Сценариите за ускорено извеждане на въглищните централи до 2030 г. не произтичат от поети от българската страна и съгласувани със социалните партньори ангажименти, поради което те са изцяло неприемливи за нас. Това се посочва в становище на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) относно доклад на Комисията за енергиен преход (КЕП) и Пътна карта за климатична неутралност, които ще бъдат представени на заседание на комисията на 4 септември 2023 г. В него се констатира, че сценарият с бързо спиране на въглищни мощности е неприемлив, тъй като съдържа високи рискове за сигурността на доставките, както и поради по-високи разходи и високата социална цена.
От синдиката изразяват принципна подкрепа за направения извод за полезността на модела и задълбочеността на прогнозите при разработване на сценариите за постепенно извеждане от експлоатация на въглищните централи до 2038 г. и подхода, изложен в проекта на „Пътна карта за неутралност по отношение на климата“, според който през 2026 г. страната ни ще има „разполагаеми маневрени и базови мощности на въглища (3000 МВт)“, към 2030 г. – 2000 МВт и към 2035 г. – 1000 МВт.
Считаме, че тези цели отразяват договореностите с Европейската комисия (ЕК) по Интегрирания план в областта на енергетиката и климата, за което КНСБ нееднократно е настоявала, се посочва в становището. От синдикалната организация изразяват подкрепа на оценката за изграждане на нови базови ядрени мощности след намаляване на производството от въглищни блокове. Този подход подчертава стремежа за запазване на изградената национална инфраструктура и компетентност, се посочва в становището на КНСБ.
От синдиката настояват, че подкрепят подхода, изложен в проекта на „Пътна карта за неутралност по отношение на климата“, но се отнасят критично към редица аспекти на доклада. Според синдикатите се подценяват възможностите за икономически ръст и се подценяват възможните кризи, налагащи осигуряване на национално енергийно производство. В становището се изразяват резерви по отношение на оптимистичните допускания за скоростта при навлизане на нови технологии и иновативни решения за системни услуги. От КНСБ са на мнение, че "при внимателен прочит на доклада може да се види, че в голямата си част се разчита на бъдещи технологии или на бъдещо подобряване на сегашните характеристики на технологии за съхранение на енергия и балансиране. Този подход е рисков, както поради ограничения финансов ресурс за бързото им развитие, така и поради установените проблеми във веригите на доставки от трети страни. Считаме, че оценките за успешна комбинация на нови ВЕИ с нови технологии за съхранение и балансиране следва да се основават само на доказани, ефективни и на конкурентни цени технологии", заявяват от КНСБ.
От там отчитат, че докладът ясно извежда проблема с необходимите финансови, материални и човешки ресурси за ускорено адаптиране на националната мрежова инфраструктура, както на високо, така и на средно и ниско напрежение и посочват, че "оценките за възможен ускорен преход към енергиен микс с висок дял на ВЕИ не оценява адекватно тези предизвикателства".
От КНСБ смятат, че плановете за ускорено въвеждане на ВЕИ прехвърлят нови, значителни тежести към крайните потребители, като ги задължава да въвеждат нови системи за управление, контрол на товарите и участие на кратковременни пазари.
Относно възможността за компенсиране на въглища с природен газ, КНСБ са на мнение, че наличието на под-сценарий, при който въглищните централи се заместват от такива на газ, не дискутира в достатъчна степен общите рискове при заместване на национален енергиен ресурс с вносен енергиен ресурс, който е доказано не устойчив във времето. Не се отчита, че предложенията за осигуряване на доставките на електрическа енергия у нас в периоди на недостатъчна национална генерация, отново ще бъдат покривани основно от централи, работещи на природен газ, но в чужбина. Това също е неустойчив модел за сигурна доставка на електрическа енергия, както се изисква, съгласно закона за енергетиката, се посочва в становището.
Сценарият с плавно ограничаване на производството на електрическа енергия от въглища следва да се изведе като водещ в енергийната политика на страната, се посочва в позицията на КНСБ. Дават се и следните препоръки: да се осигури наличен на резервиращи капацитети на въглища в целия период до 2038 г., да се планира процесът на напускане на въгледобивните участъци по начин, който не допуска отрицателно екологично въздействие; да се обвързва процесът на намаляване на производствените дейности с процесите на нови индустриални дейности и изпреварващо създаване на алтернативна заетост.
БТА припомня, че на 25 август, след среща между премиера акад. Николай Денков, министри от кабинета и ръководствата на синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“, от правителствената информационна служба съобщиха, че Комисията за енергиен преход към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка разработва сценарии за енергийния преход. Сценариите включват моделиране на потреблението на електрическа енергия и на развитието на електроенергийния сектор. Фокусът е върху развитието на нови нискоемисионни мощности и плавен и структуриран преход към декарбонизация, който ще осигури яснота и предвидимост както за индустрията, така и за потребителите на енергия в перспектива до 2050 г., допълниха от Министерския съвет (МС).
/РН/
news.modal.text
