site.bta„Неописуема изненада“ и „исторически завой“ – реакциите преди 45 години, когато полският кардинал Карол Войтила става папа Йоан Павел Втори

„Неописуема изненада“ и „исторически завой“ – реакциите преди 45 години, когато полският кардинал Карол Войтила става папа Йоан Павел Втори
„Неописуема изненада“ и „исторически завой“ – реакциите преди 45 години, когато полският кардинал Карол Войтила става папа Йоан Павел Втори
Ватикана (24 май 2004) Портрет на Папа Йоан Павел Втори. Снимка: Петър Кръстев/ БТА, архив

Преди 45 години, на 16 октомври 1978 г., полският кардинал Карол Войтила е избран за папа и приема името Йоан Павел Втори. Тогава той е първият папа от 455 години, който не е италианец, 262-и по ред глава на Римокатолическата църква и един от 12-те папи, заемали поста повече от 20 години, сочат данни на отдел „Справочна“ на БТА. 

Папа Йоан Павел Втори, със светско име Карол Юзеф Войтила, е роден на 18 май 1920 г. във Вадовице, недалеч от Краков, Полша, в семейството на учителка и офицер. На 1 ноември 1946 г. е ръкоположен за свещеник в Краков. Дванайсет години по-късно, през септември 1958 г., е назначен за епископ, а на 13 януари 1964 г. - за архиепископ на Краков. Повишен е в ранг кардинал на 26 юни 1967 г. от папа Павел Шести. Избран е за папа на 16 октомври 1978 г. след смъртта на папа Йоан Павел Първи. Встъпителната литургия на понтификата на полския кардинал Карол Войтила е на 22 октомври 1978 г. Той приема името папа Йоан Павел Втори. 

В архивите на БТА са съхранени интересни подробности около избора на новия папа. Коментарите в италианската преса могат да се прочетат в поверителното приложение на агенцията от 17 октомври:

Рим, 17 октомври 1978 г. /Кор. на БТА/ Всички средства за масова информация отделят днес централно място на решението на Конклава на Римокатолическата църква да бъде избран за нов ръководител на ватиканската държава и на църквата полският кардинал Карол Войтила под името папа Йоан Павел Втори.

Основният момент във всички коментари е „пълната изненада от решението“ и значението на един  подобен избор за развитието на  международните отношения в европейски и световен мащаб. Подчертава се, че ръководството на новия папа може да изиграе изключителна роля за бъдещите взаимоотношения между католическите държави и Ватикана, от една страна, и някои европейски социалистически страни – от друга. 

Според органа на Християндемократическата партия в. „Пополо“ решението на Конклава съвпада  с „духа и решенията на Втория вселенски събор за политиката на католическата църква и изискванията на новото време“.

За вестника на Компартията в. „Унита“ изборът на кардинал Войтила е „едно ново и смело решение, което подчертава универсалността на църквата“.

За органа на Социалистическата партия „Аванти“ решението на Конклава е „безпрецедентно и крие много очаквания, надежди и неизвестности“.

Независимият буржоазен вестник от Торино „Стампа“ смята, че избирането на Войтила приближава Рим до много държави в света и дава надежда за реформи в редица направления от международната политика на Ватикана.

„Един млад папа и при това чужденец“ – така озаглавява своите коментари за събитието миланският вестник „Джорно“. „Син на работник и сам работник преди да влезе в Семинарията, неговото избиране за папа е един исторически завой за католицизма“.

„Кориере дела сера“ от Милано нарича избирането на Войтила за папа „невиждано“ и „невероятно“  и подчертава, че той е бил един от авторите и реализаторите на ватиканската „източна политика“ към социалистическите страни. 

Според „Република“, независим вестник с дясна ориентация, избирането на Войтила е една „историческа новост, която ще се отрази положително върху света“.

За вестник „Темпо“ от Рим идването на кардинал Войтила във Ватикана е една „неописуема изненада, която предизвиква основателно вълнение и ентусиазъм“ за възможностите за бъдещата политическа и международна позиция на Ватикана да привлече на своя страна католически маси от държави, които официално имат атеистка ориентация. 

За близкия до ИКП вечерен вестник „Паезе сера“ изненадата не подлежи на коментар. Уводната статия на вестника е озаглавена „Прекъсната е пъпната връв на Ватикана с Италия“. 

За авторитетния вестник от Болоня „Ресто дел Карлино“ полякът Войтила е уверен посредник в църковните и държавните дела, „от когото ще зависят много неща в бъдещата ориентация на ватиканската политика, а може би и на Италия“.

За неаполитанския вестник „Матино“ Конклавът е поднесъл  една „неподлежаща на описания и трудна за интерпретация изненада“.

Двата вестника в Генуа „19-ти век“ и „Лаворо“ изтъкват значението на „папата поляк за Ватикана, за църквата и за света“.  За „19-ти век“ този избор може да промени историята, а „Лаворо“ подчертава,че  „кардинал Войтила е личността, която стои на границата срещу марксизма“.

Според авторитетния „Гадзетино“ от Венеция папа Йоан Павел Втори е „фигура, която Изтокът не би могъл да игнорира“.

С многозначително заглавие „Един папа, който идва от Изтока“ откриват първите си страници централните вестници от Южна Италия. Според „Газета дел медзоджорно“ от Бари избирането на Войтила е „един исторически завой с последици“, които не могат да се предвидят. 

От своя страна, всички коментари на политическите личности в Италия за избирането на кардинал Войтила за римски папа са изключително положителни. Те подчертават, че той има огромен опит като епископ, че е личност с голяма ерудиция и задълбочени биологични познания, че владее три западни езика (английски, италиански, немски) и има относително добър опит в ръководството на ватиканските дела, тъй като е участвал във Вселенския събор и е член на Папската курия по въпросите за връзките с  некатолическите религии. 

Според архивите изборът на Карол Войтила за папа е посрещнат с гордост и задоволство в родината му: 

Париж, 18 октомври 1978 г. /БТА/ ЮПИ и АП предават от Варшава изявленията пред журналисти на полския министър на Управлението по въпросите на вероизповеданието Казимерж Конкол. Той казал, че избирането на полски кардинал за папа няма да улесни разрешаването на проблемите, които съществуват между полското правителство и църквата, обаче то ще подпомогне диалога между Римокатолическата църква  и полското правителство, тъй като той познава проблемите, които спъват диалога. „Избирането на Войтила за папа, изтъкнал той, удовлетворява нашата национална гордост и амбиция“. 

Конкол казал още, че няколко хиляди католици в Полша са поискали да им се разреши  да заминат за Рим, за да присъстват на интронизацията на папата в неделя. „Ние ще издадем във възможно най-къс срок паспортите и ще организираме въздушен мост между Варшава и Рим, за да дадем възможност на поклонниците да присъстват на интронизацията“, добавил Конкол. 

В своята информация ЮПИ изтъква „голямото задоволство“ на полските ръководители от избирането на нов папа, „син на полския народ“, изразено в поздравителната телеграма на Герек до новия папа. Агенцията твърди също, че всяка вечер от избирането на новия папа в полските църкви се отслужват благодарствени молебени. Освен това всички големи църкви във Варшава, Краков и други градове били украсени с полското национално знаме, „за да се изрази гордостта, която изпълва полския народ“. 

ЮПИ отбелязва, че досега правителството не е съобщило дали ще предава по телевизията церемонията по интронизацията на папата, обаче всеки поляк смятал, че тя ще бъде предадена, тъй като в противен случай това щяло да бъде „най-голяма обида“ за полския народ. Агенцията предава и изявленията на Ярошевич, който казал пред чуждестранни журналисти, че избирането на папа от полски произход „ е най-великото събитие в историята на Римокатолическата църква“.

***

Лондон , 19 октомври 1978 г. /БТА/ Полското правителство смята, че може да извлече облаги от избирането на Войтила за папа, твърди Ройтер в коментар от Варшава. Каквито и резерви да има полското правителство относно влиянието, което може да окаже избирането на новия папа върху отношенията между църквата и държавата в Полша и Източна Европа, полските власти започват да добиват самочувствие, отбелязва агенцията. След като цитира изявленията на министъра на Управлението по въпросите на вероизповеданието Конкол, който казал: „Папата е един от нас“, Ройтер изтъква: „Колкото и неискрени да са тези изявления, тъй като те се отнасят до свещеник, дълбоко критичен към политиката на комунистите, те отразяват линията на правителството, че каквито и идеологически различия да разделят поляците, те са единни в своята загриженост за благоденствието на нацията“. 

Какви са очакванията след избора на новия папа разкриват публикации в поверителното приложение на БТА: 

Лондон, 18 октомври 1978 г. /БТА/ Американските кардинали, участвали в избора на новия папа, заявили на пресконференция вчера, че политическото положение в света няма никаква връзка с избора на кардинал от комунистическа Полша за нов глава на Римокатолическата църква, предава АП.

Американските кардинали обаче подчертали, че новият папа, „който защитаваше вярата срещу комунистическия натиск, очевидно ще продължи традицията на църквата  да брани човешките права навсякъде“, посочва агенцията.

В друга информация АП съобщава за сърдечните поздрави до новия папа от кралица Елизабет Втора, министър-председателя на Великобритания и водачите на Англиканската църква. В … Северна Ирландия обаче протестантският водач Ян Пейсли издигнал глас на недоволство, като заявил: „Новият папа е сътрудничил тясно с комунистическото правителство в Полша и по време на неговото управление ние сигурно ще бъдем свидетели на все по-голямото сближаване между ватиканизма и кремлинизма“. 

Според АФП, която цитира полски източници, Йоан Павел Втори ще продължи „източната политика“ на папа Павел VI, но в нова светлина. Ръководителят на дипломацията на Ватикана монсеньор Агостино Казароли щял да продължи контактите и разговорите с източноевропейските страни, „но вече с реална представа за плодовете, които трябва да очаква и получи от тези разговори“. Досега, посочва агенцията, главната критика срещу „източната политика“ бе, че носи незначителни конкретни резултати за църквата.  

***

Париж, 18 октомври 1978 г. /БТА/ Избирането на папа от полски произход, човек, който  е прекарал целия си духовен живот в комунистическа страна, вдъхва надежда за по-близък диалог между църквата и държавите от Източна Европа, коментира Ройтер. Обаче, продължава агенцията, докато първите реакции бяха обнадеждаващи, сега проникват опасения сред комунистическите официални лица, че Йоан Павел Втори, отявлен борец за права на католиците в Полша, може да възприеме по-неотстъпчива линия, за да наложи интересите на църквата... 

….Обаче, въпреки че си спечелил репутацията на неотстъпчив борец  за църковна свобода, според дипломатите от комунистическите страни от значение било решението на новия папа да носи името на последните двама папи (Йоан и Павел), които сложили началото на политиката на „внимателно откриване към Изтока“.  Очаквало се, че новият папа ще следва тази политика. Според Ройтер източноевропейските страни споделяли широкоразпространеното мнение за умереността на Йоан Павел Втори, независимо от неговите силни традиционно консервативни връзки с „агресивната“ роля, която той е играл за даването на по-голяма църковна свобода в Полша.  

***

Лондон, 19 октомври, 1978 г. /АФП/ Съветският журналист Виктор Луис, чиито статии често отразяват становището на Кремъл, вчера изрази мнение, че новият папа значително ще подобри отношенията между Съветския съюз и църквата. 
Той пише кореспонденция, публикувана в лондонския ежедневник „Ивнинг нюз“, че Йоан Павел Втори „може да направи много за установяване на добри отношения между Кремъл и Ватикана“. „Новият папа, изтъква Виктор Луис, познава комунистическа Полша и проблемите, пред които е изправена църквата в източните страни“. „Освен неговата опитност в преговорите с комунистите, смята се, че има добри познания на руския език, култура и литература. Така че, продължава съветският журналист, за пръв път от векове насам източноевропейските католици ще могат лесно да контактуват с папата“. 

Под заглавие „Отзиви за избирането на нов папа“ в поверителното си приложение БТА публикува анализ на радио „Свободна Европа“, който обобщава:

Радио „Свободна Европа“, 19 октомври, 1978 г. Някои източноевропейски партийни и държавни водачи вече изпратиха поздравления по случай избирането на краковския архиепископ Войтила за глава на Римокатолическата църква. В тези поздравления обаче се изразяват само най-общи благопожелания, че новоизбраният папа Йоан Павел Втори ще действа в защита на каузата на мира в света, но не се споменава нищо за разрешаване на стария конфликт между църквата и комунизма, за гарантиране на равни права и свободи на църквата в комунистическите страни. Световната общественост преценява като символичен факта, че след една традиция от четири века и половина на светия престол във Ватикана е избран не италианец, а духовник от Източна Европа. Този факт показва нарасналата универсалност на църквата в нашия модерен свят. Някои политически дейци дори изразяват мнение, че изборът на полския кардинал Войтила за нов папа е доизграждане на моста между Изтока и Запада…

***

Любопитна подробност за папа Йоан Павел Втори, е, че той е и поет - има издадени няколко стихосбирки. Пиесата му "Бижутериен магазин" (1960) е филмирана. През 1960 г. пише фундаменталния си труд "Любов и отговорност", а през 1969 г. - главната си философска студия "Личност и акт". През май 1993 г. представя нов "Световен катехизис" и през октомври 1993 г. енцикликата  "Блясъкът на истината". През 1994 г. издава книгата "Да прекрачиш прага на надеждата", през 1995 г. - стихосбирката "Събрани поетически творби"; през 1996 г. - автобиографичната книга "Дарба и тайнство". Автор е на стихосбирката "Римски триптих" (2003) и на книгата "Станете. Да вървим" (май 2004) -  автобиографични размисли за последните 50 години от живота му.  През февруари 2005 г. излиза мемоарната му книга "Памет и идентичност: разговори между две хилядолетия".  

На български език са издадени творбите му "Да прекрачиш прага на надеждата",  "Славянските апостоли", "Любов и отговорност", енцикликата "Евангелие на живота".

Йоан Павел Втори посещава България от 23 до 26 май 2002 г. България е 132-ата посетена от него страна, а посещението - 96-ото му пътуване в чужбина по време на папството му.

Първият папа славянин в историята на християнството е глава на Римокатолическата църква до смъртта си на 2 април 2005 г. 

 

/ГИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:57 на 18.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация