Въпросът за достойната смърт на тежкоболни пациенти, за чието състояние медиците са се произнесли, че е необратимо, породи оживени дискусии в няколко западноевропейски страни този месец.
На 13 ноември във Великобритания почина 8-месечната Инди Грегъри. Детето, родено на 24 февруари в Нотингам, имаше вродено митохондриално заболяване. Тези заболявания са генетични и нелечими и пречат на клетките на тялото да произвеждат енергия, припомнят Франс прес и АНСА. Малката Инди е прекарала целия си живот в болницата в Нотингам, под непрестанни медицински грижи. В крайна сметка лекарите, които се грижеха за нея, обявиха, че продължаването на лечението й е напразно и болезнено за нея. Но родителите на бебето – Дийн Грегъри и Клер Станифорт, се противопоставиха на това становище и подеха съдебна битка, за да не бъде преустановено лечението на дете им. След преминаване през всички възможни съдебни инстанции, в средата на октомври британското правосъдие постанови, че становището на лекарите на Инди е правилно и лечението трябва да бъде преустановено. Правосъдието отхвърли искането на родителите да обжалват това решение. Европейският съд за правата на човека в Страсбург също отхвърли искане от тяхна страна за обжалване на съдебното решение, припомня Франс прес. Така се стигна до съдебно заседание, на което трябваше да се отсъди дали бебето да умре в дома си или в медицинско заведение. Съдът постанови на 10 ноември, че това трябва да стане в болнично заведение и детето беше прехвърлено от болницата в Нотингам в специализиран хоспис, където на 11 ноември започна процедурата по спиране на апаратурата, поддържаща живота на Инди. На 13 ноември, малко след полунощ, момиченцето почина.
"Животът на Инди спря в 1,45 часа. Клер и аз сме гневни, изпитваме срам и сърцето ни е разбито”, се казва в изявление на Дийн Грегъри. Той разказа, че дъщеря му е починала в ръцете на майка си. Пред италианската медия "Ла Пресе” Дийн Грегъри добави: "Британската национална здравна система и съдилищата не само лишиха Инди от възможността да живее, но я лишиха и от достойнството да умре в дома си”.
Тъжната история на малката Инди, породила оживени дебати във Великобритания за това кой решава кога и къде необратимо болен пациент да умре и дали в по-общ план хората са тези, които трябва да взимат такива решения, напомни за още два подобни случая в страната, които също бяха силно медиатизирани и породиха обществено разделение.
На 28 април 2018 г. в Ливърпул почина Алфи Еванс, на годинка и 11 месеца. Детето страдаше от невродегенеративно заболяване, припомня Би Би Си. Лекуващите го лекари прецениха, че продължаване на лечението му е нехуманно и мъчително за него. Родителите на Алфи - Томас Еванс и Кейт Джеймс, поведоха дълга съдебна битка, която приключи със съдебно разпореждане апаратурата, поддържаща живота на Алфи, да бъде изключена. Това стана на 23 април 2018 г., а Алфи живя още пет дни след това.
На 28 юли 2017 г. в клиника в Лондон почина Чарли Гард, на 11 месеца. Детето страдаше от синдром на изчерпване на митохондриалната ДНК. В този случай родителите на Чарли – Кристофър Гард и Констанс Йейтс, се съгласиха животоподдържащата апаратура на детето да бъде спряна, след като известно време се опитваха да постигнат преместване на Чарли в Ню Йорк за експериментално лечение, за което бяха събрали средства, но за което медиците заявиха, че е прекалено късно да се прилага и би могло да причини страдания на пациента. Родителите обжалваха решението на всички възможни съдебни инстанции, включително и в Европейския съд за правата на човека, но всеки път съдилищата се произнасяха в подкрепа на констатацията на медиците. Родителите се примириха с решението на медиците, едва когато американският невролог Мичио Хирано, разработил експерименталното лечение, също се произнесе, че е прекалено късно то да се прилага при Чарли, за да му помогне.
