site.btaАвтоматичната промяна на максималния осигурителен доход крие рискове, предупреждава Съюзът за стопанска инициатива

Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) е категоричен, че автоматичната промяна на максималния осигурителен доход през формула не само представлява сериозно предизвикателство, а и крие сериозни рискове, съобщиха от организацията.

За ССИ е силно обезпокоително, че след механизма за актуализиране на минималната работна заплата на база на средната, който предвижда това да се случва без участието на социалните партньори, се предлага и тази промяна. Ако подобен механизъм бъде приет и за максималния осигурителен доход, това може да бъде разглеждано като тенденция за ограничаване ролята на тристранното сътрудничество, което противоречи както на българското, така и на европейското законодателство, смятат от Съюза.

Според ССИ автоматичната промяна на максималния осигурителен доход през формула трябва да отговаря на поне две условия: той да бъде адекватен на стопанската конюнктура и да осигурява предвидимост за бизнеса. В същото време такава формула се базира на минали данни, а съответният размер на максималния осигурителен доход ще бъде в сила в бъдеще време. Така склонността и възможността на бизнеса и на хората да плащат определената по този начин осигурителна тежест зависи не от минали събития, а от бъдещото развитие, отбелязват от организацията. 

От ССИ смятат, че подобна формула е почти невъзможно да създаде адекватен на икономическата конюнктура механизъм за актуализиране.

При автоматичната промяна на максималния осигурителен доход през формула съществува реален риск да надделеят фискалните аргументи поради очаквано повишаване на нетните приходи в държавния бюджет. Същевременно въздействието на тази мярка върху икономиката като цяло, върху инвестициите, стимулите за полагане на труд и поемане на рискове може да бъде пренебрегнато.

Затова от ССИ предлагат вместо формула за автоматично изчисляване на минималния осигурителен доход (МОД) да бъде обсъдено приемането на гъвкав подход към разрешаване на така поставения проблем, който да осигури необходимата обективност, адекватност и гъвкавост. Организацията предлага предвиждането на различни сценарии (напр. песимистичен, реалистичен и оптимистичен) при определянето на МОД, като прилагането на конкретния сценарий ще зависи, съответно, от забавянето, запазването или ускоряването на наблюдаваните към момента на определяне на МОД тенденции в икономическото развитие на страната. Като индикатор за това, и с оглед избягване усложняването на прилаганата формула, би могъл да се използва един показател, а именно – годишният ръст на БВП за период от пет години (към края на последния период, предхождащ определянето на МОД, за който са налични данни от НСИ, напр. деветмесечието на съответната година).

В началото на октомври от пресслужбата на правителството съобщиха, че се обсъжда максималният осигурителен доход да се определя по формула, а не административно със Закона за бюджета. Тя ще почива на обективни критерии, определени от държавата и всички заинтересовани страни, посочиха от тогава от пресслужбата на кабинета. Работна група с участието на техни представители ще събира конкретни предложения за такива критерии. Предложенията ще бъдат внесени за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Идеята е през следващите години максималният осигурителен доход да се определя по ясен подход, който да гарантира предвидимост. 

Приетият вчера от бюджетната и от социалната комисии в НС на първо четене Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) предвижда от 1 януари 2024 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите да се увеличи от 780 лв. на 933 лв. Повишава се и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 3400 лв. на 3750 лв., съобщи управителят на Националния осигурителен институт Ивайло Иванов при представянето на законопроекта в социалната комисия.