site.btaВероника Кампф: Важно е чрез обучение да се противодейства на загубата на езика

Българчетата в Кьолн, които учат в немски училища, вече имат възможност да изучават българския език като допълнителен свободноизбираем предмет. Те могат да учат родния език безплатно в три сборни училища в немския град, а оценката, която получат, ще бъде вписана в дипломата им от немското училище. Учебната година за тях започна в началото на август, съобщи специално за рубриката БГ Свят на БТА Вероника Кампф, преподавателката, която води занятията по български език. 

Трите сборни училища в Кьолн са подбрани така, че да са удобни за пътуване с обществен транспорт и са разположени в различни квартали на града, разказа още Вероника Кампф. „Две от учебните заведения се намират отляво и отдясно на река Рейн, а третото е в самия център на града“, уточни тя. 

Обучението по български език е открито през 2016 година. То съществува в градовете Дюсбург, Дюселдорф, Крефелд, Хам и от тази учебна година - в Бон, където е открито по родителско желание чрез събиране на подписка.

„Аз съм първата и единствената преподавателка по български език в немските училища на Кьолн. Учениците ми са деца и младежи от български произход. Всички те посещават доброволно допълнителните следобедни занятия, като се учат да четат и пишат на български език, обогатяват езиковата си култура във всички области, както и усвояват основни знания по българска литература, история, география и култура на България. На особен интерес се радват тържествата, в които учениците представят програма на български език със стихове, сценки, песни и танци“, допълни преподавателката.

Всяко от трите училища в Кьолн има добре оборудван технически кабинет по български език. Учениците, желаещи да учат български език, пътуват дотам след регулярните си уроци преди обяд. „Тоест за тях това е един допълнителен ангажимент следобед. Повечето от учениците ги записват родителите им, които държат децата им да знаят родния си език и да получат оценка по него в немската си диплома“, посочи още Вероника Кампф. 

В едно от сборните учебни заведения преди обяд се обучават и деца, и младежи от България, тъй като кварталът е интернационален и в него живеят много български граждани, стана ясно още от думите на учителката.

„Голяма част от тях принадлежат към турскоезичното малцинство в България, като повечето от тях имат силна емоционална връзка с България, връщат се в родината през ваканциите, а някои от тях и окончателно, и искат да знаят български език. Някои от тези ученици са посещавали в България детска градина или няколко класа в училище и са знаели български, но бързо са забравили езика, тъй като в Кьолн са потопени в немскоезична и най-вече турскоезична среда“, каза още тя.

В училището се провеждат и занятия по турски език, уточни преподавателката и допълни: „Сред турскоезичните българи в Кьолн има родители с отличен български език, а децата им са първоначално двуезични и триезични, но за жалост българският език бързо се забравя. Затова е много важно именно тези ученици да имат допир с българския език и култура и да се противодейства чрез обучение на прогресиращия процес на загуба на езика. Процесът на западане на родния език се наблюдава и сред чисто българоезичните деца и младежи, които под влияние на немскоезичната среда допускат грешки и постепенно българският им език се измества от роден във втори“, уточни учителката.  

Повечето деца и младежи посещават занятията с желание, макар и това да им коства допълнителни усилия. Така те установяват контакти и приятелства и извън рамките на обучението. „С всички родители и ученици, без изключения, взаимоотношенията ни са изключително приятелски. Хората са благодарни за възможността, която се предоставя, и то абсолютно безплатно, на децата им. Всяка сбирка, всяко тържество се превръща в истински празник за тях“, сподели Вероника Кампф.

Броят на учениците в Кьолн е достатъчно голям за гореспоменатите три сборни училища, но за момента не се предвижда разширение и в други учебни заведения. „Една от причините за това е, че в Кьолн съществува и Българско неделно училище „Аз Буки Веди“, така че българската общност има избор за обучение на децата си между двете форми - в немските училища и съботната. Малко са българските общности в чужбина, които могат да се похвалят с такова постижение“, посочи преподавателката.  

Според нея и двете форми на обучение имат своите предимства и недостатъци. „Аз представям само обучението в немската система. В нея предимство е, че обучението по български език е обвързано с учебния план на учениците в немските им училища и че оценката по български език се изпраща в края на всеки срок в немското училище. По този начин детето или младежът получава признание за допълнителната си езикова компетентност. Недостатък е, че обучението следобед изисква допълнителни усилия и инвестиция на време, на които не всеки е готов“.

В най-многочислената по брой на населението Федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия има дълга традиция в обучението на роден език в рамките на немската училищна система. В кьолнските училища например се преподават повече от 20 езика на малцинствата в града и района, като от 2016 в това число е и българският език. През последните години се забелязва разширяване на тази форма на обучение по български език и в други градове на федералната провинция. Законът позволява на представителите на всяко малцинство при наличие на достатъчно голям родителски интерес да се открие обучение по родния им език за техните деца, разказа още учителката.