site.btaСледите на казанлъчани в турската столица Анкара

Етимесгут e динамично развиващ се 650-хиляден град, който отстои на около 20 км. от 5,5 милионния мегаполис Анкара, столицата на Турция. Впечатлява с обществени сгради, училища, музей, модерни жилищни комплекси, почивни станции, военно летище. Високоскоростна жп линия (Хъзлъ трен) свързва града с Анкара и Истанбул. От 1990 г. е със статут на община.

Развитието на Етимесгут е свързано с България и по-точно с група казанлъшки турци. Следите отвеждат към далечните 1913-1915 г. По това време Ататюрк (тогава още е Мустафа Кемал) е първият военен аташе на Османската империя в столицата на княжество България София. Той остава на този пост само 15 месеца, но пътува почти из цялата страна, посещава Пловдив, Варна, Шумен, Велико Търново, Никопол, Свищов, Плевен, Русе, Казанлък, Стара Загора. По време на тези пътувания той наблюдава маневрите на българската армия, от една страна, а от друга страна се запознава с бита, културата, изкуството, образованието в новата българска държава.

Проявява специален интерес към развитието на селското стопанство на аграрна страна, каквато е България.

„При тези пътувания местни турци помагат на Ататюрк като преводачи и екскурзоводи. С тяхна помощ той се запознава с поминъка, традициите, езика, обичаите на българските турци, с техните проблеми. В Казанлъшкия край, който Ататюрк посещава два пъти, заради славата в отглеждането на розите и добива на прочутото по цял свят българско розово масло, го придружават хора от фамилията Чокой-Исмаил, Осман (вероятно Чоков в българските регистри)“, разказва професор д-р Левент Каяпънар, декан на езиковедския и географския факултет на Анкарския университет, чието потекло е от Казанлъшко.

След подписания през 1925 година Договор за приятелство между Турция и България в Анкара, група от около 50 семейства, между които и от казанлъшката фамилия Чокой, тръгват да се изселват в Турция.

Според историка Ахмет Джебеджи, в групата освен от казанлъшки села, имало изселници от кърджалийски и от силистренски села.

Този договор (в българските регистри се нарича Ангорски договор) има историческо значение. Той е първият официален документ, с който се установява ненакърним мир, искрени и вечни отношения между Турция и България. Документът всъщност отразява установения дух на приятелство и сътрудничество, които се дължат на усилията на Ататюрк, в резултат от времето, прекарано в София като военен аташе.

Когато изселниците пристигат с влака на одринската гара, турските власти им съобщават, че по нареждане на Ататюрк ще заминат за селото, което се намира недалеч от столицата, днешното Етимесгут...

Когато пристигат, ги настаняват в 50 нови къщи, построени и оборудвани по проект на Ататюрк за създаване на образцови села в Анадола (по примера на Германия).

Мехмет, внук на Исмаил Чокой, разказва:

„Баба ми, която е родена в България в село Софулар (днес Скобелево- бел.авт.), разказваше, че дядо ми придружавал Ататюрк, превеждал му, когато идвал в Казанлъшкия край и много добре се разбирали. Когато баща ми - Мехмедали Чокой, чичовците и семействата пристигат в Етимесгут, заедно с останалите около 50 семейства ги настанили в новите къщи. Зачислили им ниви, семена за посев, торове, земеделски инвентар и те започнали да обработват земята. Ататюрк почти всяка седмица ги посещавал, идвал с коня си вкъщи при родата, разговаряли. Баба ми, Бог да я прости, му правела гьозлеме (тестена кора с плънка), Акатюрк много обичал бабините гьозлемета. Лично следял хора на работата, доставяли им всичко необходимо, посрещали битовите им нужди. Когато в края на първата година прибират първата реколта, която е много богата, Ататюрк е особено доволен и им казва: „Може да се заселите за постоянно тук”.

„Заселването на преселниците от България, които в болшинството си били от Казанлъшко в Етимесгут е нагледен пример за уважението на Ататюрк към хората, с които е общувал, когато е военен аташе в България, че не ги забравя и им помага да стъпят на краката си на новото място. Баба ми по майчина линия също е била сред тези изселници”, допълва професор Левент Каяпънар.

Някои от българските изселници остават в новото си място Етимесгут, други се преселват в други градове.

„Днес повечето сме второ и трето поколение потомци на родени в България турци. Аз съм роден тук, но баба ми, дядо ми, баща ми, чичовците са родени в България. Дядо ми Исмаил Чокой останал в България, където е и гробът му. Когато за пръв път посетих България, се почувствах като на родна земя, стана ми много мило. Преди имаше проблеми да пътуваме в България, но сега е свободно. Нямам български паспорт. Но се гордея, че съм потомък на фамилия, която е общувала с Ататюрк още от времето, когато той е бил в България, спомена за който пазим и днес", заключи той.

Според кмета на Етимесгут Енвер Демирел техният град е пример за огромната реформаторска дейност, която извършва Ататюрк като президент.

„След победата във войната за независимост и създаването на новата Република Турция, която тази година навършва един век, Ататюрк полага големи усилия за развитието на новата държава. Негова е идеята да започне реформите от селата. В Етимесгут, което тогава представлявало мочурлив чифлик, пресушават блатата, построяват 50 жилища, а също пазар, здравна служба, училище, две обществени бани, тоест дава нов живот на селището и на хората. Този модел на образцови селища Ататюрк въвежда на много места в Анадола. През 1928 година Етимесгут с указ на Ататюрк е обявен за град", разказа дългогодишният кмет Енвер Демирел.

По думите му, биха искали да имат близки връзки с България и Казанлъшкия край, откъдето пристигнали повечето първи заселници тук. 

„Сега техните деца, внуци, правнуци са наши уважавани граждани. Родени са тук, но ги свързва родното място на дедите им. Пазят техните спомени в паметта си. Всяка година в Егимусгут провеждаме международен фолклорен фестивал, бихме искали да гостуват и групи от България”,казва той. 

„Развитието и утвърждаването на новата столица на турската република е особено важно дело на Ататюрк. А Етимесгут е ценността на Анкара”, посочва в една своя статия турският учен проф. д-р Илбер Ортайлъ, който неотдавна гостува в София.