site.btaДискусия за изкуствения интелект и авторското право се състоя в Народното събрание

Дискусия „Изкуствен интелект. Творчество. Авторско право” се състоя в Народното събрание. В панела на дискусията участваха представители от парламентарната комисия по култура и медии, учени и представители на творческите индустрии в България. Дискутиращите се опитаха да дадат отговори на основните правни, регулаторни, технологични и етични въпроси, които поставя навлизането на ИИ технологиите в ежедневието.

„Аз съм по-скоро от скептиците по отношение на това ново явление, което предизвика технологична революция, очевидно. И то всеобхватно, и във всички сфери на обществата, включително и в сферата на културата, и в сферата на авторското право, защото в човешката история едва ли има поколение, което е свидетел на появата на нов субект в света, нов субект в обществените отношения и междучовешките отношения. И то субект, който е лишен от емоционалност. Това със сигурност ще предизвика тежки промени във всяко едно отношение и по отношение на човека като цяло’’, каза председателят на комисията по културата и медиите в Народното събрание Тома Биков.

Почти от една година навсякъде се говори за изкуствен интелект много повече, отколкото преди, посочи изпълнителният директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) Петя Точарова. „Темата за генеретивния изкуствен интелект, творчеството и авторското право досега не е била поставяна в публичното пространство по начин, по който да можем да седнем заедно да поговорим за основните проблеми, да структурираме въпросите, да потърсим отговори и в крайна сметка да дестилираме за какво всъщност става въпрос’’, коментира тя. „Аз мога да си представя един вариант, където имаме експлозия на творчество и иновации, защото използваме изкуствения интелект по начин, по който да бъдем много по-креативни и много по-продуктивни. Това е един начин да видим света. Можем да го видим и по друг начин – машините монополизират творчеството“, посочи Точарова. Според нея може да има и трети вариант - „хюманмейд” (направеното от човека – б.а.) да стане нещо много специално и много луксозно.

По думите на Захари Карабашлиев изкуственият интелект (ИИ) на първо място може да бъде използван като инструмент. „В случаите, когато изкуственият интелект успее да ни предложи някакви варианти относно проучване, което правим, ние вече трябва да говорим за изкуствения интелект като съавтор. Когато задаваме на ИИ някаква тема, а той или тя ни дава решение и готово произведение, тогава той или тя се превръща в автор‘‘, добави писателят.

„Музикалната индустрия намери легален модел на база, на който да овладее цялата проблематика, която дигиталният свят сложи на масата. За това ние сме внимателни с всичко, което се случва в дигиталния свят. Противно на това, което голяма част от технологичните компании твърдят - че креативният сектор иска да спре технологичното развитие, искам тук да заявя, че ние не искаме да спрем това технологично развитие. Ние искаме да участваме в този процес на база на всички онези права, които са се наложили в обществените отношения”, каза музикалният продуцент Станислава Армутлиева.

Сред останалите участници в дискусията бяха проф. д-р Марияна Лазарова (НАТФИЗ), преподавател и специалист по интелектуална собственост, доц. д-р Мариана Тодорова (Институт по философия и социология към БАН), Десислава Матева, адвокат, експерт по интелектуална собственост, Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), фотографът и член на Асоциацията на професионалните фотографи Соломон Франсез.