site.btaС „Пазителки на истории” обръщаме внимание на онова, за което не се говори в историята на българските жени, казва Катерина Василева

Това, което се опитваме да направим с „Пазителки на истории”, е да обърнем внимание на не-говоренето, на не-документирането в историята на българските жени, каза Катерина Василева, един от продуцентите на проекта, при представянето му пред публика снощи. На премиерата в Столичната библиотека бяха прожектирани откъси от пет документални късометражни филма, посветени на пет възрастни жени с различна съдба. След прожекцията се проведе и дискусия, озаглавена „Значение и опазване на историите на възрастните жени”. 

Филмите проследяват лични преживявания на героините, като едновременно с това онагледяват важни социални и политически проблеми. Част от темите, които засягат, са свързани с репресиите на тоталитарния режим, домашното насилие и др.

Две от видеата в поредицата вече могат да бъдат гледани онлайн – първото е посветено на Цветана Джерманова – анархистка, която разказва преживяванията си от два концлагера през периода на социализма. Джерманова присъства и в залата, като се включи в дискусията след прожекцията на филма. 

Героиня на втората достъпна в Интернет история е Веска Недева – треньорка по аеробика, която говори за травмата от преживяно насилие от близък човек.

През следващия месец предстои онлайн да излязат и другите три видеа от поредицата. Техни героини са Нася Кралевска, Мария Гелова и Лиляна (баба на едно от момичетата в екипа). 

Катерина Василева разказа, че по проекта „Пазителки на истории” се работи повече от една година. „Той е свързан с историите на жените, от които ние сме направени – нашите майки и баби”, коментира тя. „С него поставих началото на една идея, в която останалата част от екипа много силно повярва. Идеята за това, че са много важни хората, които са били преди нас, и това, което те имат да споделят, е много важно. Паметта е важна, дори когато е тежка и трудна за разбиране”, каза Василева. Тя допълни, че с екипа се обръщат към възрастните жени като носителки на „най-голямата, най-интригуващата и може би най-премълчаваната памет”. 

Василева представи ядрото от хора, работещи за реализацията на „Пазителки на истории” – Кристина Сантана, Полин Донахю, Диляна Симеонова, както и режисьорката  Маргарита Русева, които също излязоха пред публиката. „Благодарим и на Българския фонд за жените, че ни подкрепиха и че продължават да ни подкрепят във всичко, което правим”, каза още Катерина Василева. 

Кристина Сантана разказа, че жените, които участват в проекта, са били „изключително вдъхновяващи” и тя успява да научи много от тях. „Смятам, че този проект може много още тепърва да се разгъне”, сподели Сантана. 

„Вярвам в чудеса. Щом този проект се случи, няма как човек да не повярва в чудеса”, заяви Полин Донахю. Тя изрази благодарността си към жените, които им се доверяват и им разказват историите си, макар и в началото да са били напълно непознати. Донахю посочи, че една от жените, която става герой на техен филм, е баба й.  

Диляна Симеонова каза, че темата на „Пазителки на истории” е много важна за екипа на проекта.  

В дискусията за значението и опазването на историите на възрастните жени се включиха Катерина Василева, Рая Раева от Български фонд за жените, социоложката Леа Вайсова, 95-годишната Цветана Джерманова и режисьорката Маргарита Русева.

Според Катерина Василева историите от филмовата поредица на проекта са всъщност нашата история. „През личната история на Цветана и на Нася ми се струва, че можем да разберем повече за социализма например, отколкото от някой учебник. Мисля, че това е много ценно. Това е моят отговор на въпроса защо тези истории са важни”, коментира тя.  

„Преживяното трябва да се помни, за да не се повтаря”, подчерта Цветана Джерманова. Според нея това, което се е случило, трябва да се осмисля и анализира, но не и да се повтаря отново. 

„Важно е човек да разказва истории на другите, защото това е основен вид свързване между хората. Това позволява да не се забравят вече случилите се неща”, каза Маргарита Русева. Според нея историите и тяхното опазване позволяват бъдещето да бъде различно от миналото – чрез тях се помни какво е било миналото и точно защо е било такова. „Затова смятам, че този проект има голямо значение от чисто човешка гледна точка… Нашата цел е чрез „Пазителки на истории” младите хора да се чувстват по-свързани с по-възрастното поколение, с което все по-малко време ни остава да говорим в този чисто дигитален свят”, каза Русева.  

„В глобален план, в който и България не отстъпва, често историите на жените отсъстват от големия исторически канон, от официалните разкази. И за това има различни исторически причини”, каза Рая Раева. Според нея един от начините да наваксаме това и да се опитаме да наредим част от този липсващ пъзел е именно чрез събирането на лични истории, на устни и поколенчески разкази. „На пръв поглед те може би изглеждат много ежедневни, но всъщност ние видяхме, че в тези на пръв поглед лични истории изникват много важни теми – за насилието, за политическите репресии, за самотата и за бедността”, посочи Раева. „За мен лично това е един много хубав, емоционален и личен начин да се разказват истории”, допълни тя. Според нея те могат да послужат и „като вратичка за по-големите социално-икономически пластове на историята”.  

„Темата за паметта и за историята е изключително трудна”, смята Леа Вайсова. „Тези микроистории и спомени са много важни, защото те наистина могат да се превърнат в история”, каза тя. Социоложката посочи, че много цени проекта „Пазителки на истории”.  „Защото смятам, че той е едно продължение на една битка – защото паметта е битка. Тя е битка за създаване на история”, каза Вайсова.  

По време на дискусията бяха разгледани и проблемът за мълчанието на жените в историята, за темите-табу и стереотипите в живота на жените, за самотата на възрастните хора и др.