site.btaЗа последиците от „токсичната мъжественост“ и защо мъжете трябва да говорят - психологът Матей Иванов разказва за кампанията "Чуй гласа ми"

Трябва да се разбие стереотипът и очакванията на обществото, че мъжете винаги и на всяка цена трябва да бъдат силни и справящи се. Натоварени с тези очаквания, те са склонни да избягват търсенето на помощ и грижата за тяхното психично здраве. Така смята клиничният психолог Матей Иванов, който  е един от участниците в кампанията на фондация Emprove „Чуй гласа ми“. 

Кампанията е насочена към един от най-вредните аспекти на обществото, който засяга мъжете: „токсичната мъжественост“ - това е начинът, по който са възпитани мъжете - да бъдат силни и тихи.

Преди дни беше открита и едноименната фотоизложба с портретите на десет известни личности - Владимир Пенев, Джун Йошида, Димитър Павлов, Иван Бърнев, Константин Трендафилов-Папи Ханс, Мариян Станков-Мон Дьо, Мартин Чой, Светослав Иванов, Симеон Колев, Стефан Иванов, която цели да покаже именно това, че не е слабост да се покажеш уязвим. Освен фотопортретите им – дело на Павел Червенков, са записани и техните истории - послания, в които те говорят за себе си и ползата от това да си уязвим. Така насърчават мъжете да споделят и да не се притесняват да говорят за емоциите, преживяванията и трудностите в живота си. 

Пред БТА клиничният психолог Матей Иванов, споделя наблюденията си от своята 18-годишна практика като психотерапевт. Според него мъжете по-рядко от жените търсят психологическа помощ. На десет души, потърсили психологическа помощ и подкрепа, едва трима са мъже. Жените са много по-активни в това да поискат подкрепа и да говорят за трудностите си. Съществува стигма на мъжкото мълчание – тази идея, че мъжът трябва да е неуязвим, е в основата на повечето трудности и проблеми, касаещи мъжкото психично здраве, смята психологът.

Според него има пряка връзка в някои случаи на домашно насилие с това, че самите мъже имат нужда от помощ, но я отричат. Това ги прави емоционално по-реактивни. При мъжете депресията не се изразява, както при жените, а в повечето случаи протича по съвсем различен начин. 

Мъжете отиват на терапия едва когато вече проблемите им се развият сериозно и се стигне до злоупотреба с алкохол, зависимости, излагане на прекалено големи рискове, трудности във връзките, но и тогава обикновено се опитват да компенсират това или с много работа, или с агресивно поведение зад което прикриват слабостта си. Такива симптоми показват, че има процеси, които остават неосветлени на съзнателно равнище, отбеляза психологът. Той е категоричен, че дори да не отидат на терапия, мъжете като начало трябва да започнат да говорят. Да говориш за трудностите и чувствата си се изисква смелост.

Затова е и тази инициатива - мъже да дадат личен пример, че не е страшно да говориш и да покажеш уязвимост, обяснява Матей Иванов и добавя, че идеята е това да бъде първата крачка за започване на кампания, с която да се повлияе на дълбоко вкоренени нагласи, разпространени в обществото.

Основната причина мъжете да изпитват трудности да поискат емоционална подкрепа според него са етнопсихологическите стереотипи какъв трябва да е един мъж – да бъде силен, да не плаче, да понася трудностите, да действа, а не да чувства. Това са модели, които се предават от поколение на поколение. Превърнали са се в навик, коментира психологът. От мъжа се очаква да е стабилен във всяка ситуация. Затова мъжете рядко имат към кого да се обърнат за подкрепа, за разлика от жените, които по-лесно си позволяват да бъдат уязвими. Мъжете потискат и задържат много неща в себе си - стрес в работата, финансови затрудения, безсилие, отчаяние, проблеми в семейството, и тези емоции, натрупвайки се с времето, се проявяват и вредят.

И за мъжете, и за жените психичното здраве е важна част от цялостното здраве и благополучие. Като човешки същества ние имаме нужда от добро психическо здраве, тъй като то ще ни помогне да преминаваме и да се справяме с предизвикателствата на живота, както и да му се наслаждаваме, отбелязва психологът. 

Жените много по-често намират подкрепа и общност, но аз лично не знам за пространство тук, в което мъжете могат да говорят и да бъдат чути, казва Матей Иванов. Той дава за пример, че и у нас има групи за превенция, но тази практика не е толкова развита, колкото в САЩ например. В големите градове е още по трудно, защото хората се капсулират и са още по-податливи на депресия. Така се стига до тихата депресия, която мъжете отричат, обяснява той.

Затова ние започнахме инициативата „TALK CLUB” – това е мъжко движение, популярно във Великобритания, разказва психологът. Идеята е да се обучават мъже, които да разговарят с други мъже – не да ходят на терапия, а просто да се даде възможност на отделни места мъжете да се събират и да говорят за това как се чувстват и какви емоции преживяват, какви са успехите и хубавите неща в живота им, как се грижат за физическото и психическото си здраве. Групите са до 10 души, имат и по един капитан, който е минал обучение за правилата. Събират се за два часа веднъж в седмицата и основният фокус е върху това да чуеш другите мъже и да говориш за себе си. Засега около 250 човека са минали през основните лекции и са обучени пет души за капитани. Предстои да продължим, казва Матей Иванов.  

Изложбата „Чуй гласа ми“, която се прави за втора поредна година, може да се разгледа в MISSIA23 (ул. Мизия 23) до 22 декември. Тя е част от световната кампания за мъжкото здраве #Movember – в това число и психичното.