site.btaВтора конференция по проекта „По пътя на българските градинари“ се състоя в Будапеща

Втора конференция по проекта „По пътя на българските градинари“ се състоя в Будапеща
Втора конференция по проекта „По пътя на българските градинари“ се състоя в Будапеща
Снимка: Светла Кьосева, "Хемус"

Втора конференция по проекта „По пътя на българските градинари“, организирана от Изследователския институт на българите в Унгария, се състоя в Будапеща. Това съобщи за рубриката „БГ Свят“ на БТА Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот „Хемус“.

На еднодневната среща прозвучаха доклади, които затвърждават убеждението за важната роля на българското градинарство в живота на местните общества и огромната роля, която е изиграло то не само в зеленчукопроизводството, а и в организацията на труда и обществения живот на малките общности. Стана ясно, че тези ефекти са валидни и до ден днешен.

Ивета Миленова запозна участниците с живота на българския борец Дан Колов, който е започнал своя път от Унгария. Пристигайки в унгарската столица едва 13-годишен, той работи четири години в градинарското стопанство на българин от Лясковец, преди да замине за Америка през 1909 г. 

Д-р Кристина Менхарт бе съсредоточила своето внимание върху почитта към светците – от народните поверия до съвременните политики на съхраняване на паметта, разглеждайки, както вярата в св. Марина и св. Илия (покровители на селата Поликраище и Драганово, откъдето са голяма част от преселниците), св. Трифон, като празник не само на лозарите, а и на градинарите, така и възобновените култове към св. Иван Рилски (във връзка с Деня на българо-унгарското приятелство) или митрополит Борис Неврокопски (чието канонизиране е в процедура), който полага основите на църковната община и на българското училище в Будапеща преди повече от 100 години. Неотдавна беше издигнат негов паметник в църковния двор на Българския православен храм „Св. св. Кирил и Методий“. 

Интерес предизвика докладът на д-р Ласло Орлоци, внук на известния унгарски изследовател на градинарската култура в Унгария, който открива в неиздадените ръкописи на дядо си цяла глава, посветена на българското градинарство. През 80-те години на миналия век от Българското посолство в Будапеща му е било възложено да състави материал за българските градинари, който обаче семейството не притежава. Остава да се надяваме, че този материал ще бъде открит в архивите на Посолството или на Външното министерство. 

Д-р Орлоци предложи да предостави тази глава от труда на Арпад Йесенски, посветен на българските градинари, който Изследователският институт на българите в Унгария се ангажира да преведе и издаде. 

Д-р Ференц Боди в изследванията си за унгарската Национална селска партия, основана през 30-те години на миналия век, намира проучвания и препратки към българското градинарство, което е било основно изследвано от поредица от аграрни специалисти. Неговото заключение е, че ако в Унгария бяха съумели да въведат производствения модел на българските градинари, съдбата на унгарското село щеше да е съвсем различна. Интензивното поливно зеленчукопроизводство, основано на разделение на труда, модел на съвременната кооперация, е един изключително успешен модел, с който българските градинари се налагат в унгарското общество. 

В унисон с тези заключения бе и изложението на д-р Янош Надгал, който представи своето предприятие АД „Арпад-Аграр“ като наследник на българските традиции в стопанисването и иновацията, благодарение на които някогашното трудовокооперативното земеделско стопанство „Европа“ се превръща в един от най-могъщите аграрни концерни не само в Унгария, но и в света. Именно по тяхна инициатива, без никакво българско участие, на 6 септември 2020 г. в град Сентеш е открит паметник на българския градинар. Именно тук е било осъществено в голяма степен онова, което политиците на Националната селска партия, по ред обществено-икономически и политически причини не успяват да въведат в цяла Унгария. 

Докладчикът заяви, че унгарският нобелов лауреат Алберт Сендьорди, откривател на витамин С, го е изолирал именно от чушките, произведени в Сентеш, чиято култура е въведена от българските градинари. Известно е, че в Сентеш и околностите са живели само четири български фамилии, те отдавна са се асимилирали, но делото им се е оказало трайно, защото е имало кой да го съхрани и предаде на поколенията. 

Ласло Млеченков информира присъстващите за скорошното излизане от печат на своята книга, посветена на българските градинари в Халастелек и запозна присъстващите с най-новите си изследвания, а Анелия Тю разказа за дигитализирането на архивните материали на Изследователския институт на българите в Унгария от специалисти и с най-модерни софтуерни програми, които могат свободно да се ползват. 

В заключение, информацията на Светла Кьосева за стъпките, които е необходимо да се направят за обявяване на българското градинарство за част от нематериалното наследство на Организацията за образование, наука и култура на ООН (ЮНЕСКО), прозвучаха като естествена последица от делото на българските градинари и усилията на техните потомци да съхранят делото им за поколенията. Техният пример на стопанска емиграция, която органично и хармонично се е вплела в живота на местното общество, може да бъде пример за света, в който миграционните процеси са ежедневие, отбелязва „Хемус“. 

/ИКВ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:00 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация