site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 18 ноември в историята

18 ноември 2023 г., събота, 46-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Платон, Роман дякон и Варул отрок.

В България се отбелязва:

Празникът на органите по артилерийско въоръжение в Българската армия. Отбелязва се със заповед на министъра на отбраната ОХА 194 от 18 ноември 1968 г. Годишнина от утвърждаването (1878) от княз Александър Дондуков-Корсаков на "Временно положение за артилерийските складове на българската земска войска", с което се поставя началото на органите на службата Артилерийско въоръжение в Българската армия.

По света се отбелязва:

Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробна резистентност (до 24). Отбелязва се от 2015 г. с решение на 68-ата Световна здравна асамблея на Световната здравна организация от май 2015 г. Целта е да се повиши осведомеността на обществеността за антимикробната резистентност в световен мащаб и да се насърчат добрите практики сред широката общественост, здравните работници и политиците за предотвратяване на разпространението на резистентни към лекарства инфекции. Мотото на седмицата за 2023 г. е: "Да предотвратим антимикробната резистентност заедно".

Европейската седмица за намаляване на отпадъците (18-26 ноември).
Отбелязва се от 2009 г. през ноември, с цел да се повиши информираността на международната общност за намаляването на отпадъците, повторната употреба на продукти и стратегиите за рециклиране на материали, както и свързаните с тях политики на Европейския съюз. Първоначално инициативата е създадена като финансиран от Европейския съюз проект LIFE+. От 2017 г. се финансира и координира от Управителен комитет, чиито членове включват Европейската комисия и Европейският комитет на регионите. В България Европейската седмица за намаляване на отпадъците е организирана за пръв път през 2012 г. от Министерството на околната среда и водите в партньорство с Асоциацията на еколозите от общините в България. 

Европейската седмица на роботиката (до 26). Отбелязва се от 2011 г. по инициатива на международната неправителствена организация euRobotics Aisbl със седалище в Брюксел, Белгия, одобрена по време на Европейския форум по роботика. Целта е да се подчертае ролята на роботиката в различни сфери на живота, както и да се стимулират европейските изследвания в областта на роботиката, развитието и иновациите.

Европейският ден за защита на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие. Отбелязва се от 2015 г. с решение на Съвета на Европа, с цел да се повиши информираността на обществеността за извършваните сексуални посегателства над деца и за насърчаване на сътрудничеството между европейските страни в борбата срещу сексуалната експлоатация и злоупотреба с деца.

Европейският ден за информираност за антибиотиците. Отбелязва се от 2008 г. в страните от Европейския съюз по инициатива на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията и с подкрепата на Световната здравна организация, с цел да се повиши информираността на обществеността за заплахата за здравето на хората в резултат на увеличаващата се резистентност към антибиотиците, както и за тяхната по-разумна употреба.

Европейската нощ на театъра. Отбелязва се от 2008 г. по идея на Елеонора Роси (Франция) през третата събота на ноември. За първи път е проведена на 25 октомври 2008 г. в Хърватия по инициатива на Детския театър в Дубрава и театър "Шибеник". По-късно към инициативата се присъединяват Босна и Херцеговина, Черна гора, Словакия, Австрия, Словения, Германия, Испания, Унгария, Сърбия, България, Белгия и Чехия. Организатори на инициативата в България са фондациите "Арт проджектс" и "Асоциация Информбюро".

Националният празник на Латвия. Ден на независимостта (1918).

Националният празник на Оман. Рожден ден на султан Кабус бен Саид ал Саид (1940).

На този ден в България:

1922 - Излиза бр. 1 на седмичното художествено-хумористично списание "Маскарад". Негови сътрудници са Райко Алексиев, Александър Жендов, Христо Смирненски и други известни художници и писатели. Последният брой на списанието излиза на 20 май 1923 г.

1923 - Произведени са избори за 21-о Обикновено народно събрание. От избраните 247 народни представители 172 са от Демократическия сговор. Гласуват общо 998 883 избиратели, от които 597 072 - за правителство. 21-ото Народно събрание заседава от 9 декември 1923 г. до 15 април 1927 г.

1951 - Открит е язовир "Васил Коларов" (дн. язовир "Голям Беглик"). Строителството му започва през 1946 г. Изграден е на р. Крива в теснината "Таш-боаз" в централния дял на Родопите. От него започва Баташкия водносилов път. Язовирната стена е висока 46,5 м и дълга по короната - 191 м. С Указ 147 на президента от 4 юни 1999 г. язовирът е преименуван на "Голям Беглик".

1955 - България установява дипломатически отношения с Бирма (дн. Република съюз Мианма).

1989 - На площада пред храм-паметника "Св. Александър Невски" в София се провежда първият свободен митинг на неформалните движения и организации в България след 10 ноември 1989 г. Организатор е инициативен комитет на независимите клубове и общества, борещи се за идеите на преустройството. В него влизат представители на: Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, Комитет 273, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Литературен ръг "39", Независимо дружество за правата на човека, Независимо сдружение "Екогласност", Български Хелзинкски комитет. На трибуната присъстват д-р Желю Желев, Петър Берон, Петър Слабаков, Анжел Вагенщайн и др.

1991 - Излиза бр. 1 на в. "Всеки ден посредник", регионален всекидневник за областите Плевен и Ловеч. През м. декември 2008 г. вестникът е преименуван на "Посредник". Последният брой на вестника излиза на 15 март 2015 г.

