site.btaДесети ноември – избледнява ли споменът за падането на тоталитарния режим

Как изглеждат на младите хора събитията от 10 ноември 1989 г. от сегашна перспектива, 34 години по-късно  - БТА направи анкета сред ученици от столични училища с въпроса с какво свързват тази дата. 

Повечето от тях знаят какво се е случило тогава и отчитат, че настъпилите промени са важни, но споделят, че няма достатъчно информация в учебния материал, а и събитията им се струват далечни.   

На въпроса 18-годишната Недялка веднага отговаря, че на този ден пада социализмът в България. Тази дата е важна и не се говори достатъчно за социализма, което е неправилно, смята тя. Според нея датата трябва да бъде помнена от младите, защото има и добро, и лошо, което се случва заради социализма. Как ще си отговорен гражданин на държавата си, ако не знаеш миналото си и нямаш база за сравнение, казва тя. 

Седемнайсетгодишният Ивомир също веднага има отговор - че на 10 ноември пада комунистическият строй в България. Според него промените в България са важни за тогавашното поколение, тъй като това означава промяна на техния бит и начин на живот. Има значение и от икономическа гледна точка, добавя той.

На 10 ноември пада социализмът, казва и Елена Христова, на 16 години. За мен не е важно, но за хората от миналото поколение – да, отбелязва тя. По думите ѝ това със сигурност е променило държавата.

И Александър, 17-годишен, отговаря, че на 10 ноември се разпада социалистическият строй. Убеден е, че събитията имат значение. Със сигурност има значение дали щяхме да живеем в свят, като отпреди 1989 г., посочва той.

Това е много важна дата за българския народ, смята и 17-годишният Велислав. Демокрацията е много по-добър начин на управление, коментира той. Съученикът му Кристиян също е категоричен, че една демократична държава е по-добра от една тоталитарна и харесва промените в България.

Седемнайсетгодишната София коментира, че е демократично настроена и не ѝ допада идеята за тоталитарно управление. За 10 ноември знае, че е паднал комунизмът, както и че тогава е имало недостиг на определени стоки.

На тази дата Тодор Живков е свален от власт, след това се е променило всичко - от свободата на словото до свободата на личността, отговори на въпроса за 10 ноември 17-годишната Елеонора. Тя смята деня за важен, защото „ако това не се беше случило, още щяхме да сме под контрола на Русия и до някаква степен щяхме да сме във войната сега“. А и не си представям в такива модерни времена да имаме тази малка свобода, която тогава хората са я имали“, допълва Елеонора. 

Осемнайсетгодишната Лина също е информирана по темата. Тази дата бележи началото на прехода на България към демократичен режим през 1989 година. Падането на БКП не е обикновен исторически момент, това е събитие, казва тя. То не просто трябва да бъде помнено, а и почитано, защото е символ на положителната промяна и изместване на бездействието и дори агонията, наложени до този момент, смята Лина. Според нея промяната е била естествен и нужен процес, който често е приеман трудно от старото поколение, повлияно от носталгията. Но този процес е причината за завъртането на колелото на живота и продължаването на историята, казва тя.

Шестнайсетгодишният Иво казва, че на тази дата е паднал комунистическият режим, но допълва, че не знае повече подробности. Интересувам се повече от бъдещето, отбелязва той. 

Николета, която е на 15 години, не свързва с нищо днешната дата. Тя е чувала за комунизма основно от родителите си, а не от училище. По думите ѝ преподавателят е споменавал за тези събития, но не са ги изучавали. Признава също, че тази тема не я вълнува много. И тя като Иво се интересува основно от бъдещето. 

Светослав, на 17 години, казва, че тази дата бележи края на режима на Тодор Живков и комунизма, но не знае подробности около събитията. Според него промяната е довела до повече възможности за младите хора днес. Затова сега имаме толкова повече възможности да се развиваме, както и свободата да споделяме своите идеи, казва той. Но смята, че сега младите хора нямат много информация за този период. А е важно да се учим от миналото - ако хората не помнят миналото, няма как да внимават за същите капани, в които са били хващани преди, посочва Светослав.

Осемнайсетгодишният Стефан е откровен, че не знае абсолютно нищо за тази дата. Той обаче също смята, че в историята има много мъдрост и познанието за миналото ни помага да не го повтаряме като лош опит, а и може да ни научи на много неща за културата и корените ни. Стефан се интересува повече от личностите, оставили своя следа в науката и историята.

Катя, на 18 години, която е живяла дълго време в чужбина, казва, че не се сеща какво се случило на 10 ноември. Като свое наблюдение споделя, че няма много варианти откъде учениците да научат за това. И според нея историята на една държава е изключително важна и всеки е нужно да знае историята на страната, в която живее. Историята може да покаже много за манталитета на хората и културата им, смята Катя и затова по важност я сравнява с основна наука като математиката. 

Седемнайсетгодишният Стивън е лаконичен - паднал е комунизмът и след това са разстреляли румънския президент.

Мартин, на 16-години, дава различен аспект на датата - той е чул, че днес е Ден на свободата на словото в България. 

На 10 ноември 1989 г., след близо 33 години управление, Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро на пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП). Това се случва ден след падането на Берлинската стена в Германия и дава началото на процес на политически промени в страната и преход към демокрация и пазарна икономика.

На 17 ноември 1989 г. на сесия на 9-ото Народно събрание по предложение на Българската комунистическа партия /БКП/ и на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/, Тодор Живков е освободен от длъжността председател на Държавния съвет. На неговото място е избран Петър Младенов. Депутатите отменят и чл. 273 от Наказателния кодекс (приет през 1968 г.), съгласно който са осъждани хора, изпращали протестни писма, разпространявали лозунги, листовки, дисидентска и забранена литература, писали протестни надписи. Призната е свободата на мненията и се амнистират осъдените по този член. 

(По материала работиха Елена Николова, Лора Метанова, Валерия Димитрова, Мария Вълева)