site.btaПроф. Божидар Манов пред БТА за „Уроците на Блага“: Хуманизъм, актуалност, увлекателен разказ, великолепни актьори

Екранът става достоверен като живота, а зрителите съзнателно или подсъзнателно искат и очакват точно това. Думите на проф. Божидар Манов пред БТА са по повод „Уроците на Блага” на режисьора Стефан Командарев. Филмът спечели три отличия на фестивала в Карлови Вари, сред които и голямата награда „Кристален глобус”.

„Филмът е зареден с много хуманизъм, с много уважение към човешката личност. Същевременно, с внимателно вглеждане в психологията на възрастния човек. А Командарев няколко пъти е казвал, че старостта и боледуването на баща му са го изправили пред изключителна отговорност към това поколение. Многократно е подчертавал, че този филм иска да вдъхне кураж именно на хората от третата възраст – на пенсионерите, които в България са страхотно злепоставени“, допълва проф. Манов.

По думите му кулминацията на драматичния диалог е изведена великолепно от Ели Скорчева – в кадър, и Герасим Георгиев-Геро – с гласа си в телефона. „Това беше забелязано от зрителите и те оцениха работата на един актьор, който не се показва, а работи само с гласа си. Това е много важен и смел кинематографичен ход, който не е новаторски, но работи много успешно за посланието на филма“, казва още проф. Манов.

Проф. Божидар Манов пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за „очаквания“ успех на „Уроците на Блага“ и конкуренцията в Карлови Вари, за мотивите на двете журита и реакциите на публиката. И още: Новаторски ли е филмът на Стефан Командарев? Променя ли по някакъв начин мястото му като фигура в българското кино? Трайно ли е завръщането на Ели Скорчева? 

Проф. Манов, веднага след награждаването Стефан Командарев каза пред БТА: „Не очаквахме чак такъв успех“. За Вас очакван ли беше този успех?

- Когато видях конкурсната програма, в която има 11 заглавия, още след 3-4 дни се оформи впечатлението, че за момента филмът на Командарев беше най-добрият. Той имаше триумфална премиера на 3 юли, с изключителни аплодисменти, с въодушевена публика и много мои колеги, критици и журналисти отвсякъде споделяха своето положително отношение. 

Гледайки след това и останалите филми от конкурсната програма, които бяха и разнообразни, с различни теми и сюжети, и атакуват различни съвременни актуални проблеми, у мен се затвърди впечатлението, че „Уроците на Блага“ е най-цялостният, художествено най-добре защитен, с много силни аргументи, в отстояване на човешкото достойнство. Същевременно, с добре композиран увлекателен разказ. За зрителя това е важно – какво ще стане, какво ще се случи. Всички тези компоненти, събрани в рамките на един филм, за мен бяха безспорно условие за много висока оценка. И се надявах журито да прояви  достатъчно проницателност и да постъпи разумно. Така се случи.

Това, което казахте за филма, съвпада ли и с мотивите на двете журита?

- Мисля, че да, защото филмът е зареден с много хуманизъм, с много уважение към човешката личност. Същевременно, с внимателно вглеждане в психологията на възрастния човек. А Командарев няколко пъти е казвал, че старостта и боледуването на баща му са го изправили пред изключителна отговорност към това поколение. Многократно е подчертавал, че този филм иска да вдъхне кураж именно на хората от третата възраст – на пенсионерите, които в България са страхотно злепоставени. Така че тези аргументи се оказаха с универсално значение и се разбират навсякъде от хората.

Защото, освен двете награди на голямото жури – за филма и за актрисата Ели Скорчева, филмът получи и наградата на екуменическото жури. Ако трябва да поясня, това е жури, съставено от експерти в различните християнски деноминации. Обикновено има протестант, католик, православен, а понякога и копти от Египет, макар че те са малка християнска общност. Екуменическото жури винаги разглежда филмите и в един аспект на моралната отговорност на личността и това, което задължава, в кавички, разумният човек да бъде великодушен и благороден.

Екуменическото жури отбелязва в мотивите към своята награда, че филмът разглежда важен въпрос с достойнството на субекта в човешкото общежитие. И същевременно, с горчивина отбелязва, че някои хуманни стойности се похабяват от времето. Тези качества на филма се дали аргументите на екуменическото жури, при което човешките параметри на сюжета и защитата на човешкото достойнство са на първо място. Разбира се, колегите, и аз самият съм бил в няколко екуменически журита, много внимателно следят художествените качества, кинематографичната работа на филма. Това не е за подценяване, понеже то работи за зрителя. Всички тези компоненти, събрани заедно, потвърдиха безспорните качества на филма. 

Аз съм сигурен, че след като той бъде показан у нас – първо, на фестивала „Златна роза“ във Варна, в края на септември, след това и по кината, зрителите точно по този начин ще реагират. Защото ще видят едно искрено, топло, хуманно отношение – със състрадание, с разбиране на човешкото достойнство. И поради това филмът наистина заангажира вниманието, заангажира емоционалната стойност за филма, тъй като зрителите имат верни сетива и усещат тези неща, когато са направени искрено и достоверно.

Ако се обърнем към спецификата на филмовия език, има ли нещо новаторско в този филм?

- Новаторско – не, но има един много интересен художествен образ и един много интересен художествен ефект.

С две думи – филмът разказва за телефонните измамници. Дори работното заглавие беше „Ало“. Телефонни измамници, които подлъгват най-често възрастни, безпомощни, стари хора с някакви фалшиви разговори – да си изхвърлят парите през балкона, буквално. Това е сюжетът на филма и тарторът на тази измамническа банда – техният ръководител и мозък на операцията, въобще не се появява в кадър. Той присъства само с гласа си в телефонния разговор с тази пенсионирана учителка Блага – като много майсторски, много добре и емоционално градира напрежението, докато я доведе до пълното объркване и тя, с последните пари, които има, и които грижливо събира, за да направи паметник на покойния си съпруг, се подлъгва и ги изхвърля през балкона. Ето, това не е новаторско, но е много добро художествено решение. 

Великолепният актьор Герасим Георгиев–Геро въобще не се появява в кадър, но гласът му е абсолютно равностоен партньор на Ели Скорчева. Кулминацията на драматичния диалог между тях е изведена великолепно от Ели – в кадър, и Геро – с гласа си в телефона. Това беше забелязано от зрителите и те оцениха. работата на един актьор, който не се показва, а работи само с гласа си. Това е много важен и смел кинематографичен ход, който, пак казвам, не е новаторски, но работи много успешно за посланието на филма.

Как бихте коментирали специално завръщането на Ели Скорчева, която не сме гледали в киното от десетки години...

- Изключително успешно. Тя е най-точният избор за тази роля. Великолепно се справя. На кастинга, ако такъв въобще е имало, Командарев си е мислил за различни актриси, но когато попада на Ели Скорчева, няма колебания. Тя е великолепна в образа – сдържана, убедителна, с много силна емоционална реакция, с дълбока психологическа подплата на това, което прави. И неслучайно, залата я аплодира изключително горещо, а след прожекцията десетки жени от различна възраст искаха и я молеха да се снимат с нея.

Трайно или епизодично е това завръщане в киното според Вас?

- Много се надявам и други режисьори да си спомнят за тази прекрасна актриса, която 30 и повече години никъде я няма – нито кино, нито театър, нито телевизия. Да си припомнят за нея и да използват това мъдро, вече много зряло и много опитно актьорско присъствие. Екранът обича подобни четливи персонажи – когато актьорът и без думи, само с един поглед, казва онова, което зрителят веднага осъзнава и разбира.

Това е голямата магия на добрите актьори – с половин дума, и даже само с един поглед, да убедят зрителя, че това, което казват, е важно. Ели го прави в този филм блестящо. Тя обаче е много взискателна към предложенията. Не се захваща с всеки филм. Вероятно сега ще последват нови предложения към нея, но съм сигурен, че тя много внимателно ще подбира какво би играла отново, защото тя не е жадна, не е алчна за актьорски изяви. Напротив, тя цени дълбочината на истинското актьорско превъплъщение, което малко актьори и актриси умеят да правят така добре.

И накрая – този филм променя ли по някакъв начин мястото на Стефан Командарев като фигура в българското кино?

- Не бих казал, че променя, защото той вече не е изненада. Той прави серия от успешни филми. Поне тази трилогия, която условно нарича „Посоки“, „В кръг“ и сега „Уроците на Блага“, го наложи и утвърди като един много стабилен режисьор от средното поколение, който не се подлъгва под евтини външни ефекти, не търси лек, развлекателен ефект и въздействие върху зрителите, не ги подлъгва с някакви празни обещания. Напротив – бавно, спокойно, методично, много убедително изгражда своите филми, които са, на първо място, актуални – те засягат нашето съвремие. На второ място, са много искрени, дълбоки в своите послания. На трето  място – убедителни са и зрителите им вярват. Това е много важно. Знаете, има един израз „А бе, като на кино“. Да, но в случая е „А бе, като в живота“. Това е – екранът става огледало на живота, а не като на кино, тоест, нещо преувеличено. Екранът става достоверен като живота, а зрителите съзнателно или подсъзнателно искат и очакват точно това.