2000 - Първата частна национална телевизия bTV излъчва първата си новинарска емисия, водена от журналистите Ани Салич и Александър Пелев. Първата частна национална телевизия Би Ти Ви (bTV) започва излъчвания на честотата на Ефир 2 на Българската национална телевизия на 1 юни 2000 г. с ежедневни двучасови програми. През м. октомври 2000 г. стартира редовната програма на телевизията, а на 18 ноември 2000 г. е излъчена и първата емисия на bTV Новините.

2001 - Втори тур на изборите за президент и вицепрезидент. Първият тур е произведен на 11 ноември 2001 г. До балотаж достигат кандидатпрезидентските двойки Петър Стоянов и Нели Куцкова (издигнати от Инициативен комитет) и Георги Първанов и Ангел Марин (издигнати от "Коалиция за България"). За президент и вицепрезидент с 54,13 процента от гласовете са избрани Георги Първанов и Ангел Марин.

2004 - В Университетската болница "Лозенец" в София е осъществена първата операция по присаждане на черен дроб в България. Операцията е направена на седеммесечно бебе Памела, а донор е нейният баща.

2011 - България получава наградата за "Неоткрита туристическа дестинация" за 2012 г. на Международната асоциация на голф туроператорите (IAGTO). Наградата е присъдена в рамките на Световното изложение за голф туризъм в Белек, Турция, където участват повече от 1400 представители на голф индустрията от 67 страни.

2018 - Организирани протести в Благоевград, Хасково, Сливен, Видин, Шумен Разлог, Банско, Петрич и София срещу високите цени на горивата, смяна на системата, срещу по-високата цена на "Гражданска отговорност" и в подкрепа на майките на деца с увреждания. В София са организирани няколко протеста - протест и шествие с искане за оставката на правителството, митинг протест и шествие - молитва „За свобода на вероизповеданието", общ национален протест и автошествие „Смяна на системата“ и протест на майките на деца с увреждания.

2019 - В Перник е въведен режим на водата поради нарушения воден баланс в язовир "Студена", захранващ града с питейна вода. Освен Перник, от режима са засегнати и селата Люлин, Големо Бучино, Дивотино, Мещица, Витановци, Богданов дол, Черна гора, Лесковец, Ярджиловци и град Батановци. Водният режим е отменен на 24 юни 2020 г.

2020 - Народното събрание приема промени в Закона за българските лични документи, съгласно които се преустановява практиката по ревалидиране на обявени за невалидни български лични документи, които преди това са били декларирани като загубени или откраднати. Обявени за невалидни лична карта и паспорт не могат да бъдат обявени за валидни. По този начин ще се постигне съответствие на информацията за документите, налична в информационната система на Министерството на вътрешните работи, на Интерпол и на Шенгенската информационна система.

2021 - По Българската национална телевизия е излъчен на живо първи и единствен дебат преди втория тур на президентските избори на 21 ноември 2021 г. между кандидатите за президент на България Румен Радев и Анастас Герджиков с водещ журналистката Аделина Радева. Сред темите в дебата са българската позиция за членството на Република Северна Македония в Европейския съюз, цената на живота, пандемията от коронавируса Ковид-19, националната сигурност, отбрана и външната политика.

2022 - В София на церемония в Националния исторически музей служебният министър-председател Гълъб Донев връчва Държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" на режисьора и педагог акад. Людмил Стайков за изключителния му принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности.

На този ден по света:

1477 - В Англия излиза от печат първата книга на английски език - "Сентенции и крилати фрази на философите" от Уилям Какстън.

1626 - В Рим, Италия, папа Урбан Осми освещава катедралата "Свети Петър". Построена върху основите на храм от времето на Константин Велики, катедралата "Свети Петър" във Ватикана е считана за най-големия християнски храм. Тя е разположена на площ от 23 000 кв. м, а капацитетът й е 60 000 души. Строежът на катедралата започва на 18 април 1506 г., когато папа Юлий Втори полага основния камък и завършва през 1615 г. при папа Павел Пети.

1883 - САЩ приемат стандарт за време и разделят страната на четири часови зони под юрисдикцията на Комисията за търговските отношения между щатите. Часовите зони представляват средното време на четирите различни меридиана с  изключение на връщането към астрономическото (зимно часово) време. Задължението на определяне на границите на часовите зони се прехвърля от Комисията за търговските отношения между щатите към Министерството на транспорта съгласно закон на Конгреса, приет през 1967 г. В днешни дни САЩ и териториите им са разпределени в 11 часови зони.

1903 - Във Вашингтон, САЩ, е подписан безсрочен договор между САЩ и Панама за строежа и експлоатацията на Панамския канал. Товарният кораб "Анкон" преминава през канала за първи път на 15 август 1914 г. Каналът с дължина около 80 км свързва Атлантическия и Тихия Океан.

1918 - Провъзгласена е независимостта на Латвийската република от Съветска Русия. Известни през повечето време като Ливония, земите, които днес представляват Латвия, през 13 в. попадат под влиянието на немския рицарски орден "Братя на меча". През 1710 г. руският цар Петър Първи (Велики) започва кампания по завладяването на Прибалтика, която приключва през 1795 г. и Латвия е завладяна заедно със съседните области. След Февруарската революция в Русия (1917) и края на Първата световна война (1914-1918), Латвия обявява независимостта си на 18 ноември 1918 г. На 17 юни 1940 г. СССР анексира страната под името Латвийска ССР, като косвена последица от сключения на 24 август 1939 г. Пакт за ненападение между СССР и Германия (т. нар. пакт Рибентроп-Молотов). На 21 август 1991 г. Латвия излиза от състава на СССР.

1928 - В Ню Йорк, САЩ, е премиерата на първия озвучен анимационен филм с Мики и Мини Маус на Уолт Дисни - "Параходът Уили". Филмът е пародия на "Steamboat Bill Jr." (1928) на Бъстър Кийтън. Премиерата на първия анимационен филм без звук с Мики и Мини Маус - "Щурият самолет", е на 15 май 1928 г. в Лос Анджелис. Симпатичната мишка е нарисувана от 26-годишния Уолт Дисни, докато пътувал с влак от Ню Йорк за Лос Анджелис заедно със съпругата си Лилиан.  Той искал да кръсти новия си герой, облечен с червени гащи,  Мортимър, но съпругата му преценила, че това име е прекалено претенциозно и двамата се съгласили мишката да бъде наречена Мики. На 18 ноември 1928 г.  е премиерата на първия озвучен анимационен филм с Мики и Мини Маус - "Параходът Уили". За пръв път героят Мики Маус е озвучен от самия Уолт Дисни през 1932 г.

1978 - В Джонстаун, Гвиана, e извършено най-масовото самоубийство в историята на САЩ. Американският пастор Джим Джоунс принуждава членовете на неговата секта "Храм на народите" да извършат самоубийство чрез поглъщане на цианкалий. Отказалите да изпият отровата са застреляни. Загиват 918 души, сред които 276 деца и бебета. Джоунстаун е градче, изградено от членовете на сектата в началото на 1977 г. в джунглата на Гвиана.

1998 - В нощта на 17 срещу 18 ноември е връхната точка на природното явление метеоритен поток на Леонидите. Явлението се наблюдава през период от 33 години. Става въпрос за опашката на кометата 55Пи/Темпъл-Тътъл с диаметър на ядрото около няколко километра, която е с толкова слаба светлина и незначителни размери, че дори не може да се види от Земята. Опашката от прах на кометата е изпълнена със звездни частици, които при пресичането на орбитата на кометата с тази на Земята нахлуват в атмосферата със скорост 250 000 км/ч.  

1999 - В Истанбул, Турция, президентите на Азербайджан, Грузия и Турция  в присъствието на президента на САЩ Бил Клинтън подписват предварителните търговски и юридически споразумения за строителството на петролопровод по маршрута Баку-Джейхан. Те подписват и меморандум за желанието на техните страни да  осъществят проект за доставка на природен газ през Грузия и Турция към пазарите на Европа.  Споразуменията са подписани по време на срещата на високо равнище на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) (18-19 ноември 1999). Дължината на трасето е 1730 км, от които 465 км са на територията на Азербайджан, 255 - на Грузия, и 1001 км - на Турция. На 18 септември 2002 г. в Баку, Азербайджан, официално е открито началото на строителството на петролопровода. На 13 юли 2006 г. петролопроводът официално е открит в Джейхан, Турция.

2004 - В Литъл рок, Арканзас, е открит Президентският център Клинтън. В центъра се помещава библиотека, съдържаща над 80 млн. документи и други материали, свързани с дейността на Бил Клинтън като президент на САЩ (1993 - 2001). Сградата от стъкло и стомана е на стойност 165 млн. долара.

2007 - На мост над р. Марица, по която минава границата между Гърция и Турция, официално е открит първият гръцко-турски газопровод. На церемонията присъстват министър-председателите на Гърция и Турция - Костас Караманлис и Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Азербайджан Илхам Алиев и министърът на енергетиката на САЩ Самюел Бодман. Газопроводът е с дължина 296 км и е с годишен капацитет от 11,5 млрд. куб. м газ, като по него се пренася газ, идващ от Азербайджан за Гърция.

2008 - Германия получава шест витража, съхранявани в Москва от 1946 г., които Русия се съгласява да върне. Платна на прочути майстори, бижута на Меровингите или скъпоценни ръкописи - това са част от културните съкровища, отнесени от Червената армия през 1945 г., които Германия се опитва да си върне. През 1958 г. Съветският съюз връща на Германската демократична република (ГДР) около 1,5 млн. произведения на изкуството. През 1997 г. парламентът на Русия приема закон, който лишава Германия от правото да си иска творбите, отнети й след поражението във Втората световна война (1939-1945), с мотива, че това е било компенсация за щетите, нанесени на съветското културно наследство по време на войната.

2009 - В Държавния вестник на Мексико е публикуван указ, съгласно който остров Чералво, разположен югоизточно от полуостров Долна Калифорния в Калифорнийския залив в Тихия океан е прекръстен на остров Жак-Ив Кусто в чест на френския мореплавател и изследовател.

2010 - В Япония е арестуван един от ръководителите на най-могъщата престъпна организация в Япония - якудза. Близо 140 полицаи участват в задържането на 63-годишния Киоши Такаяма в дома му в Кобе. Той е номер две в клана Ямагучи. Ръководителят на клана Кеничи Шинода се намира в затвора за незаконно притежание на оръжие.

2012 - На религиозна церемония в катедралата "Св. Марк" в Кайро, Египет, Тауадрос Втори е интронизиран за 118-и патриарх на коптската църква в Египет - най-голямата християнска общност в Близкия изток. Той е обявен за папа на Александрия, патриарх на цяла Африка и на престола на Свети Марк и наследява трона от Шенуда Трети, починал през март 2012 г. след четири десетилетия начело на общността на коптите. Новият патриарх на коптската църква в Египет е избран на 4 ноември 2012 г. сред трима кандидати на духовна церемония, в която дете с превързани очи изтегля името му от кристален потир.

2014 - Необичайна за сезона студена вълна обхваща САЩ. Според метеоролозите на 18 ноември е била най-студената ноемврийска сутрин в САЩ от 1976 г. Температурите във всичките 50 американски щата рязко спадат - на Хавайските острови е измерена температура от 0 градуса по Целзий. В западната част на щата Ню Йорк снежната покривка достига 1,5 метра, а в 10 окръга на щата е обявено извънредно положение.

