site.btaДа останем само приятели – хазарт, клише или реална възможност? (ВИДЕО+СНИМКИ)

Доста е хазартно да предложиш на някой най-добър приятел да минете нататък. Доста често се случва, че закъсняваш за този влак и всъщност го изпускаш. Това казва пред БТА Никола Стоянов, режисьор на „Да останем само приятели", най-новото заглавие в афиша на Сатирата.

Стоянов е познат предимно като актьор и като Кольо Млякото, фронтмен и създател на групата The Gentlemen. „В текста на Лоран Рюкие има много хубави ситуации и двама много хубави персонажи. Това е добра основа за добър ситком, за една добра комедия“, казва режисьорът. 

Какво значи „само приятели“ и къде е границата между приятелството и секса, и струва ли си да нарушиш тази граница. Отговори от сцената дават двама актьори, които се познават от студентските си години, но 20 години по-късно се събират за първи път в театъра, и то на камерна сцена. „Толкова е различно да си толкова близо до публиката. Все едно си с близък обектив в киното – всичко се вижда и трябва да е искрено, и истинско, което е много голямо предизвикателство“, казва Стела Ганчева. „Трябва да бъдеш изключително истински, органичен, и да си много верен в ситуацията“, допълва Николай Луканов.

Преводът на „Да останем само приятели" е на Валерия Пачева. Сценографията е на Теодор Киряков, драматург е Богдана Костуркова, а помощник-режисьори са Емилия Крайчева и Яна Каменова. Участва и Никол Атанасова.  

ИНТЕРВЮ

Режисьорът Никола Стоянов и актьорите Стела Ганчева и Николай Луканов – пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: Ако приемем, че на върха е любовта, а на дъното – самотата, какво има между тях? Когато говорим за приятелство и любов, няма ли опасност да се удавим в клишета? Това представление е за двойки или за самотници? Интимността с публиката важна ли е като похват за режисьора и актьорите? Защо, по дяволите, трябва да оставаме само приятели? Ще чуваме ли пеещ режисьор по време на представлението?  Гладко ли минава първата среща на сцената между Стела Ганчева и Никола Стоянов?

Лоран Рюкие не е никак познат на българската публика. Как се озова неговият текст при Вас?

Никола Стоянов: Този текст дойде при мен от драматуржката на Сатиричния театър – Богдана Костуркова, и след една сериозна редакция си стиснахме ръцете да го поставим на сцената на „Хепи сатира“.

В текста има много хубави ситуации и двама много хубави персонажи. Това е една добра основа за един добър ситком, една добра комедия, а и актьорите го „лапнаха“ цялото това нещо, и стана добре. 

Ако приемем, че на върха е любовта, а на дъното – самотата, какво има между тях?

Стела Ганчева: Всичко останало. Цялата палитра от чувства. 

Никола Стоянов: Всичко останало – защото любовта е върховно усещане, а пък самотата изключва любовта. Така че – всичко останало, целият свят. Всичко останало, което ние живеем – битие, житие и така нататък... 

Николай Луканов: Самите човешки взаимоотношения могат да поведат една връзка към дъното или към върха, към любовта. По принцип, човешките взаимоотношения са много сложни и нашата пиеса разглежда именно тези нюанси във взаимоотношенията между мъжа и жената. 

Когато говорим за приятелство и любов, няма ли опасност да се удавим в клишета?

Никола Стоянов: Да, клишетата са много интересна тема. Защото клишетата са неща, които са станали клишета, поради причина, че са верни. Въпросът е как боравим с тях.  Всъщност, няма нищо ново, което да кажем, или, както пеят Beatles, и не само те, да се изсвири и да се изпее нещо ново. Просто важно е как го ползваш... 

Надявам се, че в нашия случай нещата се получават добре, защото е пълно с клишета, няма да се лъжем. Обаче те са много симпатично поднесени, благодарение и почти изцяло на артистите. 

Николай Луканов: Животът е едно клише и ние се опитваме да го живеем, разрушавайки това клише. Но, рано или късно, всички опираме до тези клишета. 

Стела Ганчева: Клишетата винаги са актуални, най-малкото „Ромео и Жулиета“ все още се поставя и всички знаем тази история и винаги, всеки път, ни е интересно да я видим.

Това представление е за двойки или за самотници? 

Николай Луканов: Според мен е и за двойки, и за самотни. Двойките ще открият част от взаимоотношенията, които имат помежду си, защото пиесата е много сръчно написана. И разглежда наистина такива взаимоотношения между мъжа и жената, и дали те могат да бъдат приятели. Въобще, засяга темата за приятелството, за това дали може да има секс между приятели. Тези, които живеят сами, най-вероятно, също биха намерили или познали себе си в тази ситуация. 

