site.btaИзложбата "Душата вижда" представи в Казанлък избрани творби на 14 незрящи фотографи

Фотоизложбата “Душата вижда”, която представя едноименния проект на фондация “Артин Азинян”, изпълнен съвместно със Съюза на слепите в Казанлък и насочен към хора с нарушено или липсващо зрение, беше открита в местния Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства.

С този проект доказахме, че фотографията действително е многопластова, а незрящите също могат да виждат, макар и с душата си, каза пред журналисти казанлъшкият фотограф и основател на фондацията Бедрос Азинян. 

“Вече мога да кажа, че проектът е успешен. В началото тръгнах с хиляди мисли и въпросителни, които в един момент ме провокираха да съм на правия път, но това, което усетих тази вечер, както и в целия снимачен процес, ми даде сили да продължавам и да вярвам, че с този проект сме на прав път”, обясни Азинян. По думите му резултатът е видим и това са творбите на 14 автори, заснети в рамките на няколко пленера в Казанлък и региона. Той уточни, че в началото са били записани седем участници от Съюза на слепите в Казанлък, но с течение на проекта те са се увеличили двойно. 

“По време на снимачния процес разчитах на другите сетива на участниците. Имаше случаи, в които ме насочваха, усещаха ароматите и звуците, усещаха светлини, вятъра и ми казваха какво искат да снимат”, разказа Бедрос Азинян. Той коментира, че един от участниците е искал да снима гълъбите, които е чул, друг е имал афинитет към цветята и техния аромат, а една от участничките е искала да снима небето. “Аз се съобразявах с тях, разбира се всичко трябваше да стане с много търпение и внимание, с много усещане, с плавност, разкривайки какво виждат те. Обяснявах им какви са плановете и гледните точки, но те ме насочваха какво искат да заснемат”, обясни фотографът. 

Бедрос Азинян изрази надежда на следващ етап фотографиите да бъдат продадени, за да може със събраните средства да се окаже някаква друга помощ на тези хора. 

Дейностите по проекта са финансирани от Национален фонд “Култура” и са на стойност почти 15 хиляди лева. В основата е сензорната фотография, която е почти ново понятие в България. Това е фотография на усещанията - когато едно от сетивата е по някакъв начин увредено, се включват другите – в случая слух, докосване, обоняние. Целта на проекта е фокусът да не бъде върху увреждането, а да се измести върху творческите способности на незрящите, защото те също имат потенциала да бъдат творци. Част от проекта е и късометражен филм, който разказва за мислите и преживяванията на участниците.