2015 - За пръв път за председател на парламента на Обединените арабски емирства (ОАЕ) е избрана жена. Това е Амал ал Кубайси, която ще ръководи Федералния национален съвет - орган с консултативни функции.

2016 - Световната здравна организация (СЗО) отменя глобалното извънредно положение във връзка с вируса Зика обявено през февруари 2016 г. В същото време СЗО признава, че вирусът, който е опасен за бременните жени, тъй като има риск да родят деца с микроцефалия - малформация, която води до тежки мозъчни увреждания - остава сериозен и дългосрочен проблем. Близо 30 страни са съобщили за случаи на деца, родени с увреждания, причинени от Зика. Най-тежко засегната е Бразилия с над 2100 бебета с малформации. Вирусът Зика е разпространяван предимно от комари, но може да се предава и по полов път.

2018 - В Порт Морсби в Папуа-Нова по време на срещата на високо равнище на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС)  е подписано споразумение между Гвинея Австралия, Япония, Нова Зеландия и САЩ и правителството на Папуа-Нова Гвинея за електрификация на 70 процента от територията на страната до 2030 г. През 2018 г. едва 13 процента от населението на Папуа-Нова Гвинея има достъп до електричество.

2019 - Русия предава на Украйна трите кораба на украинските военноморски сили - два блиндирани катера "Бердянск" и "Никопол" и влекач "Яни Капу", задържани на 25 ноември 2018 г. в Керченския проток край Крим, с обвинение, че са навлезли неправомерно в руски териториални води.

2020 - На официална церемония в град Панчево, Сърбия, е пуснат в експлоатация нефтеният обект "Дълбоко преработване" на компанията "Нафтена индустрия Сърбие", дъщерно предприятие  на "Газпром нефт". Обектът е на стойност над 300 млн. евро.

2021 - При експлозия в оръжейна фабрика "Бабени" в Южна Румъния загиват четирима души, а други четирима са ранени. Оръжейната фабрика е специализирана в утилизация на артилерийски и авиационни муниции. Експлозията е предизвикана от противопехотна мина.

2022 - В Тирана, Албания,  еврокомисарят по управление на кризи  Янез Ленарчич и министъра на отбраната на Албания Нико Пелеши подписват  споразумение за присъединяване на Албания към Механизма за гражданска защита на Европейския съюз - системата на ЕС за управление на риска от бедствия. С присъединяването на Албания към Механизма страната  може да получава и изпраща помощ на засегнати от бедствия страни.

Родени на този ден българи:

Димитър Караджов, композитор (1885-1923).
Пръв диригент - ръководител на Държавния симфоничен оркестър в Бургас (дн. Държавна опера-Бургас) (1947). Композитор на оперите "Дъщерята на Пилат", "Младият крал", "На морския бряг", "Милкана", и на симфонична и камерна музика и др.

Найден Шейтанов, историк и културолог (1890-1970).
Бил е преподавател по немски език в Първа софийска мъжка гимназия. Бил е сътрудник на сп. "Златорог", сп. "Българска реч", сп. "Философски преглед", сп. "Съдба", сп. "Философия и социология", на в. "Хемус" (Троян), в. "Литературен глас", в. "Изгрев" и др. Автор е на "Цървулиада" (пиеса, 1923), "Култ на тялото" (1928), "Любов. Вселеноглед. Начало" (в съавторство с Мария Шейтанова, 1931), "Любов. Вселеноглед. Човек" (в съавторство с Мария Шейтанова, 1933), "Принос към говора на софийските цигани" (1933), "Балканобългарски титанизъм" (1939), "Великобългарски светоглед" (1940), "Великобългарска младеж" (в съавторство с Н. Памукчиев, 1941).

проф. Никола Константинов, лекар офталмолог (1920-2006).
Работил е в областта на роговичната трансплантация, кератопротезирането, детската глаукома, лечението на увеитите, лазерното лечение. Основател и завеждащ катедра "Очни болести" (1972-1980) във Висш медицински институт във Варна, основател и завеждащ катедра "Очни болести" в Института за лечение на чужди граждани в София. Член на Европейския съвет по офталмология (1969-1986) и негов почетен член (1986). Автор и съавтор на редица научни трудове, сред които: "Клинична рефракция", "Заболявания на увеята", "Микрохирургия на окото", "Офталмоневрология", Учебник по очни болести за студенти. Бил е член на редколегията на сп. "Офталмологичен преглед".

Светла Даскалова, юрист и политик (1921-2008).
От 1944 г. е член на Постоянното присъствие на БЗНС. Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949). Избирана е за депутат от 3-ото до 9-ото Народно събрание (1957-1990). Подпредседател на Бюрото на 4-ото Народно събрание (25 февруари 1962-26 февруари 1966). Член на Изпълнителния комитет на Националния съвет на Отечествения фронт (16 март 1963-март 1966). Министър на правосъдието (12 март 1966-8 февруари 1990).

Петър Каишев, кинорежисьор (1929-2011).
Асистент-режисьор в Студия за игрални филми "Бояна" (1952-1969) и режисьор в студията (1969-1991). Бил е асистент-режисьор на филмите "Любимец 13", "В тиха вечер", "Бъди щастлива, Ани", "Слънцето и сянката", "Смърт няма", "Отклонение", "Свобода или смърт". Режисьор е на филмите, "Старецът" във филма "Един миг свобода", "Рицарят на бялата дама" (1982), "Може би фрегата" (1980), "Един миг свобода" (1970) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1979).

Венцел Райчев, юрист, социолог и журналист (1930-2009).
Бил е журналист във в. "Работническо дело", в. "Народна култура", в. "Отечествен фронт". Бил е главен редактор на в. "Софийски новости", главен директор на агенция "София прес" (15 февруари 1990-29 юли 1993). Автор е на над 80 художествени и обществено-политически книги и над 2500 статии в периодичния печат, над 40 монографии в научната периодика и социологически сборници. Превежда от руски език творби на Александър Солженицин, Михаил Достоевски, Антон Чехов. 

проф. Николай Евров, пианист и педагог (1936-2019).
Преподавател в Държавната музикална академия (1967-1986). Изнасял е концерти в над 35 страни от 5 континента. От 1986 г. е преподавател  в консерваторията в Сидни, Австралия. Дългогодишен председател, а след това и член на журито на Международния конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров" в Шумен. Носител на първа награда и златен медал от Световния младежки фестивал във Варшава (1955), на награди от международните конкурси "Маргьорит Ланг-Жак Тибо" в Париж (1959), "Лист-Бела Барток" в Будапеща (1961) и др.

Атанас Свиленов, литературен кинокритик, литературен историк и изкуствовед (1937-2015).
Редактор във в. "Култура" (1962-1964), в Българска национална филмотека (1966),  в сп. "Пламък" (1967), във в. "Литературен фронт" (1967-1970), във в. "Земеделско знаме" (1970-1975), в. "Литературен фронт" (1976-1989), в. "Литературен форум" (1989-1992). Бил е главен редактор на в. "Литературен форум" (1992) и на в. "Демокрация" (1996-1997, 2000), заместник-председател на Управителния съвет на издателство "Демокрация" и член на Сдружението на българските писатели. Бил е ръководител на Българската национална филмотека и на филмотечния архив в Българска национална телевизия. Автор е на повече от 20 книги с литературна критика, сред които "Пристрастия" (1968), "Отблизо" (1969), "Събеседници" (1975, 1984), "Съвременници" ( 1978), "Притежание на паметта" (1983), "Знаци по пътя" (1987), "Премеждия с интервюта" (2007), както и на стотици публикации по проблемите на киното, джаза и естетиката.

Астор (ист. име Антраник Арабаджиян), илюзионист (1943-2022).
През 1975 г. основава Клуба на българските илюзионисти и организира Първият фестивал на илюзионното изкуство в България. От 1980 г. е член на Световната магическа асоциация със седалище в САЩ. От 1999 г. е председател на Съюза на илюзионистите в България. Носител е на "Златен Оскар от Международното братство на маговете за магическо изкуство (Питсбърг, САЩ, 1981), на "Купа на викингите  (Норвегия, 1978), на годишна награда "Феномен" на едноименната асоциация (12 март 1999), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (17 май 2007), на  наградата на Съюза на артистите в България "Икар 2008" в категорията "Вариететно изкуство" за атрактивност и оригиналност на илюзионен номер "Али Баба" (27 март 2008). В кариерата си има изнесени хиляди спектакли в България и в чужбина. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Балканската академия на науките за заслуги към илюзионизма в България и по света (2002). Почетен гражданин на София (11 ноември 2003). Почетен гражданин на Шумен (14 ноември 2003).

проф. Кръстьо Петков, политик, социолог и синдикален деец (1943-2016).
Директор на Института по социология към Българската академия на науките (1988-1990). Председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ)(10 октомври 1990-4 май 1997) и неин почетен председател (28 ноември 1997-19 декември 2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Председател на партия "Обединен блок на труда" (от 17 април 2010 г. Обединен блок на труда "Български лейбъристи") (4 май 1997-ноември 2012). Председател на Управителния съвет на Съюз на икономистите в България (23 ноември 2012-23 декември 2016). Бил е преподавател по социология и икономика в Европейското висше училище по икономика и управление в Пловдив и в Катедра "Икономическа социология" на Университета за национално и световно стопанство. Автор е на повече от 500 публикации - книги, сред които "Монархът се завръща" (2005), "Държавата, това съм аз" (2012), на студии, статии, доклади и др. Съставител и автор на два учебника "Сравнителна социална политика" (2008) и "Европейска икономическа и социална политика" (2013).

акад. Борислав Боянов, български математик и учен (1944-2009).
Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1985). Преподавател в САЩ (1986-1987; 1999-2000) и Германия (1997-1998; 2002-2003). Декан на Факултета по математика и информатика на Софийския университет "Св. Климент Охридски"(2003-2009). Основен докладчик на Първия европейски конгрес на математиците в Париж, Франция (1992). Автор е на пет книги и учебници, статии и монографии.

ген.-майор Нейко Ненов, военен деец (1961-2015).
Командир на Сухопътните войски (1 ноември 2012-30 юни 2014). Заместник началник на отбраната (30 юни 2014-28 януари 2015).

Любен Генов, художник (1966). 
От 15 април 2011 г. е председател на Съюза на българските художници. Има самостоятелни изложби и участия в общи и национални изложби.

Велички епископ Сионий (светско име Стефан Стефанов Радев), църковен деец (1969).
Ректор на Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" (15 юли 1996-22 юни 2009). Въведен в архимандритско достойнство (1998). Велички епископ (от 24 март 2007). Викарий на Видинския митрополит (23 юни 2009 - 30 април 2014), а по-късно е игумен на Лопушанския манастир "Св. Йоан Предтеча". От 1 май 2014 г. е игумен на Троянския манастир "Успение Богородично". От 3 април 2019 г. е игумен на Бачковската ставропигиална св. обител "Успение Богородично". Носител на наградата на Регионален пресклуб Видин на Българската телеграфна агенция "Бялата птица" за обществен принос (26 януари 2015).

Иван Портних, икономист и политик (1976).    
Генерален мениджър на хотелски комплекс във Врана (2001–2013). Общински съветник и заместник-председател на Общински съвет във Варна (октомври 2011-юни 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май-10 юли 2013). Кмет на Варна (15 юли 2013-13 ноември 2023).

Денислав Коджабашев, състезател по тенис на маса (1992). 
Печели сребърен медал от Световното първенство за хора с увреждания през 2018 г. в Лашко, Словения. От европейски първенства за хора с увреждания има два сребърни медала. Спортист с увреждания на България за 2018 г.

На този ден са родени и:

Пиер Бейл, френски публицист и философ (1647-1706).
Автор е на "Исторически и критически речник" (1695-1697) в два тома.

Карл Мария фон Вебер, немски композитор и диригент (1786-1826).

Луи Дагер (Луи Жак Манде Дагер), френски художник и физик (1787-1851).
След продължителни експерименти той открива процесът, при който образът се отбелязва върху плака, намазана със сребърен йодид, наречен на негово име  - дагеротипия. На 19 август 1839 г. френското правителство откупува от Луи Дагер патента на изобретения от него метод за получаване на снимка (дагеротип), първият успешен метод за фотографско изображение. Преди това на 9 януари 1839 г. процесът официално е представен пред Френската академия на науките.

Джон Даун, британски лекар (1828-1896).
Пръв описва заболяване, съпроводено с умствената изостаналост, впоследствие наречено "Синдром на Даун" (1866).

Миколаш Алеш, чешки художник - живописец и график (1852-1913).

Амелита Гали-Курчи, италианска певица (1882-1963).

Патрик Блакет, британски физик (1897-1974).
Носител на Нобелова награда за физика за 1948 г. за усъвършенстването на метода на уилсъновата камера и за откритията му в областта на ядрената физика и космичното лъчение. 

Юджин Орманди (ист. име Йеньо Блау), американски диригент от унгарски произход (1899-1985).

Джордж Галъп, американски социолог (1901-1984).
Основател на Института за допитване до общественото мнение "Галъп", създаден през 1958 г.

Анри Зиглер, френски инженер (1906-1998).
Един от основателите на френския консорциум "Ербъс" (1970).

Джордж Уолд, американски биолог (1906-1997).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1967 г. заедно с шведския неврофизик Рагнар Гранит и американският биофизик Кифър Хартлайн за техните открития върху първичните физиологични и химични зрителни процеси в окото. 

Хуан Карлос Кастанино, аржентински художник (1908-1972).

Константин Бесков, руски футболист и треньор (1920-2006).
Носител на орден на  Международната федерация по футбол (ФИФА) "За заслуги към футбола" (2004).

контрадм. Алън Шепард, американски астронавт (1923-1998).
Първият американски астронавт. На 5 май 1961 г. извършва първият в историята на САЩ суборбитален полет на борда на космическия кораб "Свобода 7" в рамките на програмата за пилотирани космически полети "Меркурий"(1958-1963) на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА). На 3 февруари 1971 г. стъпва на Луната като командир на кораба "Аполо-14".

Елдар Рязанов, руски режисьор, сценарист и драматург (1927-2015).
Режисьор е на 28 игрални филма, 12 документални филма, 22 сценария на филми и телевизионни сериали. Режисьор е на филмите "Пази се от автомобила" (1966), "Невероятните приключения на италианците в Русия" (1973), "Ирония на съдбата" (1975), "Жесток романс" (1984), "Обетовани небеса" (1991) и др.

Дейвид Хемингс, британски актьор и режисьор (1941-2003).
Придобива популярност като актьор с ролята си на фотографа в класиката на италианския режисьор Микеланджело Антониони "Фотоувеличение" (1966). Участвал е заедно с американската актриса Джейн Фонда във филма на френския режисьор Роже Вадим "Барбарела" (1968), играл е Касий във филма на американския режисьор Ридли Скот "Гладиатор" (2002), участвал е заедно с шотландския актьор Шон Конъри в "Лигата на необикновените джентълмени" (2003). На 3 декември 2003 г. по време на снимки в Румъния за филма "Детето на Саманта" актьорът получава инфаркт.

Петер Шмайхел, датски футболист (вратар) (1963).

Дарко Ковачевич, сръбски футболист (1973).

Това е денят на смъртта на:

Захарий Попхристов Икономович-Круша, български учител и книжовник (1808-1881).
Един от първите ученици на Неофит Рилски. Бил е учител в Копривщица, София, Враца, Самоков, Одрин, Панагюрище и Радомир. Има заслуги за борбата против гръцкото влияние и за въвеждането на взаимоучителната метода в градовете, където преподава. Подкрепя идеята за образованието на девойките.

Валтер Нернст, немски химик и физик (1864-1941). 
През 1888 г. и 1889 г. той разработва теорията за електрозадвижващата сила на галваничните елемент, т. нар. Теория на Нернст, в която обяснява възникването на електроден потенциал и определя зависимостта му от концентрацията на металните йони в разтвора (уравнение на Нернст). Открива закон за разпределението на разтворения компонент в две несмесващи се течности, т. нар. Закон на Нернст (1890), който намира приложение в медицината и биологията. Основател на института "Кайзер Вилхелм" по физикохимия и електрохимия (1894). Той формулира своята "топлинна теорема", известна като трети принцип на термодинамиката или принцип на Нернст (1906). Участва като доброволец в Първата световна война (1914-1918). Носител на Нобелова награда за химия за 1920 г. като признание за неговата работа в областта на термохимията.

Васил Кирков, български актьор (1870-1931).
Един от основателите на българския професионален театър. Играл е в Столичната драматична трупа (1890), в театър "Сълза и смях" (1892-1904) и в Народния театър в София  (1904-1926). Председател на Съюза на артистите в България (1925-1929). Участвал е в постановките "Хамлет", "Разбойници", "Ревизор", "Идиот", "Иванко", "Борислав" и др.

Марсел Пруст, френски писател (1871-1922).
Автор е на произведенията "Наслади и дни" (1896), "Обществото на Германт", "Содом и Гомор т" (2002), "Содом и Гомор II" (2003), "Пленницата" (2009), "Изчезналата Албертин" (2010) и др. 

Нилс Бор (Нилс Хенрик Давид Бор), датски физик (1885-1962).
Създател на първата квантова теория на атома (1913) и е участвал в разработването на основите на квантовата механика. Носител на Нобелова награда за физика за 1922 г. за неговите заслуги в изследването на атомната структура и следващото от това излъчване.

Хенри Агард Уолис, американски политик и журналист (1888-1965).
Министър на земеделието на САЩ (4 март 1933-4 септември 1940). Вицепрезидент на САЩ (20 януари 1941-20 януари 1945). Министър на търговията на САЩ (2 март 1945-20 септември 1946).

Ман Рей (ист. име Емануел Редински), американски художник и фотограф (1890-1976).
Един от основателите на движението на дадаистите през 20-и в. и представител на сюрреализма. През 20-те години емигрира в Париж, Франция, където пребивава до смъртта си.

Райко Алексиев, български карикатурист, писател и журналист (1893-1944).
Редактор в хумористичните списания "Барабан" (1908-1921), "Смях" (1911-1915), "Людокос" (1913-1914), "Българан" (1916-1924), "Маска" (1924-1927), във в. "Зора" (1919-1944) и др.  Създава, самостоятелно издава и редактира хумористичния в. "Щурец" (1932-1944). През 1925 г. е съставител и съавтор на читанки за 2-ро, 3-то и 4-то отделение, заедно с поета Димитър Подвързачов и педагога Марин Влайков. През 30-те години на 20 век неколкократно е бил председател на Съюза на дружествата на художниците в България (дн. Съюз на българските художници). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони в стила на традиционния битово-еснафски хумор, сред които книгите "Жалостиви случки" (1929), "Генчо Завалията" (1933-34), "Клюката" (1935), "Хорски уста" (1937) и др. Арестуван е на 10 септември 1944 г. в писателското кафене на бул. "Цар Освободител" и след изтезания е убит на 18 ноември 1944 г. Осъден от Народния съд посмъртно заради "антисъветска" и "прогерманска" пропаганда по "Дело щ6", по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти. Присъдата е отменена през 1997 г.

Пол Елюар (ист. име  Йожен Емил Пол Гриндел), френски поет (1895-1952).
Сред основоположниците на сюрреализма в поезията. Автор е на над седемдесет книги с поезия, политически и критически текстове, сред които сборниците "Дълг и тревога" (1917), "Стихове за мира" (1918), "Животните и техните хора, хората и техните животни" (1920), "Примери" (1921), "Отворена книга I" (1938-1940), "По долните склонове" (1942), "Отворена книга II" (1942), книгите "Град на скръбта" (1926), "Самият живот" (1932), "Да се живее достойно" (1944), "Посвещение" (1950), "Да кажеш всичко" (1951), "Феникс" (1951) и др. Превежда стихотворения на Христо Ботев на френски език. След Втората световна война (1939-1945) активно се включва в движението за мир, участва в Световния конгрес на интелектуалците за мир във Вроцлав, Полша, през 1948 г.  Носител на Международна награда за мир (1953, посмъртно).

Густав Хусак, чешки политик (1913-1991).
Първи секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия (17 април 1969-29 май 1971). Генерален секретар на ЦК на ЧКП (29 май 1971-17 декември 1987). Президент на Чехословашката социалистическа република (29 май 1975-10 декември 1989).

акад. Иван Василев, български паразитолог хелминтолог, ветеринарен лекар (1919-1996).
Ръководител на Катедра по паразитология и паразитни болести във Висшия ветеринарномедицински институт (1966-1968). Директор на Централната лаборатория по хелминтология (1966-1996) и на Единния център по биология (1972-1976) при Българската академия на науките (БАН). Заместник главен научен секретар на БАН (1968-1970), секретар на Отделението за биологични науки на БАН (1970-1971) и заместник-председател на БАН (1982-1988). Почетен член на Всесъюзното общество на хелминтолозите в Русия (1967), на Унгарското паразитологично дружество (1984), вицепрезидент на Европейската федерация на паразитолозите (1980-1988).

Енио де Кончини, италиански сценарист (1924-2008).
Работил е над сценариите на около 150 филми от всички жанрове на киното, сред които на телевизионния сериал "Октопод" (1984-1999). Носител на награда "Оскар" за оригинален сценарий за филма "Развод по италиански" (1963).

Любен Станев, български лекар, писател и кинодраматург (1924-2009). 
Следвал е медицина в Пловдив (1943-1949) и е бил военен лекар. От 1949 г. сътрудничи на литературния и периодичния печат с разкази, очерци и новели. От 1953 г. до 1991 г. работи в Студия за игрални филми "Бояна", където е редактор, сценарист и главен редактор в колективите "Младост" и "Алфа" (1959-1991). Един от създателите и председател на Съюза на писателите лекари в България и вицепрезидент на Международния съюз на писателите лекари. Автор е на повече от 30 книги с разкази, повести и романи,  сред които са романите "Заледеният мост" (1972), "Софийска история" (1975), "Вината" (1978), "Недей ми казва сбогом" (1978); разказите "Пеницилин" (1952), "Студена къща" (1957) и др. Сценарист е на около 15 игрални филми, по-известни от които са "Малката" (1959), "Цар и генерал" (1966), "Мъже в командировка" (1968), "Наковалня или чук" (1972), "Изкуствената патица" (1974), "Вината" (1976), "Предупреждението" (1982) и др. Носител е на наградата "Златна роза" (1966) за филмите "Цар и генерал" и "Наковалня или чук" от фестивала във Варна. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1974), на орден "Кирил и Методий" втора степен (1978), на златен орден на ГДР "А. Бекер" на орден "Народна република България" втора степен (1984), на голямата награда за литература "Димитър Димов" (1997), учредена от Клуба на лекарите писатели и в. "Форум медикус". Лауреат на Димитровска награда (1984).

Джеймс Кобърн, американски актьор (1928-2002).
В 40-годишната си актьорска кариера е участвал във филмите "Великолепната седморка" (1960), "Голямото бягство" (1963), "Нашият човек Флинт" (1966), "Ф като Флинт"(1967), "Железен кръст" (1976), "Мъжът от Елисейските поля" (2001) и др. Носител на "Оскар" за поддържаща роля (1999).

Лютви Ахмедов, български състезател по борба свободен стил (1930-1997).
Носител на сребърен медал от Олимпийските игри през 1964 г. в Токио, Япония. Световен шампион през 1959 г. в Техеран, Иран. От европейски първенства печели и 4 сребърни медала (1962, 1963, 1965, 1968). Европейски шампион през 1965 г. в Манчестър, Великобритания. От европейски първенства печели и един сребърен медал (1966). Спортист на България за 1959 г.

проф. Стефан Чапкънов, български диригент и композитор (1938-2020).
Създател на държавния ансамбъл за народни песни и танци "Странджа" - Бургас (1965), бил е негов главен художествен ръководител и главен диригент в продължение на 43 години. Автор е на над 600 хорови и солови песни, оркестрови пиеси и музика към танцови постановки. Издава книгата "Феноменът българско народно пеене". Носител на наградата "Златна лира" на Съюза на музикалните и танцови дейци за приноса му към българската култура (1990) и за постиженията му като ръководител на ансамбъл "Странджа" (1997). Носител на наградата "Кристална лира" на Съюза на музикалните и танцови дейци за върхови постижения в областта на фолклора (2001), на наградата "Златното петолиние" на Съюза на българските композитори за авторска песен (2005), на Националната награда "Златна нестинарка" за върхови постижения в областта на фолклора от Международния фолклорен фестивал (март 2013). Почетен гражданин на Малко Търново (1998)  и Почетен гражданин на Бургас (2000).

Владимир Джаферов, български политик (1948-2008).
Секретар на Демократическата партия (12 април 2003-18 март 2006). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), в 36-ото Народно събрание (1991-1994), 38-ото и 39-ото Народно събрание (1997-2005).

Любен Станев, български лекар, писател и кинодраматург (1949-2009). 
Бил е военен лекар, един от създателите и председател на Съюза на писателите лекари в България и вицепрезидент на Международния съюз на писателите лекари и  председател на Българското сдружение на лекарите писатели, член на ЮНЕСКО. От 1953 г. работи в Студия за игрални филми "Бояна", където е редактор, сценарист и главен редактор в колективите "Младост" и "Алфа" (1959-1991). Автор е на повече от 30 книги с разкази, повести и романи,  сред които са романите "Софийска история" (1975), "Вината" (1978), "Недей ми казва сбогом" (1978), "Заледеният мост" (1972); разказите "Пеницилин" (1952), "Студена къща" (1957) и др. Сценарист е на около 15 игрални филми, по-известни от които са "Малката" (1959), "Цар и генерал" (1966), "Мъже в командировка" (1968), "Наковалня или чук" (1972), "Изкуствената патица" (1974), "Вината" (1976), "Предупреждението" (1982) и др. Носител е на наградата "Златна роза" (1966) за филмите "Цар и генерал" и "Наковалня или чук" от фестивала във Варна. Носител на орден "Кирил и Методий" първа (1974) и втора степен (1978), орден "Народна република България" втора степен (1984). Лауреат на Димитровска награда (1984). Носител на голямата награда за литература "Димитър Димов" (1997), учредена от Клуба на лекарите писатели и в. "Форум медикус".

Наим Сюлейманоглу (Наим Сулейманов, Наум Шаламанов), турски състезател по вдигане на тежести от български произход (1967-2017).
До 1986 г. се състезава за България, като печели златни медали на две световни първенства (1985 г., 1986 г.) и на три европейски първенства (1984 г., 1985 г., 1986 г.). За Турция е трикратен олимпийски шампион - през 1988 г. в Сеул, Република Корея, през 1992 г. в Барселона, Испания, и през 1996 г. в Атланта, САЩ. Пет пъти е световен шампион (1989 г., 1991 г., 1993 г., 1994 г., 1995 г.) и три пъти европейски шампион (1988 г., 1994 г., 1995 г.). През 1983 г. става най-младият световен рекордьор в историята на вдигането на тежести, след като едва 16-годишен поставя рекорд в град Елънтаун, САЩ. През спортната си кариера подобрява 57 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. Носител на Олимпийски орден (2001). Включен е в "Залата на славата" на Международната федерация по вдигане на тежести (2004).
/АЯ/КГ/МГ