site.btaКак и от какво са се лекували през Средновековието разказва изложба на Медицинския университет в Пловдив

Билколечението и религията са характерни за медицината през Средновековието, която стъпва на големите достижения на античната медицