При идването на власт на действащото правителство в министерството на земеделието и храните е имало риск от загуба на средства в размер на 120 млн. евро. Поради това е бил очертан план за действие с мерки, които да минимизират този риск. Това посочи министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на заседанието на Комисията по земеделието, храните и горите на Народното събрание.
Заместник-министър Таня Георгиева разказа по-подробно за мерките, взети по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), чийто бюджет през 2021 г. беше увеличен с 900 млн. евро публичен ресурс, в резултат на което общият бюджет стана 3,8 млрд. евро. Към настоящия момент са договорени 89,3 процента от целия финансов ресурс, а са разплатени 65,5 процента.
"Още в началото стартирахме с актуализация на 16 нотификации на ПРСР с преразпределяне на средства, по начин по който да се пренасочат към частните мерки за инвестиции в земеделски стопанства и за преработвателния сектор", обясни Георгиева.
Тя допълни, че е увеличен и бюджетът по мярката за напоителни системи, за да могат да бъдат одобрени всички допустими проекти. "До края на седмицата очакваме добри новини - да бъдат договорени 24 проекта напоителни системи на стойност 112 млн. лева", разкри Георгиева.
Увеличен е бил и бюджетът по подмярка 7.2, както и е актуализирана методиката на индексация на разходите, които предвиждат строително-монтажни работи по общинската мярка.
Индексирани са нивата на компесаторните ставки по мерките за агроекология и климат, биологично земеделие и хуманно отношение. "До средата на годината бяха изплатени средствата за 2022 г. и се работи до края на годината да бъдат изплатени тези за Кампания 2023, които са в размер на 15-17 млн. евро", посочи заместник-министърът.
По думите ѝ допълнителни действия, които от министерството са извършили и ще продължат да правят съвместно с Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), е преразглеждане на необходимия набор изискуеми документи на етап подаване на заявки за междинно и окончателно плащане, така че да се минимизира документацията и да се привлекат повече бенефициенти.
"Друга допълнителна мярка, която в последните седмици комуникираме с Еврокомисията, и по която все още чакаме развръзка, е да се възползваме от регламента за прилагането на форсмажор за инвестиционни мерки, в които можем да докажем, че определени проекти са удължили своето действие именно поради влошената икономическа обстановка", обясни Георгиева.
Тя допълни, че всички действия са правени в интензивна комуникация на ДФЗ с бенефициентите.
Прогнозите за загуба са между 30 и 60 млн. евро, но ДФЗ очаква сумата да бъде минимизирана още. Председателят на комисията Десислава Танева отбеляза, че това ще бъде първата загуба от 2008 г. насам.
Заместник изпълнителният директор на ДФЗ Ива Иванова цитира статистика, според която за миналата година са подадени общо около 1130 заявки, а за тази година - над 1900. По нейно мнение това е индикатор, че мерките, които са предприети, работят. "Това, заради което е възможно да има отчисление на програмата, е, защото кандидатите не могат в срок да си изпълняват съответните проекти и подават молби да бъдат удължавани сроковете за изпълнение", смята Иванова, допълвайки, че съществено значение за това, каква ще бъде загубата от бюджет, ще има каква част от анексите, с които са удължени договорите, бъдат признати от Еврокомисията.
Иванова посочи, че има и проекти, които са в досъдебно производство, и ДФЗ също не може да разплати. Те са на стойност близо 11 млн. евро.
Заместник-министър Деян Стратев каза, че по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) е установен риск от отчисление от финансовите средства в размер на 12,5 процента или около 20 млн. лева. Той допълни, че причините са забавяне в сключването на договори и изоставане в нормативните срокове за оценка на постъпилите проектни предложения.
"За да минимизираме процента на тази загуба, в спешен порядък съкратихме сроковете за сключване на договори с избраните кандидати и приключване на оценките по проектните предложения. Одобрението на тези предложения ще позволи рискът от загуба да бъде под 8 процента или под 12 млн. лева", обясни Стратев.
По думите му в настоящия момент се сключват договори за предоставяне на компенсации за 2022 г. за последствията от войната на Украйна на операторите в сектор "Рибарство". Постъпилите проекти и предложения възлизат на приблизително 12 млн. лева или 150 проектни предложения.
"Във връзка с наближаващия край на прилагането на програмата управляващият орган направи ревизия на свободния остатъчен ресурс по отделните мерки и прехвърли финансови средства от мерки, по които няма интерес, към такива, по които има", коментира заместник-министърът.
Изготвено е и изменение на индикативната годишна работна програма за 2023 г., в която се заявяват приеми по програмата на обща стойност до момента 19 млн. лева. Те са насочени към инвестиции в рибарските пристанища, морски научни изследвания и е предвиден прием за повторно предоставяне на компенсации за сектора за Украйна.
Стратев посочи, че до края на годината от министерството планират да се отвори прием по две мерки - за временно преустановяване на риболовна дейност с бюджет 1,5 млн. лева, както и за финансови компенсации на операторите с бюджет 12,3 млн. лева.
/ЕС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
