site.btaРеставраторите трябва да мислят поне сто години напред, каза за БТА Милена Донкова

В Националната галерия се съхраняват над 47 хиляди музейни единици. Това са произведения на графиката, скулптурата, живописта от различни периоди, както и творби на българското изкуство от XIX в. и XX в. Има и богат фонд на чуждестранно изкуство. За всички тях се грижи екип от само 17 реставратори, разказва пред БТА главният реставратор на Националната галерия Милена Донкова. 

Само малка част от тези произведения обаче са експонирани във филиалите на Националната галерия. По-голямата част се съхраняват във фондохранилището, в депа, обособени за съхранение на произведения на изкуството. Повечето от творбите са окачени на подвижни скари, разказва Донкова.

Тя допълва, че до голяма степен работата на реставраторите е свързана с поддръжката на колекцията. Много от времето си специалистите прекарват във фондохранилищата в оглед на произведенията, на депата, постоянно следят за евентуални промени на състоянието им. Това е превантивната реставрация, профилактиката, уточнява тя. И допълва, че тази част от работата им е изключително важна, за да няма по-сериозна промяна и съответно загуба на информация от конкретните произведения. 

РЕСТАВРИРАТ СЕ НАД СТО ПРОИЗВЕДЕНИЯ ГОДИШНО

През ръцете на седемнайсетте реставратори годишно минават по над сто произведения с различна нужда от реставриране. Произведенията стигат до тях по две направления - планова реставрация или временни изложби.

Плановата реставрация се прави във връзка със стареенето на материалите. Независимо от материалите, от които е създадено едно произведение, и независимо кога е създадено, то старее във времето. И това е нормално, обяснява Донкова. „Когато видим, че са започнали някакви промени, планираме какво да постъпи в лабораторията. Така изграждаме план за всяка година от нашата работа“, разказва главната реставраторка. По второто направление се реставрират всички произведения, които са включени в изложби на всички филиали на Националната галерия. Такива са „Квадрат 500“, „Двореца“, Музеят за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“, Музеят на социалистическото изкуство, Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство и къщите-музеи на Никола Танев, Вера Недкова, Иван Лазаров и Андрей Николов. 

ЛЕЧИТЕЛИТЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА

Ние се наричаме лечителите на произведенията, разказва с усмивка главната реставраторка на Националната галерия. Всеки от нас преминава магистърски курс на обучение и се обучаваме в различни насоки. Получаваме образование в сферата на естествените науки като химия, физика, биология. В Хуманитарните науки – музеология, археология. Мога да кажа, че реставраторът е интердисциплинарна личност. 

Няма нещо, което не може да бъде реставрирано, смята Донкова. „В зависимост от състоянието на произведението се определя и броят на манипулациите. Разбира се, в моята частна практика, извън галерията, съм попадала на произведения, които са тежко увредени, но тук се съхраняват и следят нещата много по-добре. Когато се положат нужните грижи, няма проблем да се възстанови и да се съхрани едно произведения“, казва тя.

Когато едно произведение постъпи, ние започваме първоначален оглед. Обследваме творбата ден-два-три, в които наблюдаваме, заснемаме в различни режими на осветление, разказва Донкова. Тя допълва, че е изключително важно да знаят какви материали са вложени в произведението, за да приложат правилната методология на работа.

В галерията разполагаме с доста добро фотооборудване, което ни дава възможността неинвазивно, не деструктивно да изследваме някои от технологичните пластове на произведенията. Заснемаме ги в инфрачервения спектър, имаме възможност за наблюдение в ултравиолетова луминесценция, което дава доста сериозна информация по отношение на вторични намесени. Имала ли е тази икона вторично преизписване, разказва Донкова. Тя допълва, че картините се гледат на рентген, за да видят дали е имало нещо под това изображение. Виждат какви са лаковете, как са нанесени те, колко са плътни. Пигментите и багрилата, които са използвани, флуоресцират по определен начин. Така се набира много предварителна информация, без да се вземат материални проби от произведението. „Технологиите са на наша страна“, казва тя.

От една страна е важно реставраторите да работят така, че да е безопасно за оригиналните структури на произведението. А от друга, да се вложат материали, които да бъдат обратими, да бъдат лесно отстраними при нужда в бъдеще. „Това е много важно, защото и материалите за реставрация стареят, както стареят и оригиналните материали“, разказва тя. 

Произведението има определени технологични слоеве. На практика реставраторът не прави никаква промяна на оригиналните структури. „Ние просто подпомагаме тези оригинални структури да бъдат укрепени и да бъдат запазени във времето. Това е основното“, казва главната реставраторка на Националната галерия. 

ТЕМПЕРАТУРА, ВЛАЖНОСТ НА ВЪЗДУХА И КАК СЕ ПАЗЯТ КАРТИНИТЕ

Основното нещо за опазването на произведенията е начинът им на съхраняване. Адекватното място в адекватни условия с поддържането на микроклиматични параметри, които са подходящи за неговите оригинални структури, дава по-дълъг живот на произведението, разказва Милена Донкова. Тя допълва, че и за фондохранилищата, и за експозиционните площи, има условия за влажността на въздуха и температура на въздуха. „Влажностният режим във фондохранилищата трябва да бъде между 45% и 55% влажност, което е доста сериозна задача на системите, които поддържат този климат. Температурата трябва да бъде между 18 и 21 градуса по Целзий. Това е задължително и трябва да се спазва с оглед на това произведенията да не се увреждат“, обяснява реставраторката. Тя уточнява, че всички материали реагират на тези промени. Едно платно, да речем, изключително зле реагира при висока влажност – отпуска се, дървото пък се надува при висока влажност. Ако пък е много сухо, се изсушава платното, има опасност от разслоявания на живописния слой, обяснява тя.

Реставраторите мислят поне сто години напред, обяснява с усмивка Донкова. Разказва, че добре съхранявано и правилно реставрирано произведение може да няма нужда от реставрация дори сто-двеста години. Но са много факторите, с които трябва да се съобразят реставраторите. 

ОСОБЕНОСТИ НА ТРЕВНЕНСКАТА ШКОЛА 

Едно от последните неща, по които Милена Донкова и колегите й са работили, била икона на Свети Николай, дело на тревненския майстор Витан Коюв. Произведението постъпва в лабораторията във връзка с изготвянето на проект, който целял проучването на техниката и технологията на тревненските зографи. Изследвали три икони от тревненската школа – плащеница на Захари Цанюв, иконата на Свети Николай от Коюв и още една икона на неизвестен автор, „който определено е тревненец“.

„Съумяхме да направим абсолютно пълен анализ на три произведения“, разказва тя. В хода на проекта излязоха изключително любопитни резултати. Разбрахме изключително много за технологията на тревненци, допълва още.

Милена Донкова разказва, че в хода на развитието на българското възрожденско изкуство се обособяват три основни школи – самоковската, банската и тревненската. Има много публикации какви материали са използвали трите школи, но най-малко е писано за тревненската от гледна точка на техниката и технологията, уточнява тя. И допълва, че през XIX век започват да навлизат много материали и маслената техника, която до онзи момент е била слабо застъпена. Самоковските творци и банскалиите много бързо се ориентират към новото и започват да прилагат масла. „Нашето проучване установи, че тревненци остават доста по-свързани със сревновековната традиция, доста по-консервативни в тази насока и до много късен период, дори към края на XIX век те остават свързани повече със средновековната традиция, която предопределя използването на яйчена темпера, т.е. масла почти не употребяват“, обяснява тя. И допълва, че произведенията на тревненските творци остават по-плоскостни. При самоковци и банскалии се получава по-изразено триизмерно изображение. Изследванията доказаха, че това до някаква степен се дължи на използваната техника, допълва реставраторката.