Само за 24 часа Азербайджан си върна контрола върху отцепническия регион Нагорни Карабах, населен главно с етнически арменци, след светкавична офанзива на 19-20 септември. Нагорни Карабах (в превод Планинска черна градина) се намира в границите на Азербайджан, но десетилетия наред се развиваше автономно като де факто имаше собствено правителство, обобщава Си Ен Ен. Самообявилата се Република Арцах (по името на 10-та провинция на древното Арменско царство) ще престане да съществува от началото на идната година, след като президентът й Самвел Шахраманян подписа указ за разпускане на всички институции и организации, считано от 1 януари 2024 г. „Република Нагорни Карабах (Арцах) престава да съществува“, пише още в указа, отбелязва Си Ен Ен.
Победата на Азербайджан в този „блицкриг“ предизвика също толкова светкавично изселване на етническите арменци от Карабах и ознаменува края на десетилетен конфликт, а потенциално и на вековното присъствие на Армения в региона. Баку отдавна даде да се разбере пред какъв избор са изправени карабахските арменци: да останат и да приемат азербайджанско гражданство и паспорти или да си тръгнат. Мнозинството от населението вече „гласува с краката си“: десетки хиляди предпочетоха да избягат от земята на предците си вместо да се подчинят на управлението на Баку.
На 2 октомври говорителят на азербайджанското вътрешно министерство Елшад Хачиев каза за Асошиейтед прес, че полицията е установила пълен контрол върху целия регион на Нагорни Карабах (с площ от 4400 квадратни километра) и работи за „защита на правата и гарантиране на сигурността на арменското население в съответствие със законите на Азербайджан“. Изявлението на Хачиев съвпадна с отпътуването от региона на последния автобус с етнически арменски бежанци, завършвайки преселението на 100 000 души, съобщи Радио „Свободна Европа“.
Същият ден арменското правителство съобщи, че 100 514 от общо 120 000 карабахски арменци са преминали на арменска територия след пътуване, продължаващо около 40 часа, по време на което има и починали.
Наистина слисващо, отбелязват западни наблюдатели, беше, че след водени поколения наред периодични войни и постигане на крехки прекратявания на огъня, Нагорни Карабах изненадващо бързо претърпя поражение от азербайджанските войски, както и бързината, с която местното арменско население започна да се евакуира.
Азербайджан започна офанзивата си на 19 септември с изстрелване на ракети и атака с дронове по регионалната столица Степанакерт (с азербджанско име Ханкенди), с която сложи началото на трета война за контрола над региона. Повод за атаката, припомня телевизия „Ал Джазира“, беше обвинението на Баку, че поставени от арменски сепаратисти мини в азербайджанския Ходжавендски регион са станали причина за смъртта на шестима азербайджански граждани.
По времето на СССР Азербайджан и Армения са съветски републики, а Нагорни Карабах – автономна област, която от 1923 г. е отделена от Армения. През 1988 г. длъжностни лица в Карабах приемат резолюция, декларираща намерение за присъединяване към Армения. Това става причина за избухване на сражения на фона на започналото рухване на Съветския съюз и се превръща в първата карабахска война. За 6 години на насилие, приключило през 1994 г., загиват около 30 000 души, арменската страна надделява и поема контрола върху региона. През 1991 г. след референдум Нагорни Карабах обявява независимост.
След години на спорадични сблъсъци, през 2000 година избухва втората карабахска война. Азербайджан, подкрепен от историческия съюзник Турция, си връща една трета от територията на Карабах само за 44 дни. Въоръжен с турски дронове, Азербайджан постига съкрушителна победа като атакува не само Карабах, но и самата Армения. С руско посредничество двете страни се договорят да прекратят военните действия.
За третата война обаче, бяха достатъчни само 24 часа. Президентската институция в Степанакерт каза, че армията на Карабах е била изправена пред няколкократно превъзхождащи я азербайджански сили и не е имала друг избор освен да се предаде и да се съгласи на „разпускане и пълно разоръжаване на въоръжените си сили“. Към този момент Азербайджан вече е станал причина за смъртта на поне 200 карабахски арменци, а ранените са стотици. Второ прекратяване на огъня, също с руско посредничество, влиза в сила в 13 ч. на 20 септември 2023 година.
За разлика от 2020 г. арменските въоръжени сили не направиха опит да защитят региона, отчасти от страх от по-нататъшна азербайджанска агресия. „Те (азерите) разполагаха с такова предимство, че можеха лесно да разцепят Армения на две“, коментира за Си Ен Ен Олеся Вартанян – старши анализатор за Южен Кавказ в мозъчния ръст „Международна кризисна група“. (Това можеше да стане) само в рамките на много кратка военна операция. Вероятно за ден-два“, отчита Вартанян.
Отчаянието на хората в Нагорни Карабах е обратната страна на триумфа на управляващите в Баку, коментира Си Ен Ен. В реч към нацията президентът на Азербайжан Илхам Алиев обяви, че неговите сили са „наказали врага както подобава“ и че Баку е възстановил суверенитета си с „железен юмрук“.
