site.btaПредизвикателството пред нас ще е да въведем новите европейски изисквания за отпадъците, каза Александър Иванов от МОСВ

Предизвикателството пред нас ще е да въведем новите европейски изисквания на директивата за отпадъци, тоест като задача пред нас стои изменение на Закона за управление на отпадъците, наредбата за продуктовите такси, в която трябва да заложим конкретика дали да се плаща на грам или на бройка, както и самата наредба за отпадъци от обувки и текстил. Това каза Александър Иванов, началник на отдел "Битови, биоразградими и строителни отпадъци" в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), на днешната кръгла маса на тема "Кръгова икономика в текстилния сектор: практики, решения и политики" в столичния хотел "Интерконтинентал". Събитието се организира от Българската стопанска камара (БСК) и Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ).

Той уточни, че задължително ще се съобразят с опита до момента, като предстои сформирането на работни групи, в които ще участва бизнесът в лицето на Българската стопанска камара (БСК).

Иванов допълни, че към момента няма стратегическа рамка, но това е едно от нещата, които ведомството трябва да заложи в своята програма до 2025 г., когато трябва да е въвело системата за разделно събиране. "Имаме разногласия и различни мнения дали да се включат дрехите за повторна употреба, които са внос от страни от ЕС. Следва да бъде обсъден обхватът на системата за разделно събиране, какви ще бъдат целите, които ще заложим в наредбата, дали отпадъците, които са внос, ще бъдат включени за изпълнение на тези цели", посочи Иванов, обяснявайки, че трябва да бъде ясно регламентирана организацията по въвеждане на тези системи.

"Мисля, че първата плочка, която ще накара доминото да се срути, е такса битови отпадъци. Смятам, че тя трябва да стане количествен измерител, така че в цялото население да има мотивация и сигурност, че така ще допринесе за правилното управление на отпадъците", коментира Илиана Павлова от Център "Чиста индустрия" при БСК. Според нея хората трябва да имат ясен финансов мотив, с който да тръгнат в тази насока и това не е само за текстила - всички потоци отпадъци страдат от ниското ниво на рециклиране.

Павлова подчерта, че проблем, с който са се сблъскали, е, че данните за отпадъците не са налични на ниво община, а само на ниво страна и най-много област. Същевременно отпадъците се управляват на общинско ниво.

Относно таксите и бъдещата наредба тя каза, че продуктовите такси не само за текстила, а за всички масово разпространени отпадъци следва да покриват тези разходи, които са невъзстановими от бизнес дейността. "Бизнесът има иновации и прави нещата да стават, кръговата икономика да се случва", коментира Павлова.

Тя изрази мнение, че работната група е решението и тя трябва да има ясна работа – срокове и изпълнители. "Нещата трябва да се дискутират както с администрацията, общините, така с бизнеса и населението", заключи Павлова.

По думите на изпълнителния директор на БАКТ Сирма Желева вече има пилотни системи в страната и има интерес от гражданите да ги ползват, а също така от голяма част от общините за тяхното въвеждане.

Тя все пак подчерта, че системите няма как да продължат да се развиват, без да бъдат финансирани, тъй като материалът, събран в България, няма нужното качество, за да покрие разходите по неговото професионално оползотворяване. "Трябва да уточним всички останали детайли. Едно от основните неща, които смятаме, че трябва да се вземат предвид, е да има минимални изисквания към операторите, които извършват тези дейности. На европейско ниво вече има изработени такива спецификации, които са добра база, но ще продължим да ги доработваме", допълни Желева.

Тя посочи, че в България имаме доста добре развита търговия с дрехи втора употреба, което страните от Западна Европа се опитват да постигнат.

Желева каза, че в Европа се обединяват около това, че е нужна разширена отговорност на производителите и да се промени дизайнът на продуктите. "Необходими са регулаторни изменения, тъй като продуктите не са произведени, за да бъдат рециклирани", обясни тя, допълвайки, че ако влагането на рециклирани влакна не е законово регламентирано, може би също няма да се получи като чисто пазарен принцип.

Според Рада Бонева, зелен посланик на Европейската комисия, много силно залагане на бърза мода има при хората между 18 и 25 години, защото тогава започват да изкарват собствени пари и се отдават на един вид презапасяване, докато на по-зряла възраст, като родители, хората виждат възможността за размяна на дрехи и променят нагласата си.

Невена Николова, моден дизайнер и посланик на устойчивата мода, изрази мнение, че втората употреба предлага по-скоро качествените неща, тъй като те са оцелели за повторна употреба, докато останалото е бързата мода.

Екосистема за повторна употреба на текстил в България има и тя оперира от много години. Оптимистичният сценарий за развитие на проблема с отпадъците би имал не само екологични ползи, но и икономически, посочи Боян Рашев, управляващ партньор в "Денкщат" (denkstatt) България.