Случаят с Инди, подобно преди това и на случаите с Алфи и Чарли, се превърна в дипломатически въпрос. На 6 ноември италианският премиер Джорджа Мелони и нейното правителство, защитаващи традиционните ценности и живота срещу всичко, което е против него, от абортите до евтаназията, приеха спешно решение за предоставяне на италианско гражданство на Инди Грегъри. До това решение се стигна след активна кампания на британската неправителствена организация "Крисчън кънсърн" и на италианската неправителствена организация "Про Вита & Фамилия". И двете организации работят в областта на подкрепата за децата, в защита на живота и на традиционните ценности.
Чрез експресното предоставяне на италианско гражданство на Инди семейството на момиченцето, а и италианското правителство се надяваха детето да бъде прехвърлено в Италия, в болницата в Рим "Бамбино Джезу”, управлявана от Ватикана, където да продължи терапията му, отбелязват АНСА и Франс прес. Болницата беше предложила да се постави стент на сърцето на Инди, за да се облекчат кардиологичните й проблеми, както и да се приложат допълнителни експериментални терапии, допълва специализираното британско издание "Нешънъл католик реджистър”.
На 7 ноември италианската премиерка написа писмо до британския лорд канцлер и държавен секретар по правосъдните въпроси Алекс Чалк, в което призоваваше за преместването на Инди в италианската болница. В него Мелони споменаваше и за "духа на сътрудничество, който винаги е отличавал Италия и Великобритания", надявайки се да убеди британската страна да изпрати детето в Италия, отбелязва АНСА. Родителите на Инди пък се надяваха, че случаят ще бъде отнесен до италиански съд, предвид това, че вече касае дете с италианско гражданство. Но британската съдебна система отхвърли и тази възможност и постанови, че е в по-добра позиция да прецени кое е в най-добър интерес на детето. Британският съдия Питър Джаксън, разглеждащ случая, добави, че италианската намеса по казуса с Инди не е в духа на Хагската конвенция, определяща закрилата на децата, озовали се в така наречените международни ситуации, както е в случая с Инди след предоставеното й италианско гражданство. Тогава бащата на момиченцето заяви, че според него и неговата съпруга най-доброто в интерес на Инди е тя да отиде в Италия, за да й бъде поставен сърдечен стент, който ще улесни и дишането й, а после лечението ще се фокусира и върху митохондриалното й заболяване. "Ние знаем, че Инди е борец, че тя иска да живее и не заслужава да умре”, заяви Дийн Грегъри пред италианската телевизия "Ла Сетте”. Италианският премиер Джорджа Мелони пък увери, че ще направи всичко възможно, за да защити живота на Инди и правото на нейните родители да направят всичко по силите им за нея, добавя АНСА.
На 13 ноември след като бе обявено, че след всички тези усилия Инди е починала след спиране на животоподдържащата апаратура, Мелони написа в социалните мрежи: "Направихме всичко, което можахме, всичко, което можеше да се направи. За жалост това не беше достатъчно. Светъл път, Инди!”.
Не бива да се забравя, че преди случая с Инди, през 2018 г. Италия пак спешно предостави италианско гражданство на британчето Алфи Еванс. Тогава това стана под натиска на партията "Италиански братя” на Мелони, която по онова време беше в опозиция, пише Би Би Си. Гражданството беше дадено в деня, в който апаратурата за поддържане на живота на Алфи беше спряна. А половин година преди това лекари от клиниката "Бамбино Джезу” в Рим представиха оценка за евентуалния трансфер на Алфи за лечение при тях, но предупредиха, че процедурата по самото преместване на детето е комплексна и при нея може да се стигне до спазми, които да доведат до още по-големи увреждания на мозъка на момченцето.
В случая с детето Чарли Гард пък в полемиката се намесиха САЩ, в частност тогавашният американски президент Доналд Тръмп и вицепрезидентът му Майк Пенс, припомня "Индипендънт”. Американски конгресмени предложиха тогава да се даде американско гражданство на детето, което би улеснило неговото прехвърляне за експериментално лечение в САЩ. Папа Франциск също по онова време обмислял предоставяне на ватиканско гражданство на детето, което би позволило евентуалното му прехвърляне във ватиканската болница в Рим, допълва "Дейли телеграф”.