Никола Стоянов: Не пожелавам на никого да се задържа нито в едното, нито в другото кой знае колко много. Така че това представление е за всички, които имат приятели, и  които нямат приятели – общо взето е за всички, но най-вече, за една възраст над 16 до към 50-55. 

Интимността важна ли е като похват в този случай?  

Стела Ганчева: Много е важно. Толкова е различно да си толкова близо до публиката. Все едно си с близък обектив в киното – толкова всичко се вижда и трябва да е искрено, и истинско, което е много голямо предизвикателство. 

Николай Луканов: Интимността е изключително важна. Това си говорихме с колегите, че сме изключително близо до публиката. Усеща се всеки дъх. Усеща се парфюма на актрисата... Много е важно, защото трябва да бъдеш изключително истински, органичен, и да си много верен в ситуацията. От тази гледна точка, е много важно да бъдеш истински – толкова близо до публиката. 

Никола Стоянов: В този конкретен случай, първо, средата е интимна. Персонажите са страшно близки, приятели. Слава Богу, и актьорите са доста близки. И средата е интимна, а що се отнася до интимен момент – има един такъв в представлението, който е много сладък и много хубав. Важно е, но в никакъв случай не трябва да се прекалява що се отнася до интимни сцени, секс сцени или каквото и да било. Мисля, че трябва да са достатъчно...

Залата е много особена, камерна, и, до голяма степен, ние работихме, за да можем да изглеждаме много автентични. Тоест, тук нищо не се прощава. Публиката е на около метър от актьорите и гледа, не под лупа, а под микроскоп всичко. И това беше много интересно предизвикателство – и за мен, и за актьорите. 

Защо, по дяволите, трябва да оставаме само приятели?

Никола Стоянов: Ами, защото е риск. Доста си е хазартно да предложиш на някой най-добър приятел да минете нататък. И доста често се случва така, че закъсняваш за този влак и всъщност го изпускаш... 

Николай Луканов: Взаимоотношенията в една двойка са нещо изключително важно. То е продиктувано, разбира се, и от характерите на героите. Защото трябва да останем само приятели? От гледна точка на моя персонаж Валантен, може би, защото това е защитна реакция. Нещо, която му осигурява комфорт. Не е нещо ново. И, ако премине в другата граница, в нещо повече – любов, може би, това ще дисбалансира моя човек. 

Гладко ли минава тази първа среща на сцената между Стела Ганчева и Никола Стоянов?

Николай Луканов: Ние със Стела Ганчева сме завършили заедно през 2003 година, в класа на проф. Димитрина Гюрова. Така се случи, че бяхме в различни театри и не успяхме да играем заедно. И сега, след 20 години, се срещаме заедно на сцената. За мен е изключително удоволствие и много приятно да работим заедно.

Ние играхме заедно в дипломните си спектакли, бяхме Ромео и Жулиета. Аз много се радвам на тази среща в момента. Мисля, че се забавляваме много, Надявам се това удоволствие, което изпитваме докато играем, да успеем да го предадем на публиката, да заразим зрителите, които ще бъдат в салона, което пък е и най-важното в случая. 

Стела Ганчева: Това е среща, за която аз съм много благодарна, защото ние с Николай, тези 20 години, срам не срам, не сме се засичали никъде, а след „Ромео и Жулиета“ не сме се виждали. Но сега, все едно тези 20 години ги нямаше... Ние се върнахме като в академията, и аз много се радвам, че тази близост все още съществува. Тоест, имали сме наистина много приятно и хубаво приятелство. Примесено с този 20-годишен актьорски опит, който всеки от нас е натрупал поотделно, да се срещнем, беше прекрасно плюс този чудесен млад режисьор Никола Стоянов, на когото също съм много благодарна за тази среща.

Г-н Стоянов, музикалното оформление също е Ваше? Ще чуваме ли пеещ режисьор по време на представлението?

Никола Стоянов: Музиката в спектакъла е авторска, не е подбирана от някъде. Честно казано, още не съм решил дали ще пея...  Ще видим.. Ще свиря, със сигурност. Аз изпълнявам сам музиката, която съм си измислил. Ще видим, може и да попея. Не е изключено. Актьорите малко ще попеят... 

И накрая, какъв е ритъмът на това представление? 

Никола Стоянов: Още неустойчив, но се надявам да бъде динамичен и доста бърз. Представям си го като шот, като концентрат, а не като три бири. По-скоро като една голяма водка.