site.btaПетко Азманов: „Името ми ще остане свързано с БТА“

Той е роден през 1960 г. Работи в БТА от 1989 г. последователно като репортер, редактор, ръководител на отдел „Светът“ в Главна редакция „Международна информация“, заместник-главен редактор на „Международна информация”.  В момента заема длъжността директор на Дирекция „Международна информация‘‘ в БТА.

Завършил е специалност  „Журналистика‘‘ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1981 – 1987). Автор е и водещ на седмично предаване за НАТО, излъчвано по Военния телевизионен канал (2004-2008).  Преминал е стаж във фондация „Журналисти в Европа“ в Париж (1991 – 1992), както и в пресслужбата на Парламентарната асамблея на в Брюксел (1998). Бил е заместник-ръководител на пресслужбата на годишните сесии на Парламентарната асамблея на НАТО в Единбург (1998), Прага (1999), София (2002) и Варна (2011), както и  ръководител на пресслужбата на сесията в Букурещ (2011). Стажувал е и в пресслужбата на Парламентарната асамблея на ЗЕС (Западноевропейски съюз) към Секретариата на асамблеята в Париж, където през 1999 г. е назначен за заместник-ръководител. Когато постъпва в агенцията, няколко месеца работи в Отдела за секретни бюлетини, тъй като там имало свободно място. Той е автор на статии и репортажи на европейски теми в сп. „Europ“.

Г-н Азманов, как започнахте работа в БТА?

Пътят до БТА за мен беше естествен и логичен, защото завърших специалност „Журналистика'', профил ,,Печат''. Говорех няколко езика – най-вече френски и английски. В гимназията съм учил испански, а във факултета по журналистика – португалски. Плюс руския, който тогава нашето поколение изучаваше задължително в училище. След завършване на ФЖМК работих в няколко вестника, докато излезе една обява – за конкурс в БТА. Аз се явих. Той беше писмен и устен и така започнах работа през далечната 1989 г., лятото, няколко месеца преди демократичните промени. Бях назначен за репортер.

Ако можете да се върнете назад във времето, бихте ли избрали друга медия/институция за ваше работно място?

Винаги съм искал да работя в БТА. Най-вече, защото се интересувах от международни отношения. Имах достъп до много международни медии, благодарение на езиците които вече владеех. Надявах се, че работата в редакция МИНФ би било най-доброто нещо за мен. И това се оказа точно така.

Важни ли са езиците за работата в този отдел? 

Да, много са важни. Работата в МИНФ за човек, който знае езици, е добра, защото той непрекъснато има възможност да ги поддържа, макар и по един пасивен начин. Много мои колеги, които владеят различни езици, чудесно ги разбират – говорим главно за тези с английски и френски, тъй като другите езици се срещат по-рядко. При нужда да говорят с други хора обаче, те се затрудняват.

Но това все пак помага за запазване на езиковите познания, които си научил. Канили са ме и в други медии, но съм отказвал. Бил съм на стажове в Секретариата на парламентарната асамблея на НАТО, където участвах като служител в пресслужбата по време на пролетните и летните им сесии, които се провеждаха в различни европейски страни, членки на НАТО. 

Кое е най-важното събитие, от международно значение, на което сте били свидетел и което сте успели да отразите?  

Отразявал съм много срещи на върха на НАТО и на Европейския съюз. Придружавал съм наши делегации на тези срещи и на техни посещения в чужбина. Това, което ми идва на ум в момента, е нощта на 15 юли 2016 г. – опитът за преврат в Турция. Тогава още бях редактор и поемах нощни дежурства. На нощно дежурство си сам. Отговаряш за всички събития, които стават по света, и в България включително. Нощните смени са много стресиращи, защото върху теб лежи отговорността от целия поток информация, който тече в световните агенции. Ти трябва да избереш най-важните новини, да ги пуснеш за време, и без грешка. И то  в момент, когато човешкият организъм се нуждае от сън. Трябва да си буден, бодър, и да работиш по най-оптималния начин – безгрешно, точно, бързо, конкретно, коректно и т.н.

Новините течаха и изведнъж се появиха някакви по-съмнителни - на един от мостовете на Босфора се появили танкове. Започнаха да се появяват подобни съмнителни неща, което беше нещо необичайно за Турция, особено за Истанбул. Постепенно стана ясно, че се развива военен преврат. Тогава се обадих на моите ръководители, събудих ги през нощта. Няколко колеги веднага изявиха желание да дойдат, тъй като това е нещо, което става на километри от нас – в нашата съседка. Беше много важно. В един момент даже имаше заплаха за живота на президента Ердоган. Дойдоха колеги от нашата редакция, от редакция ,,Балкани‘‘. На другия ден ме поканиха в извънредното издание на БНТ „Още от деня‘‘, водено от покойния Димитър Цонев, за да им разкажа как от журналистическа гледна точка отразих този преврат като първия човек в страната, който научи за него. Та това бих определил като най-интересното и нещо, което човек наистина ще помни.

Какво Ви даде БТА и какво Ви отне?

Даде ми един осмислен творчески и професионален път. Не съжалявам, че половината ми живот е минал в БТА.  Догодина ми предстои да се пенсионирам. Не съжалявам, че името ми ще остане свързано с БТА. 

Кой е най-важният урок, който получихте за времето, прекарано в БТА? 

Мога да кажа, че когато човек си обича професията  и когато работата му доставя удоволствие, дори когато има напрежение и стрес, това придава някакъв по-голям смисъл на живота.  Много е важно да си обичаш професията и да я работиш с желание. Затова и не усетих как минаха 30 години. Вярно, сега се чувствам по-изморен, последните ми нощни  дежурства ставаха все по-тежки. Първата Нова Година, след като постъпих в агенцията, бях нощен дежурен.

А в професионален план?

Ами тук всеки ден е интересен. Много е вълнуващо, когато следиш агенциите, как целият свят минава през теб. Виждаш на момента какво се  случва. Почти няма рутина и ти е   интересно да работиш. Непрекъснато се обогатяваш. Всеки ден е различен и нов и не ти е скучно. Само от  четенето на новините човек се обогатява непрекъснато.

Как бихте описали хората, които работят тук? 

Хора, които работят с желание в БТА. Доказателство за това е, че много от новите колеги са минали първо през стаж. Видели са как се работи, харесало им е и са останали, като продължават да работят и в момента.

Кое според Вас е най-трудно в професията на един редактор? 

Най-трудно е да бъдеш съсредоточен през цялото време и това, като че ли,  уморява най-много. От едно малко разсейване пропускаш някоя сгрешена думичка и новината изтича с грешката. След това някой се обажда по телефона или прави забележка защо е излязло по този начин. Постоянно трябва да си нащрек. Следящият емисиите човек не трябва да пропуска нищо важно.

Йоанна Лашкова, стажант-репортер в дирекция ЛИК, първи курс журналистика в СУ      

„Школа БТА“ ме разпредели като стажант-репортер в дирекция ЛИК.  За мен това беше много подходящо, тъй като винаги съм обичала и съм се интересувала от  литературата, изкуството и културата. Бях убедена, че в никакъв случай няма да ми е безинтересно. За щастие, попаднах  на много опитен ментор, от когото успях да науча много, а именно:

Винаги да се информирам преди да ходя на различни събития;  да знам предварителната информация, както и по малко за хората, които се очаква да присъстват, особено ако е известно, че те ще бъдат от публичната сфера.

Никога да не се притеснявам да задавам своите въпроси, когато съм на различни събития. Винаги да се представям на организаторите на събитието, взимайки разрешение от тях за отразяването му, и използването на пряката информация, която съм получила. Винаги да проверявам точните имена на хора и институции при писане на своите материали.

Естествено, и много други полезни неща …  Стажът в агенцията ме научи да бъда бърза, точна и много внимателна, както при писането на материали, така и при всяко, дори обикновено слушане на информация, без значение от нейния тип. Свикнах да се концентрирам много по-бързо и дълбоко, както и лесно да превключвам от една тема в друга, без да смесвам информациите.

Научих се да не се притеснявам при задаването на въпросите си и бързо да формулирам изказванията си – с прости, но съдържателни изречения. Най-трудно за мен беше да научавам имената на хората, които присъстваха на събитията, които трябваше да отразявам.

Второто най-трудно нещо за мен беше, когато трябваше да пиша дописка от събитие, веднага след приключването му.   Определено бих казала, че БТА дава една основа на всеки студент, желаещ да прекара своя стаж, свързан с журналистиката, точно в тази институция.

Това е една утвърдила се институция, в която работи много опитен екип от хора.  С всеки един изминал ден, прекаран там, стажантите могат да научат нещо, което по-нататък ще им бъде от полза. По отношение на създаването на новини, БТА поставя една основа в писането на материалите, които трябва да са съобразени с принципите на агенционната журналистика. Тази придобита ‘’база'' би била полезна на всеки млад журналист за  развитието му в журналистическата професия.