site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 7 декември в историята

7 декември 2023 г., четвъртък, 49-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Амвросий, еп. Медиолански. Св. Филотея Търновска.

В България се отбелязва:

Празникът на Съюза на демократичните сили (СДС). Отбелязва се съгласно устава на СДС, приет на Националната конференция на партията (21-22 февруари 2004). Годишнина от създаването (1989) на Съюза на демократичните сили (СДС) като коалиция на политически партии и организации, която с решение на 9-ата Национална конференция се трансформира в единна политическа партия (15-16 февруари 1997).

По света се отбелязва:

Еврейският празник Ханука. Празник на светлината (до 15). Отбелязва се на 25-тия ден на еврейския месец кислев и е символ на героичната победа на макабейците в борбата им с елините и чудото на светлината. Празникът започва вечерта на залез слънце и се празнува в продължение на осем дни. Във всички синагоги и във всяко еврейско семейство се палят свещите в ритуалния свещник - ханукия. Пали се една основна свещ, наречена шамаша, която заема централно място и пази светостта на ханукията от оскверняване. С шамаша се палят останалите свещи, съответстващи на поредния ден от празника. В чест на празника във всеки дом се поставя ханукия на прозореца, а на децата се раздават подаръци и лакомства. По този начин се почита чудото, случило се през 3597 г. от еврейския календар или 165-167 г. пр. н. е. Преданите на Тората евреи под предводителството на Йехуда Макабей се вдигнали на въстание срещу елините. Службата в Храма била забранена, а светлината от менората (ритуалния седемсвещник) - угасена и осквернена. След победата въстаниците влезли в осквернения храм и трябвало да запалят отново светлината, но намерили една малка стомничка с осветен зехтин, който можел да гори само един ден. Тогава станало чудото - светлината горяла в свещника цели осем дни, колкото били нужни, за да бъде приготвено ново, осветено масло. 

Международният ден на гражданската авиация. Отбелязва се от 1994 г. с резолюция А 29-1 на Международната организация за гражданска авиация, за да се подчертае ролята на гражданската авиация за социалното и икономическото развитие на  държавите. Одобрен е с резолюция A/RES/51/33 на Общото събрание на ООН от 6 декември 1996 г. Годишнина от подписването (1944) в Чикаго, САЩ, на Конвенцията за международната гражданска авиация.

Денят в памет на жертвите на земетресението в гр. Спитак в Армения (1988). На 7 декември 1988 г. при земетресениe с магнитуд 6,9 по скалата на Рихтер напълно е разрушен гр. Спитак, а в градовете Ленинакан (сега Гюмри), Кировакан (сега Ванадзор) и Степанаван са нанесени сериозни разрушения. От земетресението са засегнати общо 21 града, както и 350 села, от които 58 са напълно унищожени. Епицентърът на земетрението е близо до гр. Спитак. Според официални данни загиналите са 25 000 души, 140 000 души остават инвалиди, около 514 000 души остават без покрив, а 40 процента от икономиката на страната е унищожена.

На този ден в България:

1806 - Излиза от печат първата новобългарска книга "Неделник" (Кириакодромион) на Софроний Врачански, допринесла за развитието на новобългарския език. Отпечатването на "Неделник" в 1000 екземпляра е станало от 24 април до 25 ноември (7 декември н. ст.) 1806 г.  Издадена в румънския град Римник (дн. Ръмнику Вълча), книгата получава известност и под името "Софроние". Съдържа 265 номерирани листове и включва неделни и празнични проповеди, които са изпълнени не само с религиозни, но и със светски и просветителски тенденции. В празните места след края на някои слова са поместени орнаменти, в които е вмъкнат инициалът или цялото име на Софроний, кръстове и други графични елементи. На последния лист е послесловът на Софроний и печатарите.

1986 - В 16.17 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 5.7 по скалата на Рихтер в района на град Стражица. Засегнати са селата Мирово, Асеново, Чапаево, Ново Градище, Николаево, Бреговица, Нова Върбовка, Камен, Сушица, Водица, Опака и Попово. В общината загиват трима души, 30 са ранени. Частично или напълно са разруши около 15 000 сгради, 80 процента от жилищата остават необитаеми.

1989 - Учреден е Съюзът на демократичните сили (СДС) като коалиция на политически партии и организации. Учредители на СДС са организациите: Клуб за гласност и демокрация, Независимо сдружение "Екогласност", Независима федерация на труда "Подкрепа", Независимо дружество за защита правата на човека, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след 1945 г., Независимо студентско дружество, Движение "Гражданска инициатива", БРСДП /о/, БЗНС "Никола Петков". По-късно се присъединяват Радикалдемократическата партия, Зелената партия и Демократическата партия, Нова социалдемократическа партия, Обединен демократичен център, Демократичен фронт. Организацията се ръководи от Координационен съвет, за чийто първи председател е избран Желю Желев, за секретар - Петър Берон и за говорители - Румен Воденичаров и Георги Спасов. На IX национална конференция (15-16 февруари 1997) се трансформира в единна политическа партия.

1992 - България установява дипломатически отношения с Парагвай.

1998 - В София е подписан Меморандум за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на България и Европейската комисия, ратифициран от 38-ото Народно събрание на 11 февруари 1999 г.; в сила от 26 февруари 1999 г. С ПМС 186/19 септември 2000 г. фондът се включва в Устройствения правилник на Министерство на финансите като Дирекция "Национален фонд". Дирекцията е централен съкровищен орган, отговорен за финансовото управление на средствата, предоставени на страната от Европейската комисия (ФАР, ИСПА, САПАРД и др.) и на българските финансови ресурси от държавния бюджет и от други финансови източници, като съфинансиране на проектите и програмите по финансови меморандуми.

2001 - Избухва голям пожар в района на бившия студентски дом в София, където се помещава Младежкият театър. Унищожена е сцената на театъра и всички декори.

2004 - В София президентът Георги Първанов връчва на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги за развитието на българо-американските отношения и във връзка със 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ. Колин Пауъл е в София за срещата на Съвета на  министрите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

2006 - В района на моста на р. Янтра при гр. Бяла автобус от градския транспорт, пътуващ от гр. Бяла към гара Бяла, е настигнат и блъснат от камион, превозващ жито, при излизането му на Главен път Русе - София.  При сблъсъка автобусът пада в р. Янтра, 18 души загиват на място, други 11 са ранени. 10 декември е обявен за ден на национален траур в памет на загиналите.

2011 - Министерският съвет  приема решение за прекратяване на участието на България в тристранното споразумение между правителствата на Руската федерация, България и Гърция за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода "Бургас - Александруполис", сключено на 15 март 2007 г. България предлага тристранното междуправителствено споразумение за петролопровода да бъде прекратено по взаимно съгласие.

2015 - Съгласно Решение 93/22 октомври 2015 г. Българската народна банка (БНБ) пуска в обращение за първи път разменна монета с номинална стойност 2 лева. На лицевата страна на монетата в центъра на вътрешния кръг е обозначена номиналната стойност с цифрата "2", набраздена с линии. На обратната страна на монетата във вътрешния кръг е разположен стилизиран образ на Паисий Хилендарски и са изписани годините "1722 - 1773". Съгласно Решение 93/22 октомври 2015 г. на БНБ. Автор на художествения проект е Ваня Димитрова. Банкнотите с номинална стойност 2 лева, емисии 1999 г. и 2005 г., ще продължат да бъдат законно платежно средство едновременно с новата разменна монета от 2 лева и постепенно ще бъдат изтеглени от обращение.

2016 - Министерският съвет одобрява предоставянето на "Бургаспътстрой" АД на концесия за добив на строителни материали - андезитови туфи, от находище "Карнобат", за 35 години. Кариерата е разположена в землището на Карнобат, а концесионната площ е с размер 442 544 кв. метра. 

2017 - Народното събрание приема на второ четене промени в Закона за електронните съобщения, свързани с ангажиментите на България като държава членка на ЕС за въвеждане на мерки за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Регламент на ЕС относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на съюза. Промените са свързани с предвиждане на мерки на национално ниво и прилагането на санкции, когато има нарушаване на регламента.

2018 - Специализираният наказателен съд оставя за постоянно в ареста Николай и Евгения Баневи. Те са обвинени за пране на пари в размер над 1 млрд. лв., както и за още няколко престъпления, сред които организирана престъпна група, длъжностно присвояване и държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Парите се намирали в офшорни сметки, контролирали от Баневи извън територията на България. Материалите по делото са близо 120 тома. Баневи са арестувани на 26 октомври 2018 г. в Ница, Франция, след разследване на дейността на приватизирания завод "Полимери" АД. На 6 декември 2018 г. те са екстрадирани в България.

2019 - В католическия катедрален храм "Успение Богородично" в София кардинал Леонардо Сандри води тържествена литургия, с която се извършва каноничното издигане на Апостолическата екзархия в София в ранг на Епархия. На литургията присъстват председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и президентът Румен Радев. На 11 октомври 2019 г. папа Франциск издига Апостолическата екзархия в София в ранг на Епархия, възлагайки й името "Софийска епархия Св. Йоан XXIII за католиците от византийско-славянски обред в България". За първи епархиен епископ той назначава Негово Преосвещенство Христо Пройков.

2020 - Българската народна банка пуска в обращение златна възпоменателна монета на тема "Рождество Христово" от серията "Българска иконография". Цената на монетата е 1300 лв.

2021 г. - На тържествена церемония в концертната зала "Николайзаал" в Потсдам доц. д-р Мария Баръмова от Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е удостоена с наградата за особени постижения на Берлин-Бранденбургската академия на науките за 2021 г. заради нейните изключителни научни постижения в областта на историята на Балканите през ранното ново време. Грамотата й е връчена от президента на Берлин-Бранденбургската академия на науките проф. д-р Кристоф Маркшийс. Отличието се финансира от фондация "Перегринус" (Рудолф Маймберг) и се дава на всеки две години на един изследовател от Източна и Югоизточна Европа за изключителни научни постижения в различни академични области.

На този ден по света:

1732 - В Лондон, Великобритания, с пиесата "Пътят на света" от Уилям Конгрийв е открит театър "Ковънт гардън" (дн. Кралски оперен и балетен театър). Сградата е построена от Джон Рич. През 1808 г. вследствие на пожар театърът е напълно унищожен. Три месеца след пожара по проект на архитекта сър Робърт Смирк започва строителството на нова сграда на театъра. Театърът е отворен отново на 18 септември 1809 г. с постановката "Макбет". На 5 март 1856 г. сградата на театъра отново е унищожена при пожар. Построяването на третия театър по проект на Едуард Мидълтън Бари , започва през 1857 г. и новата сграда, която съществува и понастоящем, е построена от Лукас Брадърс. Театърът отваря врати на 15 май 1858 г. с операта "Хугенотите" от Джакомо Майербер. От  февруари 1946 г. в сградата се помещава и Кралският балет. Сградата е цялостно реконструирана през 90-те години на 20 век.

1764 - В Санкт Петербург, Русия, е създаден музеят "Ермитаж" - най-големият музей в Русия и един от най-големите и най-стари в света художествени и културно-исторически музеи. На тази дата, в залите на сградата на Зимния дворец, руската императрица Екатерина Втора излага колекцията си от 225 картини, предимно от художници от нидерландско-фламандската школа от първата половина на 17 век, закупени от берлинския търговец Йохан Ернст Гоцковски. Общата площ на музея е 127 478 кв. м. Състои се от няколко сгради - Зимен дворец, Малък Ермитаж, Стар Ермитаж, Нов Ермитаж, Ермитажен театър. В комплекса се включват и Меншиковския дворец, Източното крило и имперската фабрика за порцелан. В Ермитажа се съхраняват над 3 млн. произведения на изкуството от цял свят. Музеят е включен в Списъка на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) за Световното културно наследство.

1877 - В редакцията на американското списание "Сайънтифик Американ" в Ню Йорк, САЩ, американският изобретател Томас Едисън прави публична демонстрация на изобретения от него фонограф, като представя записания лично от него на 6 декември 1877 г. първи звукозапис на детската песен "Мери има агънце" в лабораториите в Уест Ориндж, щата Ню Джърси. На 29 ноември 1877 г. Томас Едисън представя скица на фонографа.

1941 - В 7:55 ч. местно време японската авиация напада американската военноморска база Пърл Харбър в Хавай. Загубите от страна на САЩ са 19 потопени кораба, 188 унищожени самолета, над 2300 загинали американски военнослужещи. Япония губи 29 самолета, а жертвите са 55 души. Нападението е повод САЩ да се включат във Втората световна война (1939-1945). На 8 декември 1941 г. САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Нидерландия, Германия, Италия и други държави обявяват война на Япония.

1970 - Във Варшава, Полша, е подписан Договор за нормализиране на отношенията между Полша и Федерална република Германия от председателя на Министерския съвет Юзеф Циранкевич и канцлера на ФРГ Вили Бранд. Според договора Германия окончателно се отказва от своите територии на изток от линията на реките Одер-Ниса, откъснати от нея и предадени на Полша след Втората световна война (1939-1945) съгласно Потсдамската конференция (17 юли 1945-2 август 1945).

1972 - От космодрума "Кейп Канаверал", щата Флорида, е изстрелян космическият кораб "Аполо-17" с екипаж на борда Юджин Сърнън (командир на полета), Роналд Евънс (командир на лунната кабина) и Харисън Шмит (космонавт-геолог). Корабът достига до Луната на 11 декември 1972 г. За 75 часа астронавтите изминават с лунния модул 30,5 км и събират 110 кг  материал от повърхността на Луната. Това е шестото и до момента последно излизане на хора на повърхността на Луната.

1982 - Създадена е Международната федерация по олимпийска филателия.

1983 - Тургут Йозал поема поста министър-председател на Турция. Той става първият цивилен министър-председател на Турция, след тригодишно управление на военните. Заема поста до 31 октомври 1989 г., когато поема президентския пост от ген. Кенан Еврен.

1988 - В Армения е регистрирано земетресение с магнитуд 6,9 по скалата на Рихтер с епицентър близо до гр. Спитак. Градът е напълно  разрушен, както и 80 процента от гр. Ленинакан (дн. Гюмри). Загиват 28 854 души, ранените са 12 000. Без покрив остават 530 000 души при температура в региона минус 15-20 градуса. Годишнината от земетресението се отбелязва в Армения като Ден в памет на жертвите на земетресението в гр. Спитак.

1995 - Американският космически кораб "Галилео" навлиза в орбита около планетата Юпитер. Това е първият космически кораб, който изследва атмосферата на Юпитер посредством спускаема сонда. "Галилео" е изстрелян на 18 октомври 1989 г. със совалката "Атлантис" от космическия център "Кенеди" в щата Флорида, САЩ. Това е апарат от ново поколение, предназначен за изследване на химическия състав и физическите характеристика на планетата Юпитер и за детайлно фотографиране на спътниците му. На 7 декември 1995 г. "Галилео" навлиза в орбита на Юпитер и пуска атмосферната сонда, която прониква на 156 км в атмосферния слой на планетата и остава там около 58 минути - апаратът получава първата научна информация за атмосферата на планетата. В периода от 1995 г. до 2003 г. "Галилео" обикаля 34 пъти планетата Юпитер, изминава общо 4,6 млрд. км и предава огромно  количество информация, включително 14 000 снимки на планетата и нейните луни. "Галилео" открива доказателства за наличието  на океани от солена вода под повърхността на луните Европа, Ганимед и Калисто, и изследва вулканичната активност на луната Йо. Мисията на "Галилео" приключва успешно на 21 септември 2003 г., когато навлиза в плътните слоеве на атмосферата на Юпитер и изгаря.

2000 - Държавните и правителствени ръководители на страните от Европейския съюз подписват Европейска харта за основните права на церемония при откриването на среща на високо равнище на ЕС в Ница, Франция.

2005 - Започва да работи новият европейски регистър в интернет. Подадени са близо сто хиляди молби за регистриране на потребителски имена в европейския домейн ".eu". Най-търсеното име е "sex.eu", следвано от "hotel.eu", "travel.eu", "jobs.eu", "casino.eu", както и "music.eu".

2007 - В Жълто море изтичат 15 000 тона суров петрол, след като регистриран в Хонконг 146 000-тонен танкер "Хъбей спирит" се сблъсква до западния бряг на Република Корея с кораб, пренасящ кран. Разливът на суров петрол е най-големият от 1995 г., когато 5000 т суров петрол изтичат в морето, южно от гр. Сеул.

2012 - В района на връх Титлис, в Централна Швейцария, е открит издигащият се най-нависоко висящ мост за пешеходци. Мостът е с дължина 91,44 м и е построен на височина от 3041 м над морското равнище. Той е построен по повод 100-годишнината от откриването на лифта, свързващ съседните градове Енгелберг и Гершниалп, заработил през януари 1913 г.

2012 - Книгата на рекордите на Гинес официално признава космическият апарат ИКАРОС на Япония за първия истински слънчев платноход в света. Апаратът е изстрелян в космоса през май 2010 г. и представлява цилиндър с дължина 80 см и с диаметър 1,6 м. След изстрелването апаратът разгъва своите "мачти", а след това със завъртане около оста си опъва в тях квадратно платно-мембрана, чиято страна е дълга 14 м. Дебелината му е 10 пъти по-малка от тази на човешки косъм. Като променя степента на отражението на слънчевите лъчи, ИКАРОС може без гориво и двигател да ускори или да забави придвижването си.

2016 - В провинция Ачех на о-в Суматра, Индонезия, е регистрирано земетресение с магнитуд 6,5 по скалата на Рихтер. Епицентърът е на 18 км североизточно от окръг Пидие Джая, на 10 км дълбочина. Загиват най-малко 101 души, повече от 800 са ранени. Над 43 000 са принудени да напуснат домовете си, над 11 600 понасят щети при труса. Разрушени са най-малко 125 жилищни сгради, 105 магазина и 14 джамии.

2017 - В Атина, Гърция, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган пристига  на двудневно официално посещение в Гърция - първото на турски президент в страната от 1952 г. Той има срещи с президента на Гърция Прокопис Павлопулос, с министър-председателя Алексис Ципрас, както и с представители на мюсюлманското малцинство в Тракия.

2018 - В Хамбург, Германия, е открит двудневен конгрес на  Християндемократическия съюз (ХДС) за избор на нов партиен лидер. За поста има 12 кандидати, сред които са генералният секретар на партията Анегрет Крамп-Каренбауер, бизнесменът и някогашна влиятелна фигура в ХДС Фридрих Мерц и здравният министър Йенс Шпан. Новият председател ще бъде избран с гласовете на 1001 делегати от партията. Конгресът се открива с последната реч на Ангела Меркел, която след 18 години начело на Християндемократическия съюз и 13 години на канцлерския пост, на 29 октомври 2018 г. заявява, че няма да се кандидатира за преизбиране за поста както на председател на партията, така и за канцлер на изборите през 2021 г.

2019 - На остров Крит в Гърция е регистрирано земетресение с магнитуд 4,4 по скалата на Рихтер.  Епицентърът му е на 28 км югозападно от селището Хора Сфакион, на дълбочина 10 км. Няма информация за щети и пострадали.

2020 - Израелската телевизия i24News и медийният конгломерат в Обединените арабски емирства Abu Dhabi Media обявяват, че са постигнали историческо споразумение, което позволява обмен на материали. Базираната в Тел Авив триезична медия и емиратският медиен конгломерат ще извършват новинарски обмен чрез своите кореспонденти в двете страни, с акцент върху материалите на арабски език. На 13 август 2020 г. с посредничеството на САЩ, Израел и ОАЕ постигат споразумение за нормализиране на отношенията им.

2021 - Египетската Банка за пластмаса обявява, че е събрала 2700 тона пластмасови отпадъци през 2021 година, което се равнява на 150 милиона бутилки. Резултатът надхвърля поставените в началото на годината цели със 105 процента. Целта на организацията е да осигурява възможности за работа и приходи чрез събиране на пластмасови боклуци, които от своя страна се рециклират и използват повторно в глобалните индустрии. Хората, които събират и предават отпадъци получават в замяна пари, услуги или стоки.

2022 - Вицепрезидентката на Перу Дина Болуарте встъпва в длъжност като държавен глава на страната, след като по-рано същия ден президентът Педро Кастильо обявява, че разпуска Конгреса, който на свой ред му гласува импийчмънт със 101 гласа "за", 6 гласа "против" и 10 "въздържал се". Дина Болуарте е първата жена президент в над 200-годишната история на Перу като независима държава.

Родени на този ден българи:

ген.-лейт. Стефан Славчев, военен деец (1869-1965).
Участник в Балканската война (1912-1913)  като началник на артилерията в 3-а армия. Началник на артилерията в Щаба на действащата армия по време на Първата световна война (1915-1918). Преподавател по артилерия във Военното училище в София /дн. Национален военен университет "Васил Левски"/ (1889-1906; 1920-1935). За участието си в Първата световна война е награден с Военен орден "За храброст" четвърта степен 1 клас, Княжеский орден "Свети Александър" трета степен.

Георги Райчев, писател (1882-1947).
Работил е като писар в Стара Загора (1906-1907), деловодител в III мъжка гимназия в София (1908-1910) и VI мъжка прогимназия в София (1910-1919). Бил е дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и в Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на народното просвещение. Автор е на романтичната повест "Песен на гората" (1928), драматичната легенда в стихове "Еленово царство" (1929, поставена в Народния театър през 1934 г.), сборника "Златният ключ" (1942), на книги с разкази за деца и юноши и др.

Константин Сагаев (ист. име Константин Димитров Стаматов), писател и театрален деец (1889-1963).
Главен редактор на в. "Трибуна" - Пловдив (1913-1914). Основател и главен редактор на сп. "Обществена обнова" (1919-1920), редактор на в. "Театър" (1923-1924), главен редактор на сп. "Време" (1928). Основава първата Българска драматична школа (1921) и първия Детско-юношески театър (1922). Директор на Народния театър и Народната опера в София (1931-1933). Бил е вицеконсул в Истанбул и Одрин (след 9 септември 1944). Автор е на пиесите "Витлеемският младенец", "Волнодумко", "Палечко", "Благовец", "Енювден", "Бъдни вечер", "Лисана-хитрана", "Юда от Назарет", "Късмет", както негови разработки по чуждестранни автори са: "Али Баба и 40-те разбойници", "Котаракът в чизми", "Халифът щърк", "Джуджето Мук", "Томонори" (на японски сюжет), "Разбойници" (по Шилер), "Ефигения в Авлида" (по Еврипид) и др.

Никола Вапцаров, поет, революционер (1909-1942).
Бил е машинен техник в Кочериново (1932-1936), огняр в Българските държавни железници и от 1938 г. - техник в Държавния екарисаж. Участва в Соболевата акция (1940).  От 1941 г. е  член на Българската работническа партия (БРП) и ръководител на Централната военна комисия при Централния комитет (ЦК) на БРП. На  4 март 1942 г. е арестуван за антифашистка дейност. Осъден на смърт на 23 юли 1942 г. по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници  на ЦК на БРП (к) и разстрелян същия ден на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София. Автор е на сборника със стихове "Моторни песни" (1940) в четири цикъла - "Песни за човека", "Песни за родината", "Песни" и "Песни за една страна". Той е единственият българин, носител на Международната награда за мир (1952, посмъртно). Заради изключителния му принос в световната литература и култура Никола Вапцаров е включен в календара на ЮНЕСКО за 2009 г.

проф. Пенчо Пенев, педагог и театровед (1911-1968).
Той е първият преподавател по история на българския театър в Държавното висше театрално училище (1948), ръководител на катедрата по история на българския театър във Висшия институт за театрално изкуство, заместник-ректор на института (1951-1953). Редактор във в. "Ведрина" (1946-1949), от 1954 г. е редактор на сп. "Театър" и негов главен редактор (1959-1967). По негова идея през 1956 г. започва да излиза "Годишник на Висшия институт за театрално изкуство". Автор е на "Лекции по история на българския драматичен театър" (4 тома,1952-1958), "Българска драматургия до Освобождението" (4 тома, 1962-1969), "Съвременна българска драма" (1967) и др.

Никола Корабов, кинорежисьор, сценарист и актьор (1928-2016).
От 1953 г. е режисьор в Студията за игрални филми. Бил е преподавател по кинорежисура и актьорско майсторство в киното в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Режисьор е на филмите "Димитровградци" (1956), "Малката"(1959), "Тютюн" (1962), "Иван Кондарев" (1974), "Орисия" (1983), "Копнежи по белия път" (1987), "Поверие за белия вятър" (1990), "Магия"(1996) и др. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1974). Получава една от четирите златни награди за българския игрален филм "Иван Кондарев" на шестия международен кинофестивал в Сантарем, Португалия (ноември 1975). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (18 май 2006), Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство (2009) и орден "Стара планина" първа степен (6 март 2009).

Горан Готев, български журналист (1934-2014).
Работил е в Българската телеграфна агенция (БТА) първоначално като кореспондент в Стара Загора, а от 1961 г. като кореспондент на агенцията последователно в Кайро, Алжир, Букурещ и Белград, бил е главен редактор в БТА. След 1990 г. е кореспондент на в. "Дума" в Белград и в Москва. Бил е заместник главен редактор на в. "Работническо дело" и на в."Дума", главен редактор на в. "Куриер на ЮНЕСКО" и на в. "Земя" (до 2014). Автор е на книга за Египет, Либия и Алжир, и заедно със съпругата си Катя Готева - за Румъния, на автобиографичната книга "Живях при диктаторите на XX век" (2008). Носител на наградата за белетристика и публицистика "Николай Хайтов" за 2009 г. и на журналистическата награда "Черноризец Храбър" за 2011 г.

Симеон Манолов, поет и журналист (1940).
Бил е директор на регионалната библиотека "Партений Павлович" и на Държавния куклен театър в Силистра. Автор е на поетичните книги "Бъди ми въздух" (1970), "Кръгове на сърцето" (1976), "Предсказания" (1984), "Петата посока" (1990), "Делта" (2000), "Преброяване на отлитащите птици" (2002), "Последен сняг" (2005) и др. Носител на литературната награда "Стефан Калев" на народно читалище "Никола Йонков Вапцаров-1895", гр. Дулово, за цялостно творчество за 2014 г. (октомври 2014). Удостоен от Управителния съвет на Съюза на българските писатели с Грамота за цялостно творчество и за принос към българската литература (ноември 2016).

Тошо Тошев, журналист, издател и писател (1942-2023).
През 1968-1970 г. работи във в. "Вечерни новини", през 1970 -1972 г. завежда отдел във в. "Народна младеж". От 1978 г. до 1982 г. е главен редактор на програмата в БНТ. В продължение на 29 години работи във в. "Труд" като заместник главен редактор на вестника (1982-1990) и негов главен редактор (1991-10 януари 2011). Изпълнителен директор на "Медиа холдинг" АД (1992-януари 2011). Съосновател на Съюза на издателите на всекидневници /от 20 май 2004 г. - Съюз на издателите в България/ и негов председател (4 октомври 2000-16 ноември 2011). Вицепрезидент на Издателския борд  на "Вестникарска група България" (7 януари 2011- август 2011). Главен редактор на в. "Преса" (3 януари 2012-31 юли 2015). Автор е на книгите "Истина за лично ползване" (1984), "Времето за умиране стига" (1988), "Китай в годината на Дракона" (1989), "Страх" (2001), "Лъжата - Жан, Иван и другите" (2003), "Лъжата - Жан, Иван и Величеството" (2004), романа "Политическа орда" (2017).  Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключителни заслуги в областта на журналистиката и медийния бизнес  (3 декември 2002).

Петър Александров, футболист и треньор (1962).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Левски" (Карлово), "Славия" (София), "Кортрейк" (Белгия), "Енерги" (Германия), "Аарау" (Швейцария), "Левски" (София), "Ньошател Ксамакс" (Швейцария), "Люцерн" (Швейцария), "Баден" (Швейцария), "Кикерс Люцерн" (Швейцария) и "Блу Стар" (Швейцария). За националния отбор по футбол има изиграни 25 мача и отбелязани 5 гола. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" втора степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994).

Азиз Назми Шакир (Азиз Таш), поет и преводач (1973).
Публикува стихове и проза на български и турски език. Превежда на турски език "Житие и страдания грешнаго Софрония" и част от "Книга за Софроний" от Вера Мутафчиева. Превежда от турски, арабски, английски и руски език. От 2001 г. е преподавател по арабски език във Факултета по изкуствo и социални науки на Университета "Сабанджъ" (Истанбул, Турция).

Антония Григорова-Бургова, състезателка по ски бягане и ориентиране (1986).    
Многократна републиканска шампионка по ориентиране, скибягане и скиориентиране. Печели златен медал от Европейското първенство за девойки по лятно ориентиране през 2003 г. в Словакия. Тя е първата жена, направила скоростно преминаване по най-дългия туристически маршрут у нас - Ком-Емине. Изминава 600-километровото трасе по билото на Стара планина за 5 дни, 22 часа и 55 минути.

Симона Дянкова, състезателка по художествена гимнастика (1994). 
Олимпийска шампионка с ансамбъла на България през 2021 г. в Токио, Япония. С ансамбъла на България от Световното първенство през 2017 г. Пезаро, Италия, печели един сребърен медал (многобой) и един бронзов медал  (три топки и две въжета). От Световното първенство през 2018 г. в София печели златен медал (пет обръча) и бронзов медал (многобой). От Световното първенство през 2019 г. в Баку, Азербайджан, печели един сребърен медал (пет топки) и един бронзов медал (многобой). От Европейското първенство през 2018 г. в Гуадалахара, Испания, печели един златен медал (три топки и две въжета) и два бронзови медала (многобой и отборно). От Европейското първенство през 2021 г. във Варна печели един златен медал (пет топки) и един сребърен медал (три обръча и два чифта бухалки). С ансамбъла е носителка и на много медали от турнири "Гран при" и кръгове от Световната купа. През м. март 2021 г. на кръг от Световната купа за  съчетанието си с пет топки ансамбълът на България получава рекордна оценка от 44.150 точки, която е най-високата , присъждана до момента в историята на художествената гимнастика. Почетен гражданин на София (17 септември 2021). През декември 2021 г. прекратява състезателната си кариера.           

На този ден са родени и:

Джан Лоренцо Бернини, италиански скулптор, архитект и художник (1598-1680).

Теодор Шван, немски физиолог (1810-1882).
Един от основоположниците не само на морфологичното, но и на физиологичното и биохимичното изучаване на клетката. Въвежда термина „метаболизъм“.

Пиетро Маскани, италиански композитор (1863-1945).
Автор е на оперите "Селска чест" (1890), "Приятелят Фриц" (1891), "Ирис" (1898), "Маските" (1901), "Нерон" (1935) и др.

акад. Константин Скрябин, съветски учен паразитолог (1878-1972).
Основоположник на хелминтологията в СССР.

акад. Александър Бакулев, съветски неврохирург (1890-1967).
Носител на орден "Ленин" (1945, 1953, 1960). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1951). Носител на ордена "Червена звезда" (1942). Носител на Сталинска награда (1949). Носител на Ленинска награда (1957).

Макс Меркел (Максимилиан Меркел), австрийски футболист и треньор (1918-2006).

Мариу Соариш, португалски политик (1924-2017).
Генерален секретар на Португалската социалистическа партия (19 април 1973-19 октомври 1980; 3 октомври 1983-май 1986). Министър без портфейл на Португалия (1974-1975). Министър-председател на Португалия (16 юли 1976-8 декември 1977; 9 юни 1983-25 юни 1985). Президент на Португалия (16 февруари 1986-9 март 1996).

Ноам Чомски (Аврам Ноам Чомски), американски лингвист, философ и политолог (1928).
Автор е на книгите "Окупирай", "Каквото кажем, става. Интервенции", "Кой управлява света?", "Реквием за американската мечта", "Глобални недоволства" и др.

Франк Паис, кубински революционер (1934-1957).
Един от ръководителите на "Движение 26 юли", създадено през 1953 г. от Фидел Кастро. Национален герой на Куба. Убит на 30 юли 1957 г. от агенти на президента на Куба ген. Фулхенсио Батиста.

Лари Бърд, американски баскетболист и треньор по баскетбол (1956).
Той играе 13 сезона в НБА в отбора на "Бостън Селтикс" през 1979-1980  г. и през 1991-1992 г.  Шампион на НБА (1981, 1984, 1986). За 12 години в лигата той е избиран три пъти за MVP (най-полезен играч) на редовния сезон (1984, 1985, 1986)  и два пъти за MVP във финалите (1984,1986). Включен е 9 пъти в първия отбор на лигата (1980-1988). Избран за  един от 50-те най-велики играчи в историята на НБА (1996). Въведен в  Залата на славата на баскетбола през 1998 г. Олимпийски шампион от  летните Олимпийски игри през 1992 г. в Барселона, Испания с т. нар. "Отбор мечта".

Херман Майер, австрийски състезател по ски алпийски дисциплини (1972).
Двукратен олимпийски шампион през 1998 г. в Нагано, Япония. Трикратен световен шампион. Четирикратен носител на Световната купа (1998, 2000, 2001, 2004).

Джон Тери, английски футболист (1980).

Робърт Кубица, полски автомобилен състезател (1984).
Участва във "Формула 1".

Давид Гофен, френски тенисист (1990).

Крис Ууд, новозеландски футболист (1991).

Това е денят на смъртта на:

Марк Тулий Цицерон, римски политик и писател (106 пр. н. е.- 43 пр. н. е.).
Запазени са негови 58 речи, трактати по реторика, политика и философия и 864 писма. Съчиненията му дават сведения за последните години на Римската република.

Ели Дюкомен, швейцарски журналист (1833-1906).
Основател и първи председател на Международното бюро на мира (1891-1906). Носител на Нобелова награда за мир на 1902 г. за приноса му за мирното сътрудничество между народите, която си поделя с Шарл Албер Гоба, който я получава за приноса му в организирането на международния арбитраж.

Антонио Масео, кубински революционер (1845-1896).
Сражавал се срещу испанските войски по време на войната за независимост (1868-1878). Национален герой на Куба.

Никълъс Бътлър, американски педагог, философ и юрист (1862-1942).
Носител на Нобелова награда за мир за 1931 г. съвместно с Джейн Адамс за усилията му към укрепването на международното право и Международния съд в Хага.

Антон Страшимиров, български писател, драматург, публицист и политик (1872-1937).
Бил е учител, редактор и издател на вестници и списания. Един от основателите и редактор на сп. "Демократически преглед" (1902) и негов редактор (1902-1904). Създава и редактира "Българска общодостъпна библиотека" (1922-1923). Автор е на повестите "Щастието на един век", "Змей" (1919), "Кръстопът" (1904), на романите "Есенни дни" (1902), "Смутно време" (1899), "Вихър. С шопите към Цариград", "Хоро" (1926) и др. Автор е и на повече от 15 драми, на много статии и рецензии по театрални въпроси. Негови са пиесите "Сватба в Болярово" (1899), "Вампир" (1902), "Свекърва" (1906). Депутат в 12-ото (1902-1903), 15-ото (1911-1913) и 22-ото Обикновено народно събрание (1927-1931).

Робърт Грейвс (Роберт фон Ранке Грейвс), британски писател и поет (1895-1985).
Автор е на романа "Аз, Клавдий" (1934), изследването върху митологията "Бялата богиня" (1948, 1960) и др.

Торнтън Уайлдър, американски писател и драматург (1897-1975).
Носител е на три награди "Пулицър" за романа "Мостът на Сан Луис Рей" (1927), за драматургиите "Нашият град" (1938) и "На косъм" (1943).

Георги Пирински (ист. име Георги Николов Зайков), български политик, журналист и обществен деец (1901-1992).
През 1923 г. емигрира в САЩ. През 1949 г. е осъден за комунистическа дейност по Закона за вътрешната сигурност на 10 години лишаване от свобода или екстрадиране, през 1951 г. се завръща се в България. Редактира в. "Балканско сдружение" /по-късно преименуван на "Трудова Македония"/ (1931-1933), в. "Съзнание" (1935-1936). Първи заместник- председател на Националния комитет за защита на мира (1951-1969) и негов председател (1969-1972). Депутат от 5-ото до 7-ото Народно събрание (1966-1981). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959) и "Народна република България" трета степен първа степен (1961), на орден "Георги Димитров" (1971, 1981).

Питер Карл Голдмарк, американски инженер от унгарски произход (1906-1977).
Разработил система за цветна телевизия, която за първи път демонстрира на 29 август 1940 г. и представя пред пресата на 3 септември 1940 г.  Работейки с компанията "Колумбия рекърдс", той участва в разработването на дългосвирещата плоча с 33 оборота (1947), която е стандарт за записи до края на 1980 г., когато се появяват CD. В продължение на 20 години от 1971 г. работи за телевизионната компания „Си Би Ес“ над различни изобретения, основното от които е EVR - електронния видеозапис (1969). Носител на Националния медал за наука  за приноса му в развитието на науката за комуникации в областта на образованието, културата и социалното обезпечаване (22 декември 1977). Загива при автомобилна катастрофа на 7 декември 1977 г.

митрополит Григорий (светско име Георги Иванов Узунов), български църковен деец (1906-2000).
Игумен на Троянския манастир (1 април 1965-2 октомври 1968), предстоятел на Българското църковно подворие в Москва (октомври 1968-януари 1972). Ловчански митрополит (13 февруари 1972-7 декември 2000).

проф. Живко Гълъбов, български учен географ и геоморфолог (1908-1993).
Член-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1948). Бил е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на Катедра по обща физическа география. Директор на Географския институт при Българската академия на науките (1951-1979). Трийсет години е ръководител на сектор по Физическа география (от 1973 г. по Геоморфология и картография) в института. Председател на Българския национален комитет по география (1959-1983) и на Българското географско дружество (1964-1971). Председател на редакционната колегия на "Атлас на Народна република България" (1973). Главен редактор на "Известия на Географския институт" (т. I, 1953 до т. ХVI, 1974) и на поредицата от сборници "Проблеми на географията в НР България" (т. I, 1964; т. II,1968; т. III, 1972; т. IV, 1975 и т. V, 1978) и на сборника "Проблеми на палеогеоморфоложкото развитие на релефа в България" (т. I., 1971). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1968). Лауреат на Димитровска награда" (1974). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1978).

Волфганг Паул, немски физик (1913-1993).
Носител на Нобелова награда за физика за 1989 г. заедно с американския физик от немски произход Ханс Демелт за разработването на метода на йонния уловител. Те си поделят наградата с американския физик Норман Рамзи, който я получава за разработването на метода на разделените осцилиращи полета и използването му във водородния мазер и други атомни часовници.

Асен Манов, български юрист (1922-2007).
Помощник-съдия в Софийския градски съд (1948-1950). Заместник околийски съдия в Търговище (1950-1953). Юрисконсулт на Министерство на финансите (1953-1968). Консултант и член-съдия на Върховния съд (1968-1990), председател на отделение във Върховния съд (1990-1991), заместник-председател на Върховния съд (1991). Съдия в Конституционния съд (18 септември 1991-29 септември 2000) и негов председател (8 октомври 1991-14 октомври 1997).

Илия Темков, български диригент и музикален педагог (1923-2002).
Основател и ръководител на хора при Софийската филхармония (1940-1942). Музикален ръководител на детско-юношеския отдел при Радио София (1944-1948) и музиколог при Софийска филхармония (1945-1951). Диригент на Пловдивския симфоничен оркестър (1951-1956), на Берлинския радиооркестър (1958-1960), главен диригент на Русенския симфоничен оркестър (1960-1973). В сътрудничество с Берлинското радио основава (1961) фестивала "Мартенски музикални дни".  Основател на конкурса "Млади български изпълнители" (1967). Бил е художествен ръководител на Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия и диригент на симфоничния оркестър към Шуменската филхармония. Главен редактор на в. "Музикален живот" (1980-1983). Прави над сто записа на класическа и съвременна немска и българска музика. Носител на орден "Народна република България" трета степен (април 1973), на орден "Народна република България" втора степен (1983).

ген. Чък (Чарлз) Йегър, американски летец изпитател (1923-2020).
Извършил първият документиран свръхзвуков полет (1947) с експериментален самолет Бел X-1.

Хосе Доносо, чилийски писател (1924-1996).
Автор е на романите "Коронацията" (1957), "Гадната нощна птица" (1970), "Съседната градина" (1981) и др. Носител на Националната литературна награда на Чили за 1990 г.

Мартин Родбел, американски биохимик (1925-1998).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1994 г. заедно с американския фармаколог Алфред Гилмън за откриването на Г-протеините и тяхната роля в сигналната клетъчна трансдукция.

проф. Любен Беров, български икономист и политик (1925-2006).
Преподавател по стопанска история във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (1950-1985), ръководител на катедра "Стопанска история" в института (1950-1976). Работил е в Института по балканистика на Българската академия на науките (БАН). Чл.-кор. на БАН (1997). Съветник по икономическите въпроси на президента Желю Желев (1990-1992). Министър-председател (30 декември 1992-17 октомври 1994). Министър на външните работи (30 декември 1992-23 юни 1993). Член на Съвета на директорите (1995-1997) и председател (от 1997) на "Селскостопанска кредитна централа" АД. Председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (1996). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на "Агропродукт Б" АД, София. Има издадени над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1980).

о. р. ген.-полк. Димитър Стоянов, български политик (1928-1999).
Секретар на Централния комитет (ЦК) на Димитровския комунистически младежки съюз (1958-1961). Първи секретар на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) във Велико Търново (март 1971-7 февруари 1973). Член на ЦК на БКП (2 април 1976-16 ноември 1989), член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (14 декември 1988-16 ноември 1989). Депутат в 6-ото Народно събрание (7 юли 1971-9 март 1976). Министър на вътрешните работи (7 април 1973-15 декември 1988). Избиран е за депутат в 7-ото, 8-ото и 9-ото Народно събрание (1976-14 декември 1989). Член на Държавния съвет (9 май-17 ноември 1989).

Едуар Молинаро, френски режисьор (1928-2013).
Режисьор е на комедиите "Оскар"(1967),"Замразеният" (1968), "Моят чичо Бенжамен" (1969), "Досадникът" (1973) и др.

Мирон Иванов, български писател и драматург (1931-1988).
Редактор във в. "Вечерни новини" (1955-1960), във в."Труд" (1960-1970) и в сп. "Септември" (1975-1988). Член на редколегията на в. "Стършел" (1970-1975). Автор е на около 30 книги с фейлетони, хумористични повести, гротескови романи, сатирични разкази и комедии, сред които "Просто да не повярваш" (хумористични разкази, 1962), "Изпитания на издръжливостта" (хумористични разкази, 1964), "Наполеон под Вакарел" (1985), "С тролейбус около Хеопсовата пирамида" (хумористични разкази, 1986), "Дядо Йоцо гледа" (1988), "Обичате ли човешко?" (1989) и др., на 30 радиопиеси, около 15 театрални сценарии за телевизията и естрадни програми.

Владимир Кобрин, съветски режисьор и сценарист (1942-1999).
Режисьор е на научно-популярни и документални филми. Носител на наградата "Ника" за 1994 г. за най-добър научно-популярен филм.
/МГ/КГ/АЯ/