Президентът на Нагорни Карабах Шахраманян каза, че е подписал указа „заради трудната военно-политическа ситуация“. Азербайджан беше предупредил, че ако правителството на Арцах и въоръжените му сили не се разпуснат, офанзивата „ще продължи докрай“, резюмира Си Ен Ен.
Още през май Баку обяви официално, че управляващите в Карабах трябва „да сведат глава“ и да приемат пълна интеграция в Азербайджан. Председателят на Центъра за анализи на международните отношения в Баку Фарид Шафиев каза за Си Ен Ен по повод „реинтеграцията“, че „онези, които не искат да приемат юрисдикцията на Азербайджан, трябва да напуснат. А тези, които биха искали да останат и да получат азербайджанско гражданство, са добре дошли“.
Президентът Алиев заяви, че правата на карабахските арменци „ще бъдат гарантирани“, но арменският премиер Никол Пашинян и международни експерти многократно предупреждаваха за риска от етническо прочистване. Според много карабахски арменци те всъщност нямат никакъв избор.
Ана Оханян – изследователка в програмата за Русия и Евразия във фондация Карнеги за международен мир, каза, че се опасява за бъдещето на карабахските арменци, които решат да останат, но без да приемат азербайджански паспорти, и прогнозира, че това би било самоубийствено. Според Оханян в най-добрия случай Азербаджан може да построи в Карабах „Потьомкински села“ – декоративни селища, които да представят фалшива благовидна картина за пред външния свят (По време на пътуването на Екатерина Велика до Крим през 1787 г. Григорий Потьомкин, който лансира проекта за присъединяване на Крим към Руската империя, нарежда покрай пътя, по който ще мине императрицата, да се построят фалшиви села с новобоядисани сгради, в които уж живеят докарани от други части на Русия благоденстващи селяни, бел. авт.).
„В дългосрочен план обаче, мисля, че ще има системно изстласкване, продължително демографско инженерство, за да бъдат изтласкани арменските общности извън региона“, прогнозира за Си Ен Ен Оханян.
От декември 2022 г. Нагорни Карабах беше под блокада, започнала, когато подкрепяни от Баку активисти поставиха военен контролно-пропусквателен пункт на шесткилометровия Лачински коридор, който е най-пряката му връзка с Армения. Блокадата не допускаше доставка на храни, гориво и медикаменти в Нагорни Карабах и породи страхове, че местните жители са заплашени от глад. Тази блокада беше вдигната, само за да могат карабахските арменци да избягат след поражението през септември.
На КПП в Лачинския коридор беше арестуван видният карабахски политик и милиардер бизнесмен Рубен Варданян. Той е бил отведен в Баку, съобщи азербайджанската гранична служба. На Варданян са повдигнати редица обвинения, включително за финансиране на тероризъм, участие в създаването и дейността на незаконни въоръжени групи и нелегално пресичане на границите на Азербайджан, според държавни медии, посочва Си Ен Ен. Азербайджанските служби за държавна сигурност твърдят, че Варданян е финансирал незаконни военни формирования в района на Нагорни Карабах. Баку отдавна твърди, че правителството на Арцах и неговите въоръжени сили действат нелегално на азербайджанска територия.
Азербайджан потвърди днес, че е арестувал бившия президент на Нагорни Карабах Араик Арутюнян, който управляваше анклава до началото на септември 2023 г., предаде Франс прес. Арутюнян е бил задържан по подозрение, че е "водил война и е вербувал наемници, нарушавайки международните хуманитарни принципи", съобщи азербайджанската главна прокуратура.
На 3 октомври азербайджанското министерство на отбраната публикува списък на загиналите военнослужещи при провеждането на „антитерористични мероприятия от локален характер“ в Карабах на 19 и 20 септември, предаде ТАСС. Загинали са 191 войници, 12 служители на МВР и един цивилен.
Както посочва аналитичен материал британският в. „Гардиън“, кадрите с дълги колони от автомобили с бягащи от планинския регион Карабах връщат мрачните спомени за етническо прочистване, което Европа е преживяла и смяташе, че е оставила в миналото. Точно както инвазията на Русия в Украйна с имперската й лудост, окопи и неоправдани разрушения катапултира Европа обратно в мъчителните дни на световните войни, така и бягството на етническите арменци ни връща към 90-те години на Балканите или дори още по-назад – към края на Османската империя по време на Първата световна война, изтъква британското издание.
Едно трябва да е ясно, подчертава „Гардиън“: безспорно е, че Нагорни Карабах е в рамките на официално признатите граници на Азербайджан. Европа и международната общност никога не са оспорвали това и войната в Украйна за пореден път изведе на преден план значението на суверенитета и териториалната цялост като основополагащи за международното право. Затова няма правно обосновани мотиви за противопоставяне срещу реинтеграцията на Карабах в Азербайджан. Важно е също да се подчертае, отбелязва „Гардиън“, че азербайджанският държавен глава не е наредил на 120-те хиляди местни арменци да се изселят, нито ги е принуждавал да го направят. Баку предложи гражданство на всички карабахски арменци, които сложат оръжие и се окажат от политическа борба за независимост.
Отвъд това обаче, събитията показват красноречиво, че става дума за пореден случай на етническо прочистване в Европа. Алиев може и да иска да реинтегрира карабахските арменци, изтъква „Гардиън“, но Азербайджан не е демократична държава. Да бъдеш реинтегриран в страна, където индивидуалните човешки права и основни свободи не са защитени, да не говорим за групови права, каквито е много малко вероятно да бъдат предоставени на етническите арменци, едва ли е примамливо предложение.
Не трябва да се забравя и това, че конфликтът за Карабах преминава през драматични обрати, припомня „Гардиън“. След войната от 1988-94 г., спечелена категорично от Армения с руска подкрепа, Ереван окупира и 7 азербайджански региона около Карабах, а 1 милион азери бяха принудени да напуснат домовете си.
В продължение на 30 години карабахските арменци бяха непримирими и не желаеха да отстъпят и на йота от исканията си за самоопределение чрез независимост. А самата Армения, до избирането на Пашинян през 2018 г., се управляваше от карабахски клан, посочва „Гардиън“.
Още преди нефтения „бум“ в Азербайджан, пише авторката на „Гардиън“, беше ясно, че Карабах никога няма да стане независима държава. Но вместо да приемат реалността и да сключат мир от позиция на силата, арменците повярваха, че завинаги ще са по-силните. До трагичния епилог се стигна и заради това, че Русия изостави Армения, заключава британският всекидневник. Ереван и Степанакерт бяха убедени, че Москва никога няма да се окаже от християните арменци за сметка на мюсюлманите азери. През месеците на блокадата на Лачинския коридор обаче, Русия не си мръдна пръста. Руският президент Владимир Путин изостави карабахските арменци на произвола, отчасти защото вече беше ангажиран с далеч по-голям залог в провалящата се инвазия в Украйна, и отчасти заради озлоблението му към Пашинян, който се опитва да приближи страната си към Европа и Запада.
По вече отработен сценарий Москва се надява да възстанови контрол над Армения като предизвика свалянето на Пашинян и инсталира по-удобно правителство в Ереван. И наистина през последните дни гневни тълпи се събираха в арменската столица, скандирайки за оставка на премиера. Същевременно обаче, арменците прогледнаха до какво доведе поведението на Москва и чувството, че са предадени е дълбоко, отчита „Гардиън“.
Както посочва директорът на Център Карнеги за Русия и Евразия в Берлин Александър Габуев в статия за в. „Файненшъл таймс“, в резултат на бруталната си кампания в Украйна Русия вече не може да защитава и интересите на най-близките си партньори, нито да вдъхва страх. От началото на войната си в Украйна, пише Габуев, Русия става все по-зависима от Азербайджан и Турция. Те играят жизнено важна роля в сенчестите финансови и логистични схеми, които помагат на Кремъл да заобикаля западните санкции. А и ЕС се обърна към Азербайджан, за да получава от него нефт и газ, които вече не желае да доставя от Русия.
Според специалистката по въпросите на Кавказ Тигране Егавян, цитирана от в. „Крисчън сайънс монитър“, за развитието на ситуацията около Нагорни Карабах са възможни три сценария: отваряне на хуманитарен коридор в резултат на международен натиск, защита на областта по подобие на Косово, което е малко вероятно, и арестуване и изправяне пред съд в Баку на няколкостотин карабахски арменци, като в замяна улесни евакуацията и обезлюдяването на региона.
Наблюдатели предупреждават, че сегашната победа на Баку може да не е краят на насилието в Южен Кавказ. КСМ отчита, че Азербайджан, подкрепян от Турция, има апетити към част от южната арменска провинция Сюник, разположена между Азербайджан и неговия ексклав в Армения Нахичеван.
Последните събития отразяват и промяна в геополитическите ветрове, обобщава в. „Вашингтон пост“: от една страна Кремъл не крие презрението си към Пашинян, дошъл на власт на фона на антиправителствени протести срещу корумпиран и подкрепян от Русия режим, а от друга – от началото на руската инвазия в Украйна Пашинян се опитва да ускори преориентирането на Армения към Запада със стъпки, които включваха транш на хуманитарна помощ за Киев и военни учения със САЩ. Пред италианския в. „Република“ Пашинян каза, че уповаването на Русия е било стратегическа грешка за Ереван.
Ще е нужно много повече от пожелателни думи, за да бъде проправен пътят на Армения към демокрацията, заключава „Гардиън“. Ще бъде нужен устойчив ангажимент в продължение на години, на първо място от страна на европейците. В момент, когато ЕС подготвя разширяването си със задействане на процеса по приемането на Украйна, Молдова и потенциално на Грузия, няма нещо по-естествено, стига Ереван да заяви интерес, и на Армения да бъде предложена перспективата за бъдещо членство в общността.
/ПТА/
news.modal.text
