site.btaСтремим се да разширим възможностите за публично-частни партньорства в инфраструктурните проекти извън концесионирането

Модернизирането на железопътните трасета и шосейната инфраструктура в България се финансира от различни европейски фондове като, например, кохезионните, "Кънектинг Юръп" и Фонда за стратегически инвестиции. Появиха се и нови европейски инструмента по линия на Зеления пакт, Фондовете за Справедлив преход и Националния план за възстановяване и устойчивост. И това ще продължи занапред. Подготовката на България за програмния период 2021-2027 започна непосредствено след председателството ни на Съвета на ЕС през 2018 г. Първият заложен приоритет беше именно Политиката за сближаване, по линия на която България удвоява напредъка си. Но за да ускори процеса на сближаване, страната не трябва да ходи, а да бяга. Това заяви заместник-министърът на транспорта Анна Михнева-Натова по време на втория ден на провеждащата се в Солун първа международна конференция “Форум за свързаност на Югоизточна Европа“ (SECF).

Организатори на конференцията са комуникационната компания "Ес Джи Ти Цомокос" (SGT Tsomokos) в стратегическо партньорство с Пристанището на Солун (ThPA).  

Процесът на сближаване може да се ускори, като се преосмислят моделите за публично-частно партньорство (ПЧП) при изграждането на мащабни инфраструктурни проекти, наравно с подобряването на административния капацитет и бизнес средата в България, посочи заместник-министърът.

“За да напреднем в процеса полагаме усилия за реформи в няколко направления - в подобряване на административния капацитет и на бизнес средата," посочи Анна Михнева-Натова. "Наравно с европейското финансиране, правителството разглежда публично-частното партньорство като друг модел за изпълнение на големи инфраструктурни проекти. Трябва да променим правната база и сега съществуващите процедури, защото към момента само концесионирането се признава като форма на ПЧП", допълни тя. 

Много важен акцент пада и върху един изцяло практически проблем, каквото е актуализирането на сключените строителни договори, на фона на ценовия шок в резултат на КОВИД-пандемията и войната в Украйна. Решението тук, според заместник-министъра може да се потърси в прегледа на инвестиционните планове, удължаването на крайните срокове по изпълнението на договорите и увеличаване на средствата за програмите в транспортния отрасъл, така че те да са адекватни на променената среда.

По отношение на протичащите или предстоящите важни транспортни проекта, заместник-министърът изтъкна, че кабинетът е насочил към момента усилията си към развитието на железопътната инфраструктура, основно в направление запад-изток, така че цялостната транспортна свързаност от общоевропейско значение да бъде факт до 2030 г. Става дума за модернизиране на участъци към Сърбия, връзката на Пловдив с Бургас, а оттам и с Черно море, а също така и към свързаността с границата с Турция. Това не означава, че встрани остава свързаността по трасето Балтийско море - Черно море - Егейско море и приобщаването към този коридор на Украйна и Молдова, а също така и свързаността между реките Рейн и Дунав.

"В шосейния сектор сме се фокусирали върху приключването на автомагистрала "Струма". Надявам се, че тя ще бъде завършена през този програмен период", добави тя.

Но изброените примери не изчерпват започнатите или предстоящи проекти. Тук трябва да се добави още и подобряването на свързаността с Гърция чрез модернизирането на железопътното трасе, свързващо София - Перник - Радомир и Радомир - Кулата, заложени в периода 2021 - 2027 г. 

Отделно продължава и работата върху изграждането на ж.п. връзката на България със Северна Македония и със Сърбия. 

Във вътрешен план, приоритетен проект за правителството е скоростният път между Русе и Велико Търново, посочи още Анна Михнева-Натова. А при пътническия железопътен превоз това е проектът за доставка на нови, нулево емисионни влакове. Обществената поръчка за доставката им е обявена и заместник-министърът се надява те да влязат в експлоатация до средата на 2026 г. Така транспортното министерство се надява да подобри услугата и да привлече пътниците обратно към ж.п. превоза.

За скоростен влак между София и Атина обаче е още много рано да се говори. “На този етап, това е една мечта“, смята тя. “Първо трябва да подобрим вътрешната си свързаност и ж.п. връзките на България с Гърция, преди да мислим за скоростен влак. Знам, че има инвеститорски интерес, но този проект е още на масата за обсъждане от нашето правителство как тази мечта да стане реалност чрез ПЧП“.