жените имат по-здрав разум от мъжете, а политиката й определено не може да се определи като радикална. Капороси е на мнение, че в страната през последните 20 години са се натрупали социално-икономически проблеми, които могат да бъдат решени само с много радикални мерки.

За главния секретар на Италианската търговска камара проблемът с миграцията е в управлението, тъй като във всеки италиански съд има надпис, гласящ: "Законът е еднакъв за всички". Това е един от основните принципи, заложени в италианската конституция и когато той не се прилага, нещо не е наред. "Аз не съм против миграцията, огромен брой италианци са емигрирали в Латинска Америка и смятам, че всички трябва да бъдат третирани еднакво, независимо от цвета на кожата или религията си, но нормите трябва да бъдат прилагани и спазвани, тъй като в противен случай се създават конфликти на социална основа", подчертава той. Всички чужденци твърдят, че италианците са гостоприемни. Това е част от културата ни, от нашето ДНК, но не означава, че сме по-добри", твърди Капороси. Той обаче набляга на факта, че на мигрантите трябва да се предоставят и възможности, тъй като не можеш да поканиш някого в дома си, той да ти каже, че е гладен, а ти да не му дадеш храна. Тогава защо си го поканил?

По повод различията между Северна и Южна Италия Анселмо Капороси смята, че те не могат да бъдат заличени и това според него не е проблем, а начин на съществуване и част от културата, културата като начин на мислене и подход към живота. Той припомня, че от следвоенния период до преди 20 години държавата е инвестирала милиарди за развитието на Южна Италия, но резултатът е нулев. Ако властите са спонсорирали 70-80 на сто от инвестициите на един предприемач в Южна Италия, за Северна Италия този процент е едва 20. Компаниите в Северна Италия обаче са се развили, докато същото не може да се каже за повечето от тези на юг, проблемът е културен, а не инвестиционен. Има и положителни примери като областта Пулия, която вече не разчита само на туризъм, а реализира постижения и в други сектори. 

"Как се чувства един италианец в България?“ - "Това е въпросът, на който ми е най-трудно да отговоря, за това ще използвам думите на Петър Дънов: "България е подарък от Господ на земята, част от Рая на земята, а българите са нещо друго“. Всеки сам може да интерпретира тази фраза. Италия ми липсва, но когато остана три дни там и се сблъскам с неуредици, България започва да ми липсва. Изпитвам огромен респект към природните красоти на България и културното й наследство, което трябва да бъде проучено и оценено подобаващо, но има противоречия, които не успявам да приема. Разбира се, страната е ваша и вие решавате дали да инвестирате в търговски центрове или да работите културата ви да заеме подобаващото й се място, изборът е ваш и никой не може да ви съди, отбелязва Анселмо Капороси. Той дава за пример археологически разкопки, които посетил преди седем години и наскоро отново, но не видял никакъв напредък, а обяснението било, че няма пари. Според него всичко може да се каже за България, но не и че й липсват пари след 14 години на икономически растеж. Той изрази съжалението си и от факта, че една страна с подобни добри икономически показатели, не прави достатъчно за пенсионерите, някои от които живеят в нищета.

Той набляга и на проблема с високите цени в България, отбелязвайки, че е похарчил за едни и същи марки продукти по-малко в Рим, Виена, Берлин, Париж и Мадрид, отколкото в София. Капороси не може да отговори на въпроса защо това е така, сравнявайки полушеговито това питане, с отговора, който дава свещеникът, обучаващ децата по катехизис, на трудни въпроси: "тайните на вярата".

В заключение Анселмо Капороси заяви, че плановете за Камарата за идната година са да задълбочи отношенията между италианските и българските компании, да организира събития и конференции по стратегически важни теми и за двете страни, като редовни прояви като Фестивала на италианското кино и Седмицата на италианската кухня, както и други дейности. Неговото предложение е за нови за България и Камарата дейности, за които обаче ЕС настоява особено за членките от Балканите - политика на информираност, за да се гарантира благоденствието  и здравето  на хората, както на работното им място, така и извън него. 

/СС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:26 на 29.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация