site.btaИсторията на хидротехническото съоръжение от идеята до реализирането, разказва Младен Йовчев, служител на НЕК

Благодарение на устрема, инициативността и новаторското мислене на обикновените хора в началото на миналия век е построена най-голямата за времето си водноелектрическа централа (ВЕЦ) у нас – „Въча“. По повод 90 години от пускането в експлоатация на хидротехническото съоръжение на 15 юни 1933 година, създадох филм с историята на ВЕЦ-а, вдъхновен от духа на предците си и мащаба на делото им, разказа в интервю за БТА Младен Йовчев, служител на Националната електрическа компания (НЕК). Видеото е ретроспекция на времето от дръзката идея до реализирането й, което отнема 14 години.

Когато се зачетох в книгата на Георги Николов „Труд и промишленост“, където имаше много богат архив за ВЕЦ „Въча“, реших да продължа да търся материали и да разкажа историята на хората, построили съоръжението, сподели Йовчев. Така започва проучвания в Държавен архив – Пазарджик, народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив, читалището в с. Куртово Конаре, Държавен архив – София и интернет. 

Времето, в което е правен ВЕЦ-а, е тежко, гладно - след Първата световна война, когато са убити 120 хил. мъже, а бежанците са 850 хил., няма ги Западните покрайнини и Южна Добруджа. Озадачи ме откъде им дойде ентусиазмът на тези хора, как намериха сили и дръзновение да подемат това дело, споделя авторът на видеото.

По това време районът на Кричим и Куртово Конаре е селскостопански и кооперативното дело е било силно развито. През 1914 година е имало дъскорезница между двете населени места, където бил монтиран малък хидрогенератор и с отбитата вода от Стара река са си произвеждали ток. Говорих с много хора, наследници на кооператорите, създали синдиката „Въча“, и те ми разказаха, че през 1919 година хора от Куртово Конаре са извикали заможните си съграждани и са им показали в дъскорезницата - как от водната сила се произвежда електричество, разказва Йовчев. По това време река Въча е била изключително буйна и „хващането“ й било сложна задача. Сдружението „Електрическа централа – Въча“ е създадено в дома на Димитър Царев, учител от Куртово Конаре. Тогава единият от кооператорите казва, че тази централа ще се построи от тях, за да им дава вода за напояване и светлина, и няма да я дадат на някакъв монополист, за да си пълни джобовете и да води разгулен живот. Посещават Земеделската банка и двама инспектори решават, че от тази идея може да стане нещо много голямо. Те запознават с нея будни жители от София и Пловдив. През ноември 1919 година в Кричим се събират 71 души от околните села, Пловдив и София, и създават кооперация. Тя е регистрирана на 17 декември в Татарпазарджишкия окръжен съд като търговска фирма „Електропроизводително сдружаване „Въча“.

Това са първите стъпки за електрификация на България, подчертава Йовчев. Идеята им е била районът между Пловдив и Пазарджик да бъде електрифициран. Една година от дейността на сдружението е посветена да запознае населението с идеята си. „Било е изключително трудно дело да се убедят хората, свикнали на газови лампи, да се включат. Имало е недоверие, а с натискането на копче да светне лампа било равносилно на чудо, някаква магия“, разказа Йовчев.

През 1920 година е обнародван Законът за водните синдикати и кооперацията става воден синдикат „Електрическа централа Въча“. Той се явявал като електроразпределително дружество, бързо се разраства и започва да натрупва солиден капитал. Акционери в него стават Държавното съкровище, Българската народна банка, Пловдивския окръжен съвет, шест популярни банки, пет градски и 215 селски общини, 80 кредитни кооперации, 23 016 лични членове. По това време България се развива икономически и започва да има нужда от електричество.

Същинската работа по първоначалния проект започва през втората половина на 1921 година. Първоначално е пусната малка централа, която се намирала на 80 метра от основната и е служила за нуждите по строителството и захранването на обществените сгради на околните села. Тя е пусната на 19 декември 1923 година, когато започва строителството на голямата. По това време в Пловдив още няма осветление, защото тогавашният кмет отказва да подпише договор със синдиката за закупуване на електроенергия заради опасения, че те ще се превърнат в монополисти. За да станеш акционер, е трябвало задължително да заявиш колко киловата ще ползваш, защото е имало мощности, а не е имало консумация, обяснява Йовчев. По думите му условието се е наложило, защото прекарването на електроповоди е било свързано с много разходи, а в един момент се оказва, че няма приходи.

Строителството на голямата централа продължило 10 години. С неговото начало започва и строежът на пътя Кричим-Девин, който дотогава е бил козя пътека. В процеса на работа се забелязват големи пропуски и проблеми в първоначалния проект. По тази причина от синдиката се обръщат към австрийския специалист проф. д-р Фридрих Шафернак от Виенската политехника, за да направи нов проект. Той работил съвместно с австрийски и български специалисти като окончателният проект е одобрен в началото на 1925 година. Започват да пробиват за тунела на ВЕЦ-а от двете страни и в момента на срещата на двата пробива за пръв път австрийците констатирали удивителното отклонение от няколко сантиметра. От вълнение единият от австрийските геолози получава инсулт. 

Централата е въведена в експлоатация на 15 юни 1933 година. Първоначално са били монтирани два хидрогенератора с турбини тип „Франсис“ от фирма „Алстом“, Франция. Направен е изравнителен басейн от 100 хил. куб.м., откъдето тръгва водата. Изграден е тунел под налягане с дължина 4682 метра и напорен тръбопровод с дължина 140 метра изцяло с нитовани съединения и до ден днешен няма една капка вода по тях, разказва Йовчев. Тогава мощността е била 7,6 MW. През 1949 година са монтирани още два хидрогенератора с обща мощност осем MW. В момента ВЕЦ „Въча 1“ е с обща мощност 14,5 MW. Собственост е на НЕК ЕАД и участва активно в енергийната система на България.

През април т.г. приключи рехабилитацията на ВЕЦ "Въча 1" в Кричим, която започна през 2019 година. Проектът на стойност 9,6 млн. лева е финансиран по Международен фонд "Козлодуй", администриран от Европейската банка за възстановяване и развитие и със средства на НЕК. Преди рехабилитацията се извършваха 22 манипулации, за да се включи хидрогенератор в паралел с енергийната система, а сега всичко е автоматизирано и компютъризирано, казва Йовчев.