site.btaОцеляла след унищожителното земетресение в Газиантеп журналистка: “Светът ни се срина. Нищо няма да е както преди“

Първият трус ни удари през нощта. Разбуди ме много силен тътен, скочих, вратата ме блъсна назад. Едва стигнах до стаята, където спяха трите ми дъщери, те много се изплашиха. Двете изнесохме на ръце, а голямата така съм я стискала, че пръстите ми се бяха отпечатали. Всеки момент очаквах сградата да рухне и се молех да не ни затрупа. Слава Богу, успяхме да излезем навън и се приютихме в колата. Наоколо тичаха ужасени хора, на около 50 метра от нас бе паднала една сграда. От страх не посмяхме да влезем в къщи.