И случаят с Инди Грегъри, и тези с Чарли Гард и Алфи Еванс преди това, са изключително комплекси, за да се произнасят лаици, незапознати с всички техни медицински и етични аспекти. Но сега случаят с Инди наля в Италия масло в огъня на риториката на групите, защитаващи живота срещу правото на аборт или на евтаназия, отбелязват италиански издания. В настоящото правителство в Рим има заклети противници на абортите и на евтаназията. Най-отявлен противник на всичко това е министърката Еуджения Рочела, на която са поверени семейните въпроси. Тя също така е противник и на еднополовите бракове и на сурогатното майчинство.
Случаят с Инди Грегъри и нейната смърт е поражение, отбелязва италианското здравно издание "Форчън хелт”. Говорейки за поражение, изданието не визира това, че усилията на италианското правителство да се намеси са били неуспешни. Изданието цитира мнение на Клаудио Джироландино, председател на Италианското дружество за пренатална диагностика и за майчино-фетална медицина. Според него заболяването на Инди е можело да бъде диагностицирано още в утробата на майката. В Индия в края на миналата година е имало подобен случая на бебе със заболяване, като това на британчето Инди, казва специалистът. Това заболяване е било диагностицирано със съответните методи още в утробата на майката в Медицинския институт "Низамс” в Хайдерабад. В този случай родителите не са поискали да се направи терапевтичен аборт, но са били добре информирани от медиците и заедно с тях са взели информираното решение да не се оказва медицинска помощ на детето, да няма ненужно лекарско упорство да се поддържа живота на детето, да не се стига до международни полемики и съдебни разправии. Детето е починало три дни след раждането, разказва Джироландино. Този случай повдига един въпрос - възможно ли е за осем месеца, през които е живяла Инди, нито един лекар да не е успял да поговори наистина с родителите на детето, да им обрисува действителните възможности и предели на медицината, пише изданието "Форчън хелт”. Историята на Инди, подобно и на историята на Чарли и на Алфи преди нея, показва ясно, че когато науката няма все още решения – човечността, разбирането и диалогът могат и трябва да променят нещата, за да се действа наистина в интерес на малкия пациент. Така че случаят с Инди е провал не само за юристите и за дипломацията, но и в по общ план в отношенията на лекар-пациент в 21-и век, допълва изданието.
Според "Нешънъл католик реджистър” случаят с Инди в по-общ план е показал, че здравните и съдебните власти на една страна трябва да обръщат по-голямо внимание на гласа на родителите, когато трябва да се взимат трудни медицински решения. И това внимание да бъде вписано в съответен закон.
В Италия не само казусът с малката Инди активизира битката на привържениците и на противниците на правото на достойно прекратяване на живота, в случай че медицината не може да направи нищо повече. На 6 ноември стана ясно, че 58-годишната италианската актриса, сценаристка, режисьорка и продуцентка Сибила Барбиери (известна с продукциите "Хоризонти”, "Бог да пази кралицата” и "Отвътре”), страдаща от 10 години от онкологично заболяване в терминална фаза, е отишла в Цюрих, в Швейцария, за да се подложи на асистирано самоубийство, тъй като регионалният клон в Лацио на Националната здравна агенция й отказал асистирано самоубийство на италианска територия, съобщиха АНСА и "Рома тудей”. В Италия от 2019 г. Италианският конституционен съд проправи пътя към асистираното самоубийство, припомня френското издание "Тут л’Йороп” в статия, обобщаваща ситуацията с евтаназията и асистираните самоубийства в Европа. Тогава Конституционният съд се произнесе по дело, свързано с организирането на пътуване до Швейцария на италианския диджей Фабо, където той се подложи на асистирано самоубийство. Диджей Фабо беше напълно парализиран през 2014 г. в резултат на автомобилна катастрофа. Асистираното му самоубийство бе извършено през 2017 г. , а после в Италия започна съдебно преследване срещу активиста и политика Марко Капато, организирал пътуването на диджей Фабо до Швейцария. Случаят накрая се озова в Конституционния съд и през 2019 г. той отвори вратата за асистираните самоубийства в Италия, но фиксира няколко условия, при които здравните власти могат да откликнат на искането на пациент за асистирано самоубийство, а именно пациентът да бъден напълно способен да разбира нещата, да бъде засегнат от необратима патология и тя да му причинява сериозни физически или психически страдания и пациентът да е на животоподдържащо лечение. В случая със Сибила Барбиери здравните власти преценили, че тя не отговаря на едно от тези условия, а именно животът й да се поддържа с медицинска апаратура и така се стигнало до нейното пътуване в Швейцария. Преди това обаче тя записа обръщение към италианците, в което обвини здравните власти на Лацио в дискриминация и лишаването й от правото да умре достойно в дома си. Синът на Барбиери, придружавал майка си в Швейцария, както и италиански сенатори, депутати и юристи от лявото пространство, организирали пътуването й, сами информираха италианските власти за деянието си и сега срещу тях може да бъде заведено дело. Някои от тях, сред които и синът на Барбиери, може да получат до 12 години затвор, припомня АНСА.
В съседна Франция темата за правото на достойна смърт бе повдигната от 79-годишния Жан-Клод Гаст, бивш кмет на Сен Жюлиен ан Бошен в департамента От Алп, останал напълно парализиран след инцидент по време на ски. На 10 ноември беше съобщено, че той е пътувал до Белгия, за да бъде евтаназиран там. Евтаназията е била направена предния ден по обед. Два часа преди нея обаче Гаст записал обръщение, което бе излъчено по регионалната френска телевизия Бе Еф Ем Ди Си до президента на Франция Еманюел Макрон. В обръщението Гаст казва на Макрон, че е бил принуден като беглец от закона да отиде в Белгия, защото не можел да умре достойно в дома си, заобиколен от близките си. Гаст допълва, че това е недопустимо и приканва Макрон да направи така, че хората, засегнати от необратими медицински състояния, да могат да умрат достойно, ако го искат. "Стига сте слушали вашите прашасали и отживели лобита. Не виждам защо един епископ трябва да има правото да решава съдбата на моето тяло, аз съм единственият, който може да разполага с моето тяло”, казва Гаст.
Това обръщение към Макрон не беше случайно. През пролетта Макрон обеща закон относно края на живота. А в началото на ноември той каза, че този нормативен акт ще бъде закон на свободата и на зачитането на хората, посочва телевизия Бе Еф Ем. Законът трябваше да е готов до края на годината. Но нещата не напредват бързо и на 14 ноември така и не се състоя заседание на Макрон с ключови министри от правителството, на което да се обсъди какво да включва евентуалният законопроект. В законопроекта трябва да бъдат фиксирани критерии относно прибягването до асистирано самоубийство, допълва Франс енфо. През декември 2022 г. във Франция се проведе гражданска конвенция по темата за края на живота - един от многото дебати на национално ниво, подети от Макрон, за да се постигне национално помирение. 184 граждани бяха избрани на произволен принцип да участват в конвенцията и в продължение на 27 дни те дебатираха темите, свързани с края на живота. На 2 април те се произнесоха в подкрепа на оказване на активна помощ при умирането, обобщава "Тут л’Йороп". След това Макрон заговори за приемането на закон за края на живота.
Обещаният от френския президент закон за края на живота освен разпалени дебати относно асистираното самоубийство и евтаназията породи във Франция и по-общи критики към Макрон. Негови противници го обвиниха, че като не може да осигури достоен начин на живот на сънародниците си, се е захванал да им осигурява достоен край на живота. Някои критици на Макрон прогнозираха, че законът за края на живота ще бъде поредният нормативен акт, който ще породи голямо разделение във френската политика и общественост след спорната пенсионна реформа, довела до масови протести, прераснали в насилие, и след дебатирания сега в парламента закон за имиграцията.
/ПТА/
news.modal.text
