site.btaВенеция се превръща в Лаборатория на бъдещето

Венеция се превръща в Лаборатория на бъдещето
Венеция се превръща в Лаборатория на бъдещето
Лесли Локо, куратор на Биеналето за архитектура във Венеция. Снимка: АП

От днес до 26 ноември Венеция, известна със своята наситена със събития и обрати история, се превръща в Лаборатория на бъдещето. Това е мотото на 18-ото издание на Биеналето за архитектура, което отваря врати за широката общественост днес. Вчера и в четвъртък Биеналето можеше да се посети от журналисти, а пък редица национални участници, сред които и България, официално откриха своите павилиони.

По традиция Биеналето по архитектура се провежда на всеки две години, като се редува с Биеналето на изкуствата. Основните сцени на изложението са историческият комплекс Арсенал и Градините на биеналето в квартала "Кастело" на Града на каналите. Тази година експозиционна площ ще има и в района Маргера на град Местре, от другия край на Моста на свободата, свързващ Венеция със сушата.

По традиция Биеналето протича с обща тематична изложба, разделена в няколко части, и с индивидуални експозиции, всяка една със своя тема и представени в националните павилиони на страните. По-голямата част от тези национални павилиони се намират в Градините на биеналето или в Арсенала, но 14 национални павилиона са разположени на други места в центъра на града. Сред тях е и този на България, издигнат в изложбена зала в манастирски комплекс на брега на Големия венециански канал.

Куратор на общата изложба на Биеналето за архитектура е Лесли Локо, която е със смесен произход – ганайско-шотландски. Ето защо основната експозиция с тема „Лаборатория на бъдещето” е силно повлияна от Африка. Тя ще фокусира  върху Африка и възможностите, които предлага или крие този континент. В частност вниманието ще бъде насочено върху работата на архитекти от Африка и от африканската диаспора. В основната експозиция участват 89 архитектурни студия от Африка и от африканската диаспора. Средната възраст на участниците е 43 години. Равнопоставено са представени жените и мъжете.

За първи път тази година Биеналето ще включва и така наречен „Колеж по архитектура”. Това своеобразен курс, който ще започне на 25 юни и ще продължи до 22 юли. По време на тези четири седмици известни преподаватели по архитектура ще обучават 50 студенти и докторанти, избрани от цял свят. За Колежа ще бъде направен и документален филм.

Не само африканските корени на кураторката на Биеналето обясняват защо в общата му експозиция вниманието е насочено точно върху Африка. Според Лесли Локо континентът Африка може да се възприема като истинска „лаборатория за бъдещето” не само на африканските държави и народи, но на цялото човечество. Локо припомня, че в антропологичен план „ние всички сме африканци”, така че случващото се в Африка, сега и в бъдеще, не може да не ни интересува.

Африка обединява въпроси, свързани с расата, равнопоставеността, страховете, демокрацията и авторитаризма, надеждите, социалните неправди, бедността и богатството на ресурсите, неразвитата инфраструктура. Африка е изобилие от природни ресурси, но голяма част от населението там живее в бедност. Африка е богатство от природни пейзажи, но там климатичните промени пораждат климатични кризи, от които страда неподготвеното за тях население. Африка носи бремето на колониалното минало, от което би искала да се отърси всячески и да се развие като независима сила, но засега на нея се гледа основно като на желан източник на ресурси – газ, петрол, диаманти, уран.... Африка и днес е честа жертва на тероризма и на насилието. Континентът е и сцена на геополитическа конфронтация. В последно време там зачестиха визитите на западни лидери, сред които външните министри на САЩ, Франция, Германия, ръководителите на правителствата на Германия и Италия, президента на Франция и др. Засилва се и влиянието на Китай, и на Русия. Но Африка е също и нежелан източник на миграция към Европа, с която Старият континент не може да се справи.

Ето защо развитието на Африка е тема, която вълнува съвременното общество. При една развита Африка например бедността и инфраструктурните несъвършенства биха изчезнали и хората няма да искат да си тръгват от този континент в търсене на несигурно бъдеще по света. Така че континентът отсега може да се възприема като лаборатория за идеи за едно по-обнадеждаващо бъдеще, съобразено не само с благосъстоянието на местните хора, но и с околната среда, с климатичните промени, със запазването на природните ресурси, със зачитането на местните култури и традиции, с уважаването на местните права. И в тази лаборатория архитектурните идеи са също добре дошли.

Освен общата експозиция, озаглавена „Лаборатория на бъдещето”, 63 страни участват с национални павилиони на Биеналето.

Нигер за първи път се представя с национален павилион, а Ватиканът се завръща след кратко отсъствие и неговият павилион е разположен на остров Сан Джорджо Маджоре, който е срещуположен на Палата на дожите и на зоната с площад "Сан Марко".

Всяка страна участничка е избрала различна и оригинална тема, с която да се представи. Експозицията „Вечните пластмаси” на САЩ разглежда пластмасата като продукт на производствен отрасъл, осигуряващ препитание за много хора, като неизменна част от ежедневието и като отпадък, задушаващ околната среда и поставя въпроса кое да предпочетем -  нас или природата. Обединените арабски емирства с изложбата „Сушаво изобилие” разказват как могат да бъдат създадени устойчиви сгради в условия, в които сушата настъпва. Узбекистан с проекта „Неизграденото заедно” се спира върху ролята, която архитектурата играе в оформяне на колективната съдба и анализира архитектурните останки от минали общества, даващи представа за ценностите, вярванията и технологиите, оформили света на тези общества, което пък може да бъде от полза при взимането на настоящите архитектурни решения и създаването на едно по-добро бъдеще за хората. Турция с изложбата „Призрачни истории” разказва за призрачните сгради – училища, кооперации, хотели или предприятия - останали необитаеми по една или друга причина.

Аржентина с експозицията „Бъдещето на водата” показва връзката на хората и техните градове с водата. Португалия с изложбата „Плодотворни бъдеща” поставя темата за съхранението на водата, водата, разглеждана като критичен елемент за живота на земята и като ресурс, който има политическо и икономическо измерение. Дания с експозицията „Крайбрежни въображаеми решения” предупреждава за покачването на морското ниво и за наводненията, до които това води. Финландия показва изложбата „Представа за бъдещата история на санитарните услуги” в търсене на нови решения за санитарните услуги на бъдещето и загрижена от това, че все още огромно количество отпадни води се освобождават днес в околната среда, без да са пречистени.

Бразилия с проекта си „Земя” насочва поглед към земята като терен за култивиране и за градско планиране, но и като като общ дом на всички хора, които са призвани да се грижат за него. Люксембург с изложбата „Долу на земята” анализира какво би се случило ако човечеството е реализирало мечтата си за усвояване на космоса, развива селища на Луната и вече се е насочило към извличане на полезни от други планети или астероиди. Изложбата задава въпроса дали Космосът може да бъде неизчерпаем източник на природни ресурси за човечеството на Земята.

Канада е озаглавила изложбата си „Не е за продан”, вдъхновена от имотната криза, от жилищата с недостижими цени, от бездомността, от лошите жилищни условия, от спекулата с цените на пазара на недвижимите имоти. Естония представя експозиция, наречена „Домашна сцена”, в която се спира на дома като мечта и като реалност, на разминаването между бленувания интериор и домашната действителност, на отношенията между обитателите на дома и техните гости, между наемодателите и наемателите.

Франция привлича вниманието с изложбата, чието име може да се преведе по два начина, като „Театър на танца” или като „ Сферичен театър”. Тя приканва посетителите да се насладят на изживяване на сетивата в театър с формата на сфера, изграден от дърво и стомана, покрит от слой посребрен алуминий. Материалите, вложени в него, са предназначени за повторна употреба. В съседните на сцената помещения има рециклирани и преобразени предмети, отразяващи носталгията и желанието за съживяване на миналото под формата на бъдеще. В определени моменти от Биеналето театърът във френския павилион ще де превръща и в бална зала.

