site.btaСтефания Колева пред БТА: Ако минеш границата, отиваш в паралелен живот – и там не живееш, а присъстваш

Стефания Колева казва за себе си, че е човек, който обича полета – полета на душата, и свободата. Думи пред БТА, изречени в деня, в който популярната актриса от Народния театър има личен празник-юбилей.

„Идеалният празник изглежда с хора, които са позитивно настроени, и искат да се веселят. И оставят предразсъдъците си някъде там, пред мястото на събитието. Отдават се на спонтанност и се забавляват“, казва тя.

Трябва да има свобода, но трябва да има и граници в провокацията, иначе става вакханалия. Ако минеш границата, отиваш в паралелен начин на живот. Там обаче ти не си живеещият живота, а просто присъстващият, казва още Стефания Колева. По думите й животът няма нищо общо с това, което се случва на сцената...

Стефания Колева пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за празника в живота и на сцената, за провокацията и нейните граници, за немския език и за оръжието, което никога не би извадила и използвала. И още: Има ли представление, което да я е променило необратимо? Театърът като институция има ли нужда от контрол на хигиената? Кога за последен път се е почувствала извънредно неудобно и кога – извънредно любовно?

Когато Ви гледам на сцената, създавате у мен усещане за празник. Как изглежда идеалният празник за Вас?

- Идеалният празник изглежда с хора, които са позитивно настроени, и искат да се веселят. И оставят предразсъдъците си някъде там, пред мястото на събитието. Отдават се на спонтанност и се забавляват.

Животът на сцената празник ли е? 

- Това е паралелен живот, който самият ти си изживяваш, успоредно с твоя. Така че, в някои случаи, е празник, а в други – не е.

Има ли представление, което Ви е променило необратимо?

- Мисля, че няма такова представление. Имаше промяна, когато завършвахме НАТФИЗ и поставяхме дипломните си спектакли. Всяко едно от трите представления, по някакъв начин, е оставило отпечатък и силен спомен, много положителен – и от преподаватели, и от колеги, и като емоция. В този смисъл, промяна има. 

За мен необратима промяна е да се откажа от професията или да се случи нещо кардинално, или да ми повлияе чисто психологически...

Казвате, че хората не трябва да спират да се провокират? Трябва ли да има граници тази провокация?

- Разбира се, иначе ще стане вакханалия. Случайно, има закони, има и общество, а същото е и с провокациите, защото може много сериозно да се мине границата и да се отиде в нещо, което е паралелен начин на живот. Обаче, такъв живот, където не си точно живеещият живота, а просто присъстващият...

Кое е „по-удобно“ – да Ви провокират или Вие да провокирате?

- (Смее се – бел. а.) Не знам. Не на всяка цена трябва да има провокация. По-скоро трябва да има любопитство към това, към което тръгваш, да има трепет, очакване, да ти е нетърпеливо, да искаш да вкусиш от това, което ти предлага представлението, пиесата, колегите...

Театърът като институция има ли нужда от контрол на хигиената?

- Да. Това е риторичен въпрос (Смее се – бел. а.).

Кога за последен път се почувствахте извънредно неудобно?

- Аз май често изпадам в подобни ситуации. Имам дарба да попадам на такива ситуации. Неудобно се чувствам, може би, заради събитията, които се случват и стават достояние на хората в момента – с кавгите и дразгите в театъра, в който работя... Това е наистина сериозно неудобство.

А не е ли странно, че хората в театъра, актьорите, не могат да отиграят тази ситуация?

- Но защо тя трябва да се отиграва? Не всичко е игра в този живот. Животът е за да се живее, а това, че работим експресивна професия и трябва да изразяваме чувствата и емоциите си, е коренно различно. Животът няма нищо общо с това на сцената.

Като говорим за извънредно, в ситуация „Извънредно любовно“ попадала ли сте?

- (Смее се – бел. а.) В „Извънредно любовно“ съм попадала – да, защото преди около година и половина направихме с момичета това представление, като се занимавахме с истории на наши познати и близки. Разказваха ни техните любовни преживявания и трябваше да ги обединим в отделни разказчета. В този смисъл, самата за винаги съм в „Извънредно любовно“.

Завършила сте гимназия с разширено изучаване на немски, упражнявате ли този език?

- Аз не съм добра по немски. Не знам какъв е този мит (Усмихва се – бел. а.). Баща ми и баба ми са с австрийска жилка, и от там идва немският. Говоря супер слабо немски, за разлика от дъщеря ми и баща ми... (Смее се – бел. а.).

Имате ли оръжие, което никога не бихте извадила и използвала?

- Предвид излезлия наскоро филм за създателя на атомната бомба, мисля, че това не бих използвала... (Стефания Колева има предвид „Опенхаймер“ на режисьора Кристофър Нолън, премиера – 21 юли 2023 г. – бел. а.).

Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича…“?

- (Замисля се – бел. а.) Толкова много неща обичам... обича да пътува... обича дъщеря си... обича да любопитства. Обича да търси, да експериментира. Затова избрах тази професия.... И човек, който обича полета... Полета на душата... Свободата...