site.btaКалин Вельов пред БТА: Мечтая за ферма в планината и мобилно музикално студио

Мечтата ми е да живея извън града, сред природата, да имам ферма в планината и мобилно музикално студио. Това казва пред БТА Калин Вельов, който днес празнува кръгла годишнина.

„Навсякъде, където усещам, че се справям, че се чувствам добре, че ме вълнува материята – натам посягам. Вече няколко години ме вълнува да се снимам във филми и това много ми харесва. Политиката също ме вълнува. Интересува ме социалната ангажираност. Следя новините. Това просто ме вълнува – защо да вървя срещу него“, казва още Калин Вельов.

„Хубавото при при музиката е, че каквото и странично нещо да правим, тя остава винаги там, някъде, в някой ъгъл на сърцето и на душата“, допълва той.

С публиката Калин Вельов ще празнува рождения си ден на 23 юни в софийското кино „Кабана“, до НДК, заедно с Нина Николина и Pendara Ethno Project. На 25 юни те ще гостуват във Велико Търново, когото пък е рожденият ден на Нина Николина. 

Калин Вельов пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – къде и как празнува своя рожден ден, за музиката, киното и политиката, за живота без ударни, и за най-големите мечти, които не са свързани с музиката.

Г-н Вельов, как ще отбележите този свой рожден ден?

- Като цяло, рожденият ден винаги е момент, в който се разкъсвам между това да отговоря на всички хора. Едни искат да ми звъннат и да ме чуят лично, други ми пишат. И винаги е готино да отговориш. И същевременно, обикновено на рождения си ден или съм зает със свирене и пътуване с някоя от бандите, или пък съм със семейството, приятели, дъщеря ми... Така че най-често рожденият ден минава в борба между тези неща. Но превес, разбира се, има готиното прекарване – живото готино прекарване.

Сега имам кръгла годишнина, ставам на 50 и съм решил да го празнувам кротко – на караваната, на морето, с половинката ми Ирина и дъщеря ми Карина, и кучето. Ще бъдем на морето, на спокойствие. Ще избягаме  от града и лудницата.

Знам, че на 50 много хора правят сериозни празненства, но аз като цяло през последните повече от десет години не съм правил шумни събирания. Аз съм импулсивен. Не е изключено догодина или когато ми скимне, да си направя такова градинско парти, или да поканя приятели вкъщи. Но сега не го усещам така и подхождам както се чувствам към момента... Тази неделя няма да имам и участия.

Вие сте един от малкото български артисти, които, освен в музиката, работят и в театъра, и в киното...

- Навсякъде, където усещам, че се справям, че се чувствам добре, че ме вълнува материята, натам посягам. Вече няколко години ме вълнува да се снимам във филми и това много ми харесва. Навсякъде, където дойде подходяща възможност, аз я използвам.

Политиката също ме вълнува. Интересува ме социалната ангажираност. Следя новините. Това просто ме вълнува – защо да вървя срещу него...

Разбира се, вълнува ме и музиката – във всичките й измерения, и всичките пет-шест проекта, в които свиря и които музикално продуцирам. Някак си, ако е само един от тях, мисля, че ще ми доскучае. Защото, когато свиря само латиномузика, започва да ми липсва фолклора или електрониката – това, което правим с Нина Николина. Ако не правя рокендрол музика, започва да ми липсва музикалният проект с Филип Аврамов, който е повече поп-рок ориентиран. Така че се движа по няколко пътеки едновременно и това е типично за зодия Близнаци – да има разнообразие и да се развива в няколко различни посоки.

За съжаление лошото е, че не можеш да се фокусираш в едно нещо и не движиш нито едно от тези неща със скоростта, с която ти се иска, но това е цената, която ние, Близнаците, плащаме за многото лица, които имаме.

Казвали сте, че от малък, 5-6-годишен, знаете, че искате да свирите на барабани. Представяте ли си живота без барабани в някакъв момент и без ударните?

- Да, представям си го... На този етап, на който съм, вече си го представям, но допреди пет-десет години не бих си го представил. Сега имам различни други вълнения, и примерно, ако навляза силно в политиката, мога да си представя да изкарам някакво време без музика и без барабани, и перкусии. Но не съм убеден колко ще е това време. Не е изключено в някакъв момент да не мога без това...

Хубавото при при музиката е, че каквото и странично нещо да правим, тя остава винаги там някъде, в някой ъгъл на сърцето и на душата. Така че не е нужно да се лишаваме от изкуството. То винаги може да остане като странична дейност, ако нещо друго вземе приоритет. Към момента, с изключение на тези шест-седем месеца, които изкарах в парламента, не е имало друг момент, в който нещо друго извън музиката да взимало превес. Дори и тогава имах музикални участия в уикендите.

С музиката ли си свързани най-големите и най-смелите Ви мечти? 

- Не... Като че ли към момента най-големите ми мечти са свързани с природата и с планината. Казвам към момента, защото човек има различни мечти в различни периоди от живота си.

Не се плаша да споделя мечтата си, а тя е да живея извън града, сред природа – в планина или в планинско село. Искам да имам някакъв тип ферма или стопанство. Не съм категоричен дали да бъде животновъдно или аграрно, но трябва да е в планината. 

Разбира се, че част от тази мечта е и мобилното музикално студио. Защото – в каквото и да си представям, че ще живея, където и да е – винаги има едно музикално студио. В днешно време музикантите, особено творчески погледнато, работят дистанционно. Представям си живота по такъв начин – мобилен. Идвам в града за репетиции, за записи, за участия, пътувам навсякъде из България, но съм базиран някъде извън града, в някакъв вид стопанство.

Когато съм пътувал в чужбина, още като млад, винаги ми е харесвало да виждам отстрани някаква ферма, някъде там, между дърветата, и стопанството – с тракторчето, с конете, с кравите... В Нидерландия се качвах на втория етаж на влака, за да гледам тези стопанства. Освен това няколко месеца живях в такова стопанство и винаги много ми е харесвало. Това е една неосъществена мечта...

Калин Вельов е роден на 18 юни 1973 г. в София. На 7-годишна възраст започва да посещава школата по ударни инструменти и солфеж към Националния дворец на децата. От 10-годишен е перкусионист в детска вокално-инструментална група „Пим пам” с ръководител Борис Карадимчев.

Средното си образование завършва в Националното музикално училище „Любомир Пипков”. През 1992 г. е приет да следва в класическия отдел на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“.

През 1990 г. участва в сформирането на група „Акага", с която участва в музикални фестивали в България и чужбина. През 1998-1999 г. е част от екипа на „Ку-ку бенд“ в предаването „Хъшове”.

От 1999 до 2004 г. Калин Вельов е в Ротердам, Нидерландия, където завършва перкусии и композиция в латиноотдела на Музикалната консерватория. Там свири в групата Project 2000, като две от песните им - It’s About Time и Proceed, се задържат 4 месеца в музикалните канали МТV и TMF на Нидерландия.

През 2002 г. реализира проекта Bulgarian Experience – с певицата Нина Николина и кавалджията Костадин Генчев, в който участват DJ Филип Пауъл и българският пианист Мартин Денев. Заедно изнасят концерти в Ротердам.

Същата година заедно с Мартин Денев реализира проекта Spirit project, в който участват 17 души – музиканти, певци, танцьори, диджеи. Правят турне в Индонезия, което продължава 2 месеца и преминава през 16-те най-големи града на петте основни острова от Индонезийския архипелаг.

През 2004-2005 г. Калин Вельов преподава ударни инструменти в Националното музикално училище „Любомир Пипков".

Първият сингъл на Калин Вельов и Нина Николина е „Как се случва любовта” (2006). С нея през 2008 г. издава и първия си албум – „Абсент”. Пет години по-късно двамата създават Pendara Ethno Project, съчетание от български фолклор, афро-латиноритми и DJ стилове. През 2016 г. излиза албумът Pendara.

През 2007 г. Калин Вельов основава формацията „Тумбаито“ – първата у нас, която изпълнява танцувална салса. В края на 2013 г. групата издава албум, който освен авторски композиции включва и латинообработки на златни български шлагери от 60-те години на 20-и век до днес. Сред тях са „Ропотамо“, „Нетърпение“, „Една девойка ме попита“, „Урок по танци“, „Болката отляво“, „Тъмнокосо момиче“, „Сбогом море“.

Дебютният самостоятелен албум на Калин Вельов – „Две лица", излиза през 2011 г. По него музикантът работи две години. Всички текстове са негови, с изключение на един, а музиката е изцяло авторска. В албума с аранжименти участват пианистът Живко Петров и Мага.

През 2014 г. Калин Вельов участва в създаването на проекта „Амазония”, единствен на Балканите международен бразилски проект, който представя модерна денс бразилска музика.

През годините Калин Вельов работи с много български артисти и групи – Лили Иванова, Васил Найденов, Йорданка Христова, Дони и Момчил, Нона Йотова, Стоян Захариев, Нели Рангелова, Георги Христов, Веселин Маринов, Стефан Вълдобрев, Владимир Ампов-Графа, Мариана Попова, Белослава, Камелия Тодорова, „Медикус“. 

Калин Вельов е участвал в няколко филма – „Омбре” (2015), „Бартер” (2016), „Вълча сюита“ (2016),  „Връзкология“ (2019) и в телевизионния сериал „Под прикритие“.

Депутат е през 2020-2021 г. в 44-ото Народно събрание, когато влиза на мястото на депутатката Джема Грозданова от партия ГЕРБ.

/ДД

/НП/АЯ/отдел „Справочна“