site.btaЮгославия премахва монархията и става федеративна република на 29 ноември 1945 г.

Парламентът на Югославия, премахва на 29 ноември 1945 г. монархията. Страната е обявена за федеративна народна република. За да се стигне до промяната, на 11 ноември са организирани избори за учредителна Скупщина (Народно събрание), които са спечелени от Отечествения фронт. 
На 1 декември 1918 г. е провъзгласено Кралството на сърби, хървати и словенци начело с крал Петър I Карагеоргиевич и княз-регент Александър Карагеоргиевич, което от 3 октомври 1929 г.  е преименувано на  Кралство Югославия. 

БТА съобщава за премахването на монархията и обявяването на федеративната република в своя бюлетин:

Белград, 29 ноември 1945 г. /Ройтер/ Снощи по полунощ - точно две години откакто АВНОЮ /парламентът на народната съпротива/се събра в Яйце и реши, че Югославия трябва да бъде република, новото югославско учредително събрание се събра за първи път. Тук няма да бъде изненада, ако тая нощ Югославия бъде формално провъзгласена за република.
Очаква се с нетърпение резултатът от събранието. 

***

Белград, 29 ноември 1945 г. /ТАНЮГ/ Целият югославски печат посвещава първите си страници на предварителното заседание на Федеративното събрание и Събранието на югославските народи, по случай втората годишнина на историческото заседание в Яйце.

Заседанието на федеративното събрание започна през нощта между 28 и 29 ноември в 0:30 часа. Присъстваха председателят на Министерския съвет маршал Йосип Броз Тито, подпредседателят на федеративното правителство и всички министри. В дипломатическата ложа се намериха посланиците на СССР - Садчиков, на САЩ - Патерсън, на Великобритания - Стивънсън, на Франция - Пеяр, на Полша - Вендо, на Турция - Кеперлер и на България - Тодоров, посолските и легационните съветници председателят на мисията УННРА - Сергейчик и председателят на Съюза на съветските писатели - Тихонов. 
Заседанието бе открито от най-възрастния депутат Цуна Бабич, който подчерта в своята реч значението на задачата, която предстои на депутатите. Тази задача е да се учреди ново държавно устройство, съгласна с въжделенията на всички югославски народи, да се създаде републиката. 

***

Белград, 29 ноември 1945 г. /БТА/ Днес и в двете камари е било внесено предложение, в което се разобличава династията Карагеоргиевич, като пречка за братството и единственото на югославските народи и се формулират обвинения против крал Петър II, като сътрудник на окупаторите.

Това предложение се направи и в двете камари от сърби. В Скупщината то се прочете от Благой Нешкович, министър-председател на сръбското правителство, а в Събранието на югославските народи - от Синиша Станкович, председател на сръбската Скупщина. В първата Камара заседават 349 народни представители, от които са присъствали 344, а във втората - 175, от които са присъствали 166 души.

За републиката са гласували всички представители и в двете камари: първо с акламации, а после поединично и гласно, като в Скупщината всеки се е подписал. Пръв е подписал маршал Тито.

Към 5 часа двете камари са се събрали в общо тържествено заседание. Тук, в Учредителната скупщина, председателят г-н Владо Симич е прочел отново декларацията, която е била гласувана с нестихващи акламации и ставане на крака от всички представители. Изпят е бил химнът "Все славяни".
При необикновен ентусиазъм председателят е обявил Югославия за република с име: Федерална Народна Република Югославия.

С този акт се заклеймява династията Карагеоргиевичите, която се лишава от всички прерогативи вътре и вън от страната и се тръгва по нов път, посочен при второто заседание на АВНОЮ в Яйце преди две години.
В този акт също се величае героичната борба на югославските народи, които ще заживеят под знака на равенството - което е една от най-значителните придобивки на народната борба…

…На заседанието днес присъства на видно място и българската делегация, начело с генерал-лейтенант Щерю Атанасов - помощник-командир на Първа армия; д-р Иван Пашов, член на Националния комитет на Отечествения фронт и г. Никола Марков, секретар на Българо-югославското дружество в София.

***

Лондон, 30 ноември 1945 г. /Ройтер/ Югославската кралица-майка Мария издаде тази сутрин следното съобщение: "Аз не съм ни най-малко изненадана от решението на югославското Учредително събрание, което провъзгласи Народната федерална република Югославия. Сърцето ми се свива от болка при мисълта, че храбрата борба на моите народи във войната срещу тиранията завърши с факта, че те нямат възможност да изразят свободно волята си и че те никога не са имали по-малка свобода на мисълта, отколкото днес, макар че на всеки гражданин на неприятелските страни бе дадено правото да изразява свободно волята си. Надявам се, че ще дойде ден, когато моят народ също ще има правото да споделя плодовете на победата над тиранията и да стане свободен от страха…

***

Лондон, 30 ноември 1945 г. /Ройтер/ Снощи югославският крал Петър II обнародва тук следната декларация: "Учредителното събрание обяви Югославия за република. Това решение бе взето като резултат от редицата действия на маршал Тито, които отнеха това решение от ръцете на самия народ и го поставиха напълно в неговите собствени ръце и в тия на Народния фронт."

В декларацията се споменава за споразумението “Тито-Щубашич”, целта на което бе да регулира условията в Югославия. Декларацията продължава: "Правителството на Тито просто потъпка всички свои задължения, унищожи споразумението и организира тоталитарна форма на управление в най-рязък контраст с идеалите на обединените народи, решенията от Ялта и направените от самия него обещания.

Писмата във връзка с оставките на д-р Щубашич, министър на външните работи и съподписващ споразумението “Тито-Щубашич”, д-р Грол, помощник министър-председател и министър Щутей, които обвиниха режима на Тито в измама и неизпълнение на споразумението, говорят сами по себе си. Тия писма никога не бяха обнародвани от Тито."

По-нататък резултатите от произведените неотдавна избори не могат по никакъв начин да уверят когото и да било, че волята на народа е била свободно проявена и изразена."

В декларацията се казва, че безпристрастните сведения показват ясно, че голяма част от населението е разместена и не е могло да се установят точните резултати от гласуването и че има голяма част от населението извън страната. Крал Петър твърди, че изборите са били извършени далеч преди животът на страната да е достигнал някаква степен на свобода и стабилност. 

Декларацията продължава: "В Югославия владее тирания, недостойна за голямата победа на съюзниците. Установен е тоталитарен режим, омразен за нравственото достойнство и християнските традиции на югославския народ. Моята съвест е възмутена, когато гледам на страданията на народа си, който е подложен на безмилостно насилие, без свобода или справедливост. Аз скърбя дълбоко, че моите верни офицери, войници и граждани, макар и освободени от германските лагери, не могат да се завърнат при семействата си, понеже не желая да паднат жертва на робството в страната. В същия дух югославските бежанци са принудени да напущат страната и да търсят гостоприемство извън собствените си граници”…

…Крал Петър заявява: "Аз поех върху себе си, отзовавайки се на поканите на големите съюзници, огромната отговорност, на 27 март 1941 година, да призова югославския народ към оръжие срещу нацистко-фашисткия тоталитаризъм не за да падне моя свободолюбив народ след тежки борби и крайна победа в друго подобно робство, а именно това на Йосип Броз Тито. Големите съюзници осигуриха именно, че дори победените неприятелски народи на Австрия, Унгария и България получиха правата си като свободни граждани в демократично управлявани държави. Прочее, основателно е да се предполага, че те ще желаят дори още по-силно да осигурят свободата и демокрацията в Югославия, която пожертва всичко за общата победа. Рухването на демокрацията в Югославия и свързаната с него катастрофа няма да се ограничи само в тая страна."

Крал Петър заключава: "Аз казах преди и ще повторя сега, че ако моят народ реши свободно да възприеме друга система на управление, аз ще бъда готов да приема неговата воля. В такъв случай, аз ще бъда верен поданик на Югославия, която е моята родна страна. Аз съзнавам напълно длъжностите си към страната си и въпреки всички мерки, взети срещу мен от сегашния режим, ще продължавам да следвам ясните повеления на съвестта си, за да освободя Югославия от тиранията, безразлично откъде тя иде."

***

Белград, 30 ноември 1945 г. /ТАНЮГ/ Вчерашният ден бе истински национален празник за югославската столица. Към 15 часа започнаха манифестациите; големи групи идваха от крайните квартали и се отправяха към центъра, носейки множество знамена и плакати с патриотични надписи. В 17:30 ч. бе оповестено по радиото съобщението за прокламацията на Югославия за народна федеративна република. Народът, натрупан около високоговорителите, изслуша с дълбоко внимание текста на прокламацията. Тя бе изпратена с възторжени одобрения. В този момент артилерийските залпове зачестиха, докато небето бе осветено от разноцветни ракети. Тълпата манифестираше пред парламента. След заседанието, депутатите поздравиха народа. Тържествата продължиха до късно през нощта.

Първите сведения, пристигнали от различните области на Федеративна Югославия, гласят, че прокламацията на републиката е била посрещната навсякъде с неописуем възторг.

***
Лондон, 30 ноември 1945 г. /Ройтер/ Когато в Учредителното събрание е било гласувано обявяването на републиката в Югославия, народните представители са станали на крака и в продължение на пет минути са викали "Тито...Тито". Повечето от ложите на дипломатическото тяло са били празни. Присъствали са представителите на Съветския съюз и на Полша, обаче е нямало представители от страна на Великобритания, Франция, Съединените щати или Чехословакия.

В бюлетина на БТА има информация и за произведените в Югославия избори и за случващото се в следващите дни до сформирането на Учредителната скупщина:

Белград, 11 ноември 1945 г. /Ройтер/ Първите резултати от изборите в Югославия показват, че до два часа след обед в Белград са гласували 61 на сто от гласоподавателите. В други части на страната гласуването е било сто на сто. В Босна пропорцията е 98 на сто, а в Македония 90 на сто.

***

Белград, 12 ноември 1945 г. /Ройтер/ Югославците, гласувайки вчера, намериха в изборите възможност да се повеселят. Из цялата страна групи югославци се отдадоха на песни и национални игри. Преброяването на гласовете започна в 19 часа и се очаква резултатите да бъдат оповестени днес. Смята се, че в Белград са гласували повече от 80 на сто от жителите. Навсякъде избирателите проявиха голямо въодушевление към Съветския съюз, като същевременно на много места; станаха спонтанни манифестации в полза на Великобритания и САЩ.

Наблюдателите смятат, че избирателната система е напълно свободна и гласоподаването - тайно. Югославските селяни смятат, че това са първите свободни и тайни избори на Балканския полуостров. Според досегашните сведения, в повечето от избирателните секции, сто на сто от жените са гласували.

***

Лондон, 12 ноември 1945 г. /Франс прес/ Английският печат разглежда изборите в Югославия и признава, че те са минали спокойно. Вестниците, които имат свои дописници в Югославия, предвиждат голяма победа за маршал Тито и подчертават, че опозицията е имала пълна възможност да се прояви. Дописникът на в. “Дейли Телеграф” съобщава от Белград, че е “вън от всякакво съмнение, че изборната система, възприета от Югославия, е възможно най-справедливата. Заедно с други наблюдатели, дойдох до заключението, че механизмът, по който се произведат югославските избори, не допуща измама".

Дописникът на “Нюз кроникъл” отбелязва, че никъде не е чул да се говори за заплахи, отправени срещу лица, противници на режима. “Единственото оплакване, което чух на едно място, казва по-нататък дописникът, бе, че сега жените стават равноправни с мъжете".

***

Белград, 18 ноември 1945 г. /Ройтер/ 3апитан на вчерашната конференция на печата относно положението на крал Петър след изборите, маршал Тито отговори: “Аз не зная какво смята да направи крал Петър, обаче, каквото и да предприеме ще бъде напразно. Нищо не би могло да бъде променено тук. Народът си каза думата. Моето мнение е, че най-добре би било за него да приеме съдбата си. Монархията се оказа вредна за развитието на страната. Ето защо народът не желае краля и не го признава вече.”…