В момент, когато грузинците броят дните до обявяване на решението на ЕС дали страната им ще се придвижи напред към присъединяването си към общността, властите в Тбилиси демонстративно опитаха да свалят проевропейския президент, сключиха стратегическо партньорство с Пекин, а премиерът на Унгария посети страната и говори за задълбочаване на сближаването си с управляващите от партия „Грузинска мечта“.
На 18 октомври се провали задействаната по инициатива на изпълнителната власт и подкрепена от конституционния съд процедура по отстраняване на президента Саломе Зурабишвили, тъй като предизвестено не бяха събрани нужните 100 гласа „за“, а само 86. Грузинската опозиция бойкотира вота.
Преди гласуването в парламента Зурабишвили нарече опита за свалянето й „фарс“, подбуден от Русия, предаде Ройтерс. Причина за гнева на председателя на „Грузинска мечта“ Иракли Кобахидзе, инициирал вота, беше това, че президентът предприе в края на лятото обиколка из ключови европейски столици, за да агитира за кандидатурата на Грузия като кандидат за членство в ЕС, макар да се беше получила разрешение за това от изпълнителната власт, както е по конституция.
По време на дебата държавният глава каза, че не е нарушила духа на основния закон, цитира я Радио „Свободна Европа“. „С процеса по импийчмънт вие обиждате не само мен…, а (европейските) лидери и тласкате страната към изолация“, каза още 71-годишната Зурабишвили.
Кобахидзе обаче я обвини, че работи „срещу жизнените интереси на страната“ и „не заслужава“ да бъде президент. Той дори я призова да подаде оставка, независимо от резултата от гласуването.
Зурабишвили му отговори, че процедурата по импийчмънт е опит да бъдат убити европейското бъдеще на Грузия и демокрацията“.
Представители на управляващите обвиняват Зурабишвили, че не работи за страната си а за себе си и действа в сговор с политическата опозиция за подриване на правителството: „Те правят всичко възможно Грузия да не получи статут на страна кандидат, това е главната им цел. И в същото време, ако страната получи статут, Саломе Зурабишвили ще направи всичко по силите си, за да си припише заслугата за това“, резюмира Радио „Свободна Европа“ (РСЕ) правителствената позиция.
В своето решение, обявено на 16 октомври, конституционните съдии подчертават, че по време на работните си посещения в европейски държави на 31 август, 1 септември и 6 септември грузинският президент е упражнил представителна власт и правомощия в сферата на международните отношения, без да е получил съгласието на правителството.
Зурабишвили посети Париж, Берлин и Брюксел, срещна се с национални лидери и с лидери от ЕС в опит да допринесе за предоставянето на желания от Грузия статут на страна кандидат за членство в общността, след като през март 2022 г. страната беше подала молба за това.
До края на този месец ЕС трябва да вземе решение по въпроса въз основа на оценката за напредъка на Грузия, която към момента има само „перспектива“ за присъединяване и й беше връчен списък с реформи, които трябва да извърши. Сред тях са справяне с политическата поляризация, съдебна и изборна реформа, по-големи усилия в борбата с корупцията и организираната престъпност и подобряване на свободата на медиите, обобщава Франс прес.
Управляващите атакуваха президента на фона на растящата популярност на Зурабишвили, която впрочем през 2018 г. беше избрана с тяхна подкрепа, във връзка с нейните отчетливо проевропейски и проукраински позиции и противопоставянето й на някои спорни решения на кабинета.
За пръв път в историята на Грузия, която е независима от 1991 г., президент беше подложен на процедура по импийчмънт. Преди обреченото на неуспех гласуване Зурабишвили заяви, че „никакво препятствие не може да ми попречи да постигна единствената цел, която си поставям днес: получаване на статут на страна кандидатка за членство в ЕС до края на годината“, цитира я АФП.
„В тези трудни времена призовавам нашите европейски партньори да не изолират Грузия въпреки този антиевропейски вот за сваляне от власт (на държавния глава)“, каза още Зурабишвили.
Президентът изтъкна, че „в момент, когато Русия търпи поражение в Украйна, не трябва да й се позволява да засилва влиянието си чрез използване на „мека сила“, окупация и дестабилизиране на Черноморския регион“.
АФП припомня, че в конституцията на Грузия е залегнало членството на страната в ЕС и НАТО и това се подкрепя от 80% от грузинците. Официален Тбилиси обаче не се присъедини към санкциите на ЕС срещу Москва заради инвазията й в Украйна, а през май министър-председателят каза, че виновен за войната е Северноатлантическият алианс, отбелязва Ройтерс.
Мнозина в Грузия обвиняват Москва, че е насърчавала нейните провинции Южна Осетия и Абхазия, които Русия сега признава за независими държави, да се откъснат от контрола на Тбилиси чрез поредица от войни след разпадането на СССР.
Иначе, към днешна дата политическата опозиция и организации на гражданското общество изтъкват, че правителствените усилия по посока на Брюксел съвсем не са достатъчни, анализира РСЕ. Те привеждат като пример откъслечното и неравномерно осъществяване на исканите от ЕС реформи и поредицата от външнополитически ходове, поставили под въпрос непоклатимата преди решимост на Грузия да не се отклонява от евроатлантическата си ориентация.
Според критиците, ако от ЕС дойде положително решение, то ще позволи на „Грузинска мечта“ да си припише заслуги, които не заслужава, и да си осигури тласък преди парламентарните избори през 2024 г.
Опонентите на управляващите смятат, че Брюксел трябва да придвижи напред кандидатурата на Тбилиси, но по начин, оформящ този жест като признание за националното желание на грузинците да станат част от Европа, а не като нещо, свързано с правителството. Това е оценката на Кети Кутишвили – изпълнителен директор на фондация „Отворено общество“ в Грузия.
Най-голямата опозиционна сила „Единно национално движение“ залага на кампания в Европа, която да спомогне Брюксел да остави Грузия да се движи по пътя към ЕС, но да позволи на грузинците да изберат проевропейско и основано на върховенството на закона правителство, каза секретарят по международните отношения на ЕНД Зураб Чиаберашвили, цитиран от РСЕ.
Независимо от изискването на ЕС да намали поляризацията, „Грузинска мечта“ вижда в нея полезно политическо оръжие, коментира Вено Абрамишвили – анализатор и ръководител на Програма за мир в базираната в Тбилиси НПО „Кавказки дом“, отбелязва РСЕ. Той изтъква, че Зурабишвили вече е много популярна, може да създаде свой политически проект, затова „те искат да я унищожат“.
Брайън Уитмор от мозъчния тръст „Атлантически съвет“ смята, че решението на Брюксел ще е трудно, защото, ако Грузия получи желания статут, това ще изглежда като реверанс към правителството, което обаче отстъпва от демокрацията. А правителството ще може да каже: „Виждате ли, получихме покана“. Но ако не им я дадем, те ще кажат: „Западът не ни иска, така че ни остава само Москва“. Няма добър вариант, смята анализаторът, цитиран от РСЕ.
И докато президентът Зурабишвили подготвяше обиколката си из Европа, в края на юли премиерът Гарибашвили успя да посети Китай, където се срещна с президента на страната Си Цзинпин, предаде ТАСС. Грузия и Китай обявиха създаване на стратегическо партньорство, а грузинският гост участва и в церемонията по откриването на универсиадата в Чънду, отбелязва ТАСС.
На 11 септември министър-председателят обяви, че правителството на Грузия е решило да отмени визовия режим за китайски граждани. А на следващия ден генералният секретар на управляващата партия „Грузинска мечта“ Каха Каладзе, който е и кмет на Тбилиси, заяви, че Грузия трябва да използва всички възможности за задълбочаване на икономическите отношения с Пекин.
За да стане ситуацията още по-заплетена, Тбилиси демонстрира успоредно с импийчмънта на Зурабишвили и това, че главният съюзник на Грузия преди ключовото решение на Брюксел е Унгария. Не е ясно обаче дали подкрепата на унгарския премиер Виктор Орбан ще подпомогне или ще саботира шансовете на Грузия. Орбан беше на двудневно посещение в грузинската столица на 11 и 12 октомври. Визитата му беше най-новата стъпка от бързо развиващото се стратегическо партньорство между двете страни, както и лично между Орбан и грузинския му колега Гарибашвили.
Двамата намериха общ език успоредно с поемането през последните години на Гарибашвили и „Грузинска мечта“ по пътя на социалния консерватизъм, коментира РСЕ.
Това става едновременно с насърчаването на нова идентичност за Грузия, каквато Орбан вече утвърди за Унгария – европеизъм, който извежда на преден план не либерализма и демокрацията, а християнството и „традиционните ценности“.
„Грузия и Унгария са обединени от отдаденост на традиционните и вечните ценности, изиграли решаваща роля в съхраняването на нашата история, култура, идентичност, каза Гарибашвили на съвместна пресконференция с Орбан, съобщава РСЕ.
На официална вечеря в Тбилиси Орбан се е спрял на тази тема и е заявил, че е „цяло чудо“, че Грузия и Унгария са запазили уникалната си идентичност векове наред в често враждебна обкръжаваща среда. Това чудо, казва Орбан, осигурява политическа база за връзката между двете държави, допълва репортажът на медията.
Тези политически връзки, отбелязва РСЕ, наистина процъфтяват: двете страни подписаха миналата година споразумение за стратегическо партньорство, а тази пролет Гарибашвили беше основният оратор на проведена в Будапеща проява на Конференцията за консервативно политическо действие – създадена преди десетилетия от десни американци, която неотдавна Орбан направи международна.
Заедно с това Гарибашвили и „Грузинска мечта“ следват политическия пример на Унгария. Така както Орбан направи в страната си, грузинското ръководство се опитва да укрепи контрола на управляващата партия върху привидно независими структури като съдебните институции и държавните културни учреждения. „Грузинска мечта“ следва унгарския пример и при възприемане на скептично отношение към Киев във връзка с войната на Русия срещу Украйна, отчита РСЕ.
Медията насочва вниманието към това, че злополучният закон за „чуждестранните агенти“, който правителството така и не успя да прокара тази пролет, беше базиран не толкова на руския закон, с който най-често беше сравняван, а със сходен унгарски закон, посочват западни дипломати в Тбилиси, пожелали анонимност.
Изследователят Томас де Ваал от „Карнеги Европа“ нарича случващото се „орбанизация на Грузия“. С все по-нелибералния си подход у дома и пресметливата външна политика със западните партньори Грузия и Унгария поемат по път, сходен с този на Азербайджан и Турция, коментира Де Ваал за РСЕ.
Изследователят изтъква, че Орбан и турският президент Реджеп Ердоган – и двамата спечелили неотдавна избори, също показват на „Грузинска мечта“ успешна стратегия за побеждаване на опозиционен алианс, пише Де Ваал. „Главното оръжие е поляризацията. Казваш на гласоподавателите, че ти си бастионът на стабилността и почтеността, морално заплашени от опозиция, свързана с изродени глобалистки сили“.
Западни дипломати в Тбилиси споделят в частни разговори, съобщава РСЕ, че ЕС вече си е имал достатъчно главоболия с Унгария вътре в блока – Будапеща неколкократно е използвала правото си на вето, за да проваля инициативи, подкрепяни от останалите членки, затова в Брюксел са много предпазливи относно приемането на още една потенциално конфликтна членка.
Орбан многократно критикува решението на ЕС да не придвижва кандидатурата на Грузия със същата скорост като тези на Украйна и Молдова. „Случилото се беше много несправедливо към вашата страна и трябва да бъде коригирано колкото се може по-скоро“, каза Орбан в Тбилиси.
Има индикации, че унгарският лидер ще се опита да използва правото си на вето в полза на Грузия, съобщава РСЕ. Цитирайки източници в Брюксел, редакторът на РСЕ Рикард Йозвяк предаде, че е възможно Унгария да настоява на Грузия да бъде предоставен статут на страна кандидатка, а в замяна да се съгласи да даде „зелена светлина“ на Украйна за започване на преговори за членство.
„През последните месеци Будапеща използва често правото си на вето по различни политически въпроси, свързани с Украйна“, казва Йозвяк. „Тази стратегия – да бъде изнудван ЕС чрез Унгария, в определен момент ще предизвика обратен ефект“, смята Корнели Какачия – ръководител на базирания в Тбилиси мозъчен тръст „Грузински институт за политика“. Това ще отдалечи Грузия от същинска Европа, от Западна Европа и то не е в интерес на Грузия“, подчертава Какачия.
Интересът на Орбан, свързан с аспирациите на Грузия, е да укрепи нелибералните сили вътре в общността, анализира Володимир Посвятенко в неотдавнашен пост в блога си за Фондация „Рондели“ – мозъчен тръст в Тбилиси. Според Посвятенко подобна мотивация е накарала Орбан да лобира за разширяване на ЕС на Балканите.
Унгарският премиер се надява да използва Грузия като разменна монета, за да извива ръцете на ЕС и да увеличи влиянието на Будапеща върху процеса на вземане на решения“, пише Посвятенко, цитиран от РСЕ. Нещо повече, насърчаването на нелиберална Грузия в процеса по присъединяване съвпада с целта на Орбан да създаде група нелиберални държави в ЕС.
Орбан намекна за тази стратегия в изявленията си в Тбилиси, отбелязва РСЕ. „Защитата на християнските традиции е предпоставка за конкурентоспособността на Европа и ние ще приветстваме държави, стъпили здраво върху наследство, ако решат да се приближат към ЕС“, каза Орбан на пресконференцията си в Тбилиси.
Важно е да се отбележи и това, че интересът на Орбан към Грузия всъщност датира от времето на предишния президент Михаил Саакашвили, който сега е враг номер едно на „Грузинска мечта“, коментира РСЕ.
Четири дни преди парламентарните избори през 2012 г. Орбан се появи заедно със Саакашвили на митинг на тогава управляващото ЕНД, основано от бившия държавен глава. Анализаторът Какачия уточнява, че това е станало по времето, когато самият Саакашвили вече е бил по-авторитарен, а „Грузинска мечта“ беше разглеждана като демократизираща сила.
Щом „Грузинска мечта“ взе властта, някои висши функционери от администрацията на Саакашвили заминаха в изгнание в Унгария. Сред тях бяха бившият министър на правосъдието Зураб Адеишвили и Ерекле Кодуа – бивш високопоставен служител от сферата на сигурността.
Икономиката също събира Унгария и Грузия. Двете държави са свързани чрез амбициозен проект за полагане на електрически кабел по дъното на Черно море от Азербайджан през Грузия и Румъния до Унгария. ЕС подкрепи проекта като средство за разкачване на Европа от руските енергоносители. На церемонията по подписването на документите за проекта председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, цитирана от РСЕ, че „той ще приближи Европейския съюз до нашите партньори в региона на Южен Кавказ“.
Според анализатора Какачия обаче така ще бъде засилена една „авторитарна ос“, а участието на ЕС „легитимира тази ос“.
Така че, всички печелят, заключава ръководителят на „Грузински институт за политика“.
/НС/
news.modal.text
