site.bta„Последният страстен любовник“ в Сатирата – как копнеем, какво желаем и колко различно от това живеем

В „Последният страстен любовник“ има чудесно чувство да хумор, много хубава ирония и теми, които ме вълнуват като човешко същество. Една от тях е за това как копнеем, какви са нашите желания като хора и колко различно на тях всъщност живеем. Това казва пред БТА режисьорът Антон Угринов по повод премиерата на пиесата от Нийл Саймън в Сатирата.

В представлението става въпрос за мъж на средна възраст, който има нужда да осмисли живота си и да излезе от своята рутина, от сивото ежедневие, да се почувства жив отново. И той има три срещи с три различни жени. Разбира се, има я и темата за самотата, която е част и от нашия живот, но всичко е погледнато с чувство за хумор, разказва режисьорът. 

Участват Ана Вълчанова, Георги Спасов, Деница Даринова и Рада Кайрякова.

Драматург на „Последният страстен любовник“ е Михаил Тазев, а помощник-режисьори са Цветелина Симеонова и Живка Бадева. Преводът е на Матей Тодоров, сценографията – на Свила Величкова, музиката – на Калин Николов. 

В свят на пороци, еротика, голота и безразборна любов, изневярата трябва да е като детска игра. Предварително подготвил терен и зареден с много ентусиазъм, Барни е готов на всякакви компромиси, за да получи своето. Съдбата обаче не е на същото мнение и си играе с него, поставяйки го в абсурдни и нелепи ситуации. Въпросът е как ще завърши този опит за изневяра с успех...

Режисьорът Антон Угринов пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за хумора, иронията и пародията при поставяне на комедия, за качествата на текста, за дебюта му като режисьор на пиеса от Нийл Саймън, за неговата собствена интерпретация и границите на тази интерпретация, и за това как звучат темите от „Последният страстен любовник“ днес.

Г-н Угринов, с какво този текст привлече вниманието Ви като режисьор?

- Избрах този текст, защото истински ми хареса чувството за хумор на Нийл Саймън. Много ме изкуши... Благодаря на Калин Сърменов, Богдана Костуркова и Николай Младенов, че имах възможност да работя този текст и с този екип.

(Калин Сърменов е директор на Сатиричния театър, Богдана Костуркова – драматург, а Николай Младенов е режисьор и заместник-директор на трупата – бел. а.).

Освен чудесно чувство да хумор, авторът има и много хубава ирония, и, едновременно с това, разглежда теми, които ме вълнуват като човешко същество. Една от тях е за това как копнеем, какви са нашите желания като хора и колко различно на тях всъщност живеем... 

Как опазихте пиесата от това да не се получи пародия на „Последният страстен любовник“? 

- Аз нямам голям афинитет към пародията като жанр. В този смисъл, се опряхме на допускането на Нийл Саймън, това, което той говори в много интервюта – че никога не мисли коя ситуация е смешна. Винаги взима една драматична ситуация и я поглежда с ирония и с чувство за хумор. И, общо взето, това в голяма степен е и неговият начин да се справя с живота. И това много ми хареса.

Защото тук става въпрос за мъж на средна възраст, който има нужда да осмисли живота си и да излезе от своята рутина, от сивото ежедневие, да се почувства жив отново. И той има три срещи с три различни жени. Разбира се, има я и темата за самотата, която е част и от нашия живот, но всичко е погледнато с чувство за хумор. 

Гледал ли сте други версии на пиесата?

- Не съм гледал други версии на този текст. Това си е наша интерпретация, въпреки че човек трябва да внимава с какво се занимава. Тоест, важно е нивото на интерпретация, когато се занимаваш с такъв тип комедия, присъща за Off-Broadway. Нивото на интерпретация не е твърде широко. Трябва да усетиш и самия ритъм, смислите, които са заложени вътре, и да избереш точно на кое да обърнеш повече внимание.

Има ниво на интерпретация, разбира се, и ние сме използвали тези възможности – с Георги Спасов, Ани Вълчанова, Деница Даринова, Рада Кайрякова и, разбира се, художника Свила Величкова и композитора Калин Николов. Аз се чувствам удовлетворен от това, което направихме. 

Имаше ли режисьорски уловки в това „ниво на интерпретация“? 

- Всеки автор има специфика. Когато правя и работя с определен автор, то е някакъв вид нова среща, с нов човек, и не можеш да подхождаш по един и същи начин. Трябва да схванеш, да разбереш принципите, по които един автор, един текст би могъл да бъде поставен. Да бъде поставен така, че да влезе в пълноценна среща с публиката. При Нийл Саймън, по когото работя за първи път, не беше по-различно. Имаше периоди, в които търсех най-точният подход, за да може да излезе текстът, да бъде чут, да бъде усетена ситуацията, да може да разкрием какво се случва в персонажите. И наистина сме се опитали да стигне и до хората – защото театърът е среща. 

И накрая, как трябва да звучи този текст сега и днес – архаично и с усмивка, като вечно актуална тема или по някакъв друг начин?

- Всеки автор или режисьор има една или две теми, които го занимават същински, когато работи. И той, по един или по друг начин, независимо дори от жанровете, се докосва до това, което го вълнува. Така че темата – за това как мечтаем този живот, как го живеем и колко сме несъвършени по линия на нашите желания да бъдем верни на собствените си желания, и колко изневеряваме на самите себе си – е нещо, което истински много ме вълнува. И доколко ние сме архитекти на собствената си съдба – това ме вълнува като човек и аз го оглеждам през различни жанрове в среща с различни автори.