Великобритания с експозицията „Танцуване преди Луната” анализира как хората използват и обитават пространството. Австрия с проекта „Участие” залага на въвличане на околните в архитектурната инсталация. Ватиканът с павилион с експозиция, наречена „Социално приятелство: Среща в градината”, предлага в ерата на приятелствата в социалните мрежи  завръщане към традицията на срещите на живо навън, в градините и паркове. Италия представя експозиция, наречена „Пространствено: Всеки принадлежи на всеки друг”, която е  оригинален портрет на италианската архитектура в международния контекст. Южна Корея с изложбата „2086: Заедно, но как?” задава въпроса как ще съжителстваме през 2086 година, когато глобалното население ще достигне пик.

Украйна, която е обхваната от война, участва с експозицията си „Преди бъдещето”, отразяваща парадокса на изграждането на бъдещето от рухващото настояще. Тя показва как в забравени архитектурни обекти, на които досега се е гледало само като на останки от миналото, хората сега намират укритие и убежище, за да оцелеят за бъдещето, което ще трябва да построят наново.

Това са само част от националните павилиони на страните участнички на Биеналето. България е представена с проекта „Образованието е придвижване от тъмнина към светлина”, който се фокусира върху обезлюдяването, демографската зима и по-специално върху опустелите училища. Българският павилион, който бе открит преди два дни от министъра на културата Найден Тодоров, се помещава в зала „Тициан” в голям манастирски комплекс, на брега на Канале гранде.

Кураторката на тазгодишното издание на Архитектурното биенале Лесли Локо е родена през 1964 г. в Дънди в Шотландия, като баща й е ганайски хирург, а майка й е шотландка. Тя израства в Гана и в Шотландия.  Завършва бакалавърска степен в Архитектурното училище "Бартлет", магистратура в Юнивърсити колидж в Лондон и докторантура  по архитектура в Университета в Лондон.

Локо преподава архитектура в учебни заведения по целия свят, сред които САЩ, Великобритания, Република Южна Африка. Неотдавна тя основа и сега е директор на Института за африканско бъдеще в Акра, Гана. Любопитното е, че Локо е и авторка на редица романи, сред които „Шафранови небеса”, „Горчив шоколад”, „Сестри по душа”, „Едно тайно лято”, „Абсолютно разочарование”. Сега подготвя  и поредния си роман, който ще излезе догодина и ще се казва „Самотният час”.

Лесли Локо споделя, че литературата не й пречи на преподаването на архитектура, а напротив й помага. В литературата сложните истории трябва да бъдат разказани ясно, за да бъдат разбрани от читателя. Локо се стреми по същия начин да преподава и архитектура.

За общата изложба на Биеналето, на която Лесли Локо е куратор, тя казва, че това ще бъде не само една единствена история, следваща едно единствено мото, а колекция от истории, отразяващи очарователния и великолепен калейдоскоп от идеи, контексти, стремежи и значения.

Не всичко, свързано с подготовката на основната изложба на Архитектурното биенале, обаче бе повод за задоволство за Локо. В навечерието на откриването, на пресконференция тя се оплака, че трима ганайци, работили с нея по реализиране на основата експозиция, не са получили визи за Италия от италианското посолство в Гана. Аргументът бил, че има основателни съмнения, че тримата мъже нямало да напуснат Италия, след като визите им изтекат. Локо разкритикува това решение на италианското посолство и заяви, че за първи път в живота й думите не й стигат, за да изрази възмущението си. Локо сподели с горчивина също, че нейни роднини и приятели и в миналото са се сблъсквали с подобен отказ за издаване на визи от западни страни. 

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:07 на 28.03.2024 Новините от днес

След решение на ВКС Дончо Драганов ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за 17 години за убийството на работещия при него като овчар Ахмед А., извършено през 2020 г. в с. Горен чифлик по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация