site.btaМомчил Николов разкри кой е българинът, вдъхновил го за романа „Чекмо“

Авантюрист, преживял невероятни приключения, на име Йонко е прототипът на главния герой в книгите „Чекмо“ и „Чекмо 2“. Напуснал България през 1989 година, в момента той се намира във Виетнам, където е собственик на футболна лига на малки вратички в 4-милионен град, има 18 футболни отбора и телевизия. Обиколил е над 120 страни. В Танзания се е занимавал със златни мини, транспортирал е картини в Германия, познава се с Мадона, разказа авторът на двете издания Момчил Николов по време на своята среща с колеги и гости на Петия фестивал на българската книга в Брюксел. Той сподели пред публиката как се е стигнало до създаването на двете произведения, като допълни, че предвижда историята да намери продължение и в трета книга.

„Когато написах „Последната територия“, бях изключително изморен. Четири години съм я писал и бях прочел изключително много неща покрай нея - като тръгнем от психотерапевтични и стигнем до окултни теории за сънищата. Тогава си казах, че ако започна отново да пиша нещо подобно, няма да издържа. И изведнъж се появява моят приятел Йонко, който аз не съм виждал от 20 години. Всъщност съм го виждал веднъж в Испания, когато живееше там с жена си, с децата си и с един питон, албинос, който се казваше Джеймс Бонд. Още при първата ни среща  му казах, че някой ден мога да започна да пиша книга за него“, разкри авторът.

Момчил Николов уточни, че книгата не е изцяло биографична. В нея е представено времето между 1985 и началото на 90-те години, в което той самият е живял. В началото произведението е под формата на монолог. Героят разказва живота си на един часовник в болнична стая в Австралия, където лежи с тежка травма на врата, след като току що са му казали, че никога няма да може да се движи.

„През това време жена му е в Нова Зеландия. А той е отишъл в Австралия, за да се снима в сериал за сърфисти. И понеже иска да пробие в Холивуд, отива да тренира сърф, но пада от три метрова вълна. А един негов приятел лъже жена му три месеца, че той е на снимки, че ходи някъде“, разказа още Николов.

„Той е човек със страшен късмет, защото винаги оцелява. Човек без професия, който успява да се впише във всяка сфера, и успява в нея. Може да бъде адвокат, пилот, лекар, журналист“, допълни модераторът на срещата с автора Кремена Георгиева.

„Езикът е много важен за тази книга. Това е езикът, който се говореше през 80-те години. Мислех си за думи, които не се използват вече, за изрази, места. Исках да изглежда като книга писана не като за края на 80-те, а като книга написана тогава. Включително пародиране на това говорене, което имаше по телевизията. И започнаха да ми излизат думи и цели изрази, които никога не съм използвал“, каза още авторът. Той сподели и каква е била реакцията на Йонко, когато се е запознал с произведението.

 „Не мога да я прочета тази книга, започвам да плача. Знам, че много неща в нея не са ми се случили, но аз щях да постъпя точно така“, е споделил прототипът на героя.

Професионалната биография на Момчил Николов започва с медицинско образование и продължава с творческо писане. Автор е на книгите "Лудата Дорис" (разкази), "Hash Oil" (роман), "Избрани разкази", "Фрагменти от стая" (разкази и пиеса), "Пътници" (повест) и романите "Горният етаж", "Кръглата риба", "Машини за любов", "Последната територия". "Чекмо 2" е последният му роман.

Носител е на значими литературни награди, сред които Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България", 2017 г. за романа "Последната територия".