Институтът „Ройтерс“ за изследване на журналистиката публикува на 14 юни годишния си доклад за 2023 г. Според доклада мнозинството от българите не са склонни да плащат за онлайн новини, но като цяло това се очертава и като световна тенденция.
Институтът „Ройтерс“ е базиран в Обединеното кралство изследователски център и мозъчен тръст, основан през 2006 г. към катедрата по политика и международни отношения в Оксфордския университет. Той се финансира от частната фондация „Томсън Ройтерс“ и управлява програмата за журналистически стипендии на Томсън Ройтерс. „Институтът „Ройтерс“ за изследване на журналистиката е посветен на изследването на бъдещето на журналистиката в световен мащаб чрез дебати, ангажиране и изследвания“, се казва в уебсайта на институцията.
Тазгодишният доклад на „Ройтерс“ разкрива нови данни за потреблението на цифрови новини въз основа на проучване на глобалната компания за обществено мнение и данни „ЮГов“ (YouGov) сред над 93 000 потребители на онлайн новини на 46 пазара, обхващащи половината от световното население.
Докладът за България
Частта от доклада, посветена на България, започва с кратък политико-икономически обзор:
„Избирането на центристкото прозападно правителство на партията „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков през ноември 2021 г. сякаш предвещаваше окончателен край на белязаното от корупция 12-годишно управление на авторитарния Бойко Борисов. Войната в Украйна обаче поляризира политиката между прозападните и проруските групи“, се казва в увода на обзора. „Правителството на Петков се срина след по-малко от осем месеца и бе сменено от няколко служебни правителства. На изборите на 2 април - петите за последните две години, дясноцентристката партия на Борисов изпревари прозападната коалиция и той може би ще се върне на власт“, пише още в него.
В документа пише още: "В икономическо отношение България е необичайна в ЕС, тъй като е спечелила от войната - с 3% ръст през 2022 г. Растежът до голяма степен се дължи на масовите продажби на оръжие за Украйна, но първоначално това не беше официално признато, и оръжията и боеприпасите от съветската епоха бяха продадени чрез посредници в Полша и Румъния, вместо да бъдат изпратени директно на Украйна".
Понеже докладът визира основно потреблението на онлайн новини, в неговата уводна част се казва: „Българите изглежда не са склонни да плащат за онлайн новини (едва 11% го правят). Има обаче и много други цифрови иновации. Традиционните медии са отчели интереса на зрителите и рекламодателите към съдържанието, създавано от потребители, от ютюбъри, подкастъри и тиктокъри, и няколко вестника, новинарски сайтове и радиостанции наваксват, като пускат свои виртуални студия. Най-значителните цифрови стъпки са от страна на телевизионните станции. Би Ти Ви стартира подкасти, водени от най-популярните си журналисти, заедно с платформа за бизнес новини. "Нова телевизия" разработва собствена платформа Вибокс7 - българска алтернатива на ЮТюб, предоставяйки платформа и инструменти за множество индивидуални творци“.
Относно статистическата си част докладът прави важно уточнение за промяна в методологията: „Въведохме образователни квоти за първи път в България като част от усилията ни да направим данните възможно най-представителни за националното население. В резултат на това данните за 2023 г. ще бъдат по-точни, но невинаги пряко сравними с тези от предходните години“.
В класацията за седмично достигане до публиката за офлайн медии начело са Новините на NOVA (61%), следвани от Би Ти Ви Новинитe (59%), а на трето място са новините на БНТ (37%).
При онлайн новините начело по седмично достигане до публика са Би Ти Ви Новините онлайн (42%), следвани от Новините на NOVA онлайн (41%), а третата позиция заемат новините на АБВ (32%).
Като основен източник на новини 76% от анкетираните българи са посочили онлайн източници, включително социалните медии, 63% ползват телевизиите и едва 12% - печатните медии.
Доверие в „новините като цяло“ е регистрирано при 28% от анкетираните ни сънародници, а „доверие в новините, които аз си избирам“ имат 32%. Цялостното доверие в новините е спаднало от 38% през 2018 г. до 28% през тази година. Като цяло доверието в новините е ниско, а по този показател България се нарежда на 41-во място от общо 46 пазара.
Важно уточнение е направено в класацията на доклада, която се отнася до доверието в новините по конкретни медийни източници. „В проучването бяха включени само изброените тук източници. То не трябва да се разглежда като списък на медиите, които се ползват с най-голямо или най-малко доверие, тъй като не е изчерпателно“.
По този показател сред изследваните 15 медии на първо място е БНР с 59% процента доверие и 18% недоверие. На втора позиция е БНТ отново с 59% доверие, но с 20% недоверие. На трето място са класирани Новините на NOVA с 56% доверие и 23% недоверие.
При социалните медии най-популярен е Фейсбук, като 64% от анкетираните ни сънародници го използват за новини, а 77% - „на общо основание“. На второ място е ЮТюб, а трета позиция заема Вайбър. Фейсбук Месинджър, Инстаграм и ТикТок са на четвърто, пето и шесто място.
35% от анкетираните у нас съобщават, че споделят новини по социалните медии, месинджър услугите или имейл.
Докладът за света
В доклада на института „Ройтерс“ се изброяват и някои световни тенденции в разпространението на дигиталните новини.
„Данните ни показват как различните сътресения през последните няколко години, включително войната в Украйна и пандемията от новия коронавирус, са ускорили структурните промени към по-дигитална, мобилна и доминирана от платформи медийна среда“, пише в доклада.
На всички пазари само около една пета от анкетираните (22%) казват, че предпочитат да започнат търсенето си на новини с уебсайт или приложение - това е с 10 процентни пункта по-малко от 2018 г., според доклада.
Потреблението на традиционни медии като телевизия и печат продължава да спада на повечето пазари, а потреблението онлайн и в социалните мрежи не успява да компенсира разликата. Данните на института „Ройтерс“ показват, че онлайн потребителите имат достъп до новини по-рядко, отколкото в миналото, а също така проявяват все по-малък интерес.
Когато става въпрос за новини, аудиторията казва, че обръща повече внимание на знаменитости, инфлуенсъри и личности от социалните медии, отколкото на журналисти в мрежи като ТикТок, Инстаграм и Снапчат. Това рязко контрастира с Фейсбук и Туитър, където новинарските медии и журналистите все още заемат централно място в разговора. Фейсбук продължава да бъде една от най-използваните социални мрежи като цяло, но влиянието му върху журналистиката намалява, тъй като фокусът му постепенно се измества встрани от новините, съобщава още докладът.
В различните държави повечето онлайн потребители казват, че все още предпочитат да четат новини, вместо да ги гледат или слушат. Текстът осигурява по-голяма бързина и контрол при достъпа до информация, но в няколко страни като Филипините и Тайланд респондентите вече казват, че предпочитат видео пред текст.
Доверието в новините е спаднало на всички пазари с още 2 процентни пункта през последната година. Средно четирима от всеки десет души от обща извадка в доклада (40%) казват, че се доверяват на повечето новини през повечето време. Финландия остава страната с най-високо ниво на общо доверие (69%), докато в Гърция (19%) то е най-ниско.
В унисон с нежеланието на българите да плащат за онлайн новини, това се очертава като световна тендeнция според доклада. В условията на натиск върху бюджетите на домакинствата и при положение, че значителна част от обществеността е доволна от новините, до които има безплатен достъп, има признаци, че ръстът на плащанията за онлайн новини може би се забавя. В група от 20 по-богати държави 17% са плащали за онлайн новини. Най-висок е делът на плащащите в Норвегия (39%), а най-нисък - в Япония (9%) и Обединеното кралство (9%).
/АКМ/
news.modal.text
