site.btaМаргарита Петкова за Усин Керим: Великолепен български поет – самобитен и непомпозен

Голям е Усин Керим. Това поетесата Маргарита Петкова казва пред БТА за поета, който днес трябваше да е на 95, а през юни се навършиха 40 години от неговата кончина.

Петкова е председател на журито на националния литературен конкурс „Усин Керим“. По думите й това е един от много малкото конкурси, който все още не е опорочен. „Мога да го кажа с чиста съвест. Защото не е обсебен от различни личности и формирования“, допълва тя.

„Лично мое мнение, но това съм го чувала и от мои колеги – големи поети, че Усин Керим е един великолепен български поет – самобитен, непомпозен. Затова в последните десетилетия е абсолютно забравен. Освен в Чепеларе, където са решили да направят този конкурс на негово име“, казва още  Маргарита Петкова.

„Бил е в компанията на най-големите наши поети от онова време. Общувал е с тях и е бил признат от тях. Знам, че е бил близък с Дамян Дамянов, който е ходил при него“, разказва поетесата. Тя сравнява съдбата на Усин Керим с тази на Пеньо Пенев.

ПЕСНИ ОТ КАТУНА

Усин Керимов Кожев (Асен Керимов Кирилов) е роден на 26 юли 1928 г. в Тетевен. Той е отгледан от баба си Джина. Майка му умира при раждането, а баща му -Керим Кожев, работи в шпертплатовата фабрика в града.

Усин завършва гимназия в родния си град през 1946 г., след което работи като дървосекач в Тетевенската планина, каменар и миньор. В началото на 1953 г., докато отбива военната си служба в Мадан към тогавашните строителни войски, е командирован в Чепеларе. Там той се запознава с Мария, с която създават семейство през 1954 г. Първоначално живеят в Тетевен, а в последствие в Чепеларе.

Първите си стихове Усин Керим пише още като ученик. През 1949 г. завършва курс за млади поети и писатели в Своге, а първата му книга със стихове „Песни от катуна“ е издадена през 1955 г. 

През 1954 г. е назначен за окръжен кореспондент на в. „Отечествен фронт“ за Сливенски и Ямболски окръг. От 1958 до 1964 г. работи като редактор на вестници в Хасковско и Разградско.

ОЧИТЕ ГОВОРЯТ

През 1959 г. излиза поетичната книга на Усин Керим - „Очите говорят“. Същата година литературният критик Пантелей Зарев пише за него: „Вместо да лъха на книжност и сухота, които идват от многото стихосбирки, неговите творби излъчват едно свежо дихание, напомнящо ни сладостно вълнение, което сме изпитали от допира с природата, радостно вълнуващия трепет на живи хора, мъките и болките им. За разлика от авторите, за които поетичното става достъпно след вътрешни усилия, при Усин Керим е твърде „излиятелно” – поезията се ражда непосредствено от душата му. И затова в творчеството му блика бодра, жива струя – в тон и колорит, в израз и слово – напомнящи ни народната песен”.

На 8 март 1962 г. Усин Керим направил фурор на празничния прием, на който присъствал и тогавашният първи секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия Тодор Живков. Той прочел две стихотворения – „Ата“ и „Бабахак", последвани от бурни аплодисменти. Всички жени се скупчили около него, прегръщали го и го целували, като го отрупвали с цветя. Тодор Живков се изненадал и се обърнал към него с думите: „Абе, Усине, какво направи ти, та жените изоставиха първия секретар и хукнаха да те целуват". 

През 1968 г. излизат книгите му „Под синия шатър”, „Стихотворения” и приказката в стихове „Заю Баю и орача”, а през 1978 г. – „С бащиния глас” и „Сърцето ми”. 

ПРИЗНАНИЕ

На 24 май 1983 г., с указ на Държавния съвет, Усин Керим е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“.

След смъртта му през 1983 г. са издадени „Халище” (1987), „Като прашен скитник се завръщам” (1989), „Кон жадувам” (1998), „Лирика” (2003). Стихове и спомени за поета са събрани в „Книга за Усин Керим”, издадена през 1998 г.

По повод 80-годишнината от рождението му излиза книгата „България в мен”  (2008) с негови стихове. Същата година посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Чепеларе“. През 2010 г. общината учредява конкурс за националната литературна награда за поезия „Усин Керим“. Присъжда се на всеки две години през октомври. 

През 2013 г. са издадени том 1 – „Заръка“ със стихотворения, и том 2 – „Отблизо“ със спомени и посвещения за Усин Керим. През 1995 г. Усин Керим е включен в антологията „Български поети от втората половина на ХХ век“ със стихотворенията „Очите говорят“, „Бабахак“, „Ден – светъл и прозрачен“, „Залез“ и „Следа“. Много от произведенията му са преведени на руски, румънски, чешки и други езици. 

Умира на 54-годишна възраст, на 8 юни 1983 г., в Чепеларе, където прекарва по-голямата част от живота си.

/ДД

/АЯ, отдел „Справочна“