site.btaЗасилен интерес към изучаването на музика в България има от китайски студенти, каза за БТА проф. Сава Димитров

В последните четири - пет години се засилва интересът от страна на китайските студенти към изучаването на музика в България. Това каза за БТА проф. Сава Димитров, ректор на Националната музикална академия (НМА) "Проф. Панчо Владигеров". "Има не просто засилен интерес, има истински бум", допълни той.

Проф. Димитров обясни, че китайските студенти не са се насочили само към една конкретна специалност. Обучават се в различни направления. В НМА се изучават повече от 100 специалности. „Има известно преимущество по отношение на инструменталното изкуство, но вече имаме и няколко студенти, които са в Теоретико-композиторския факултет. Има доста студенти във Вокалния факултет. Интересите са наистина много широки“, казва той.

В момента в Националната музикална академия се обучават повече от 300 китайски студенти в различните степени - бакалаври, магистри и доктори. „Имаме един подготвителен курс - форма, която въведохме преди няколко години. Даваме възможност на студентите да се адаптират към средата, към езика, защото полагат  изпити и получават своето образование на български език“, разказва той. Според проф. Димитров това е начин повече чужденци и студенти да се докоснат до образованието на български език. „Имаме го като мисия - нещо, което би могло да се възприеме като национален идентитет, който разпространяваме по света“, обясни той.

ИМА ТАЛАНТЛИВИ СТУДЕНТИ, ИМА И ФЕНОМЕНИ

Проф. Сава Димитров отбеляза, че Националната музикална академия е висшето училище у нас с най-голяма концентрация на китайски студенти. „Те действително са много. Между тях, разбира се, има много талантливи студенти, има и такива, които наистина са феномени. Това ме радва“, каза той.

Според него засиленият интерес на китайските студенти показва високото качество на образование, което получават в България. Той отбеляза, че нашата система отговаря на изискванията на Болонската конвенция. Ректорът на НМА разказа, че китайските студенти са изключително сплотени. „Като цяло между тях има естествено разбирателство. Но и са отворени за контакти с нашите студенти. Преподавателите разглеждат китайските студенти като всички други. Критериите за оценка, начинът, по който се изисква спазване на правилата – те са еднакви за всички. Не разглеждаме студентите по националности, а още по-малко си позволяваме да ги разглеждаме по някакъв друг признак“, категоричен е проф. Димитров.

Според него в цяла Европа в момента силен интерес от страна китайските студенти. „Не забравяйте все пак, че ние сме в една образователна система, която разглежда европейския модел на образование... В този смисъл, първо, за китайските студенти това е различено. И второ - това е един свят, който със сигурност не е много близък до техния манталитет. Знаете, че тяхната култура е много по-различна. Макар и напълно съвместима с всичко онова, което виждат тук“, каза ректорът на НМА.

ПОСЕЩЕНИЕ В КИТАЙ

В края на месеца проф. Сава Димитров и доц. д-р Мариана Пенчева от Националната музикална академия заминават на посещение в Чжъцзянската академия в Китай. Те ще бъдат административното представителство на висшето училище, а доц. Пенчева ще направи майсторски клас и ще изнесе малък концерт на фестивал, организиран паралелно със срещата.

„Чжъцзянската академия е инициатор на тази среща. Много се радвам, че Музикалната академия беше поканена да влезе в партньорство с представители на други 16 държавни академии и факултети, които са свързани с музиката и музикалното изкуство“, каза ректорът. „Надявам се, че това партньорство ще прерасне в едни отношения, свързани с обмен на кадри, на студенти, с по-активен и художествено-творчески обмен“, допълни професорът. Според него поводът за поканата е високата оценка за дейността на НМА. 

СПОРАЗУМЕНИЕ С УНИВЕРСИТЕТ В РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

Националната музикална академия ще стане първото висше училище в сферата на изкуството, което ще сключи споразумение за партньорство с Държавния университет в Скопие, каза проф. Сава Димитров. В рамките на договор, който предстои да бъде сключен, ще се създадат две нови учебни програми в смесен вид. В тях ще има обмен на преподаватели.

„Всеки студент, който се запише в България или в Република Северна Македония, ще има възможност да работи както със специалисти от нашата академия, така и с експерти оттам. Ще може да получи две дипломи, защото ще е покрил характеристиките на двата университета. И реално по този начин ще покажем, че е възможно да работим съвместно в сферата на изкуството“, казва професорът.

Сава Димитров обясни, че когато се изключи политическият елемент и се влезе в чисто човешкия и културно-образователния терен, тогава се намира полезен начин на комуникация. „И това може би ще е пример за общуване. Езикът там е общ - езикът на музиката, езикът на образованието“, каза още проф. Димитров.

РОЛЯТА НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ В СЪЗДАВАНЕТО НА МУЗИКА

Проф. Сава Димитров определя музика, дело на изкуствен интелект като „нов прочит, нов поглед върху създаването на музика“. Той припомня, че преди 30 - 40 години за една част от хората (предимно музиканти и професионалисти) електронната музика на Жан Мишел Жар е била нещо невероятно, изключително. А други казвали: „Това не е музика. Това е нищо съществено“, спомня си проф. Димитров.

Според него изкуственият интелект е фалшива реалност, която няма нищо общо с онова, което човек наистина създава. „40-50 години по-нататък всъщност допускаме вмешателство на един инструмент, напълно външен на човешката мисъл, човешките чувства и емоции. Да речем, че изкуственият интелект е инструмент за създаване на музика. Може би оценка на тази музика трябва да дадат поколенията след нас“, допълва ректорът на НМА.

ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ И АВТОРСКИ ПРАВА

„Със сигурност обаче мога да кажа, че изкуственият интелект би създавал много проблеми, дори и само погледнат от страната на чисто юридическите отношения между човека и изкуствения интелект, между изпълнителя на тази музика и автора, ако той е изкуствен интелект. Така погледнато той би създал може би съвършената музикална форма или съвършения музикален език, или съвършения музикален образ, но кой ще направи оценката за това? Друг подобен изкуствен интелект или човек?“ пита проф. Димитров.

Ако човекът би могъл да приеме за съвършено нещо, което не е напълно симетрично, не е съвсем изпълнено със съдържание, но въпреки това го вдъхновява и да му дава усещане за силен и ясен дух, то ще има ли такова отношение и към създаденото от изкуствения интелект, коментира ректорът на НМА.

Проф. Сава Димитров се пита също дали изкуственият интелект, базирайки се на вече създадени модели, всъщност не създава, не копира или не използва вече сътворена от човека музика. То тогава какъв ще бъде процентът на допустимост да се използва вече създадено от друг? Тоест, не бихте ли го разглеждали като плагиатство и доколко това е нещо наистина оригинално, ново, разсъждава ректорът на НМА.