site.bta Батенберг е главната фигура за обединението на Княжество България с Източна Румелия, каза Антонина Стоянова

Изложбата „Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“ се открива в навечерието на 6 септември, защото Батенберг е главната фигура за обединението на Княжество България с Източна Румелия. Това каза Антонина Стоянова, основател и президент на фондация „Ценности“ на пресконференция. 

Благодарение на нея и фондацията й експозицията идва в България. За представянето на изложбата в България са д-р Зигрун Комати, председател на Германско-българското дружество за насърчаване на връзките и приятелството с България, член на авторския екип на изложбата, както и Джони Гловър, член на Консултативния комитет на фондацията. Експозицията е резултат от 3-годишни издирвания по архиви и събиране на факти. Миналия септември експозицията е представена в Германия. Тя ще остане в Огледалната зала на Двореца до 29 октомври. 

„Идеята се зароди главно, когато наши представители отидоха и видяха изложбата в Германия и тогава фондация „Ценности“ си помисли, че личността на Батенберг не е достатъчно позната в България. Недостатъчно се знае за него, недостатъчно е оценяван като първия български княз след Освобождението“, каза Антонина Стоянова.

„Голямата кауза, която ни обединява, се казва мир в най-добрия смисъл на думата“, каза д-р Зигрун Комати. Тя бе подготвила презентация с любопитни факти за княз Александър Батенберг. В нея припомни, че Батенберг е единственият от семейството си, който не се оженил за благородничка. На него България дължи аграрната реформа – след напускане на турските владетели цените са разпределени наново, за да не настъпват гладни години за България. Изграждане на жп линии, пощата и телеграфът също са негови приноси.

По негово време започва редовно обучение на учители и задължението децата да ходят на училище. Културните учреждения – театър, сцени, развитие на културен живот тръгват по времето на Батенберг. В неговото управление се прави и засаждане на дървета и нови култури в България. „От негово време настъпва в България обичаят на коледната елха“, обясни д-р Комати.

Хубави улици, осветени с газ и големите паркове на София с планове от немски архитекти също са принос на Князчето, както галено го наричат българите заради младостта му. Александровска болница и основополагането на Медицинския факултет в София, както и идеята и финансирането на катедрален храм „Свети Александър Невски“ , също са сред придобивките, които дължим на Сандро, каза още д-р Комати.

Джони Глоувър, член на авторския екип на изложбата каза, че е изключително впечатлен от Двореца. „Миналата година септември дори не можехме да си представим, че тази изложба за толкова кратко време ще бъде представена в София. В тази прекрасна обстановка на този дворец, като участник в цялата история на създаване на изложбата, за мен е лично удовлетворение да видя как се вписва тази изложба тук, където й е мястото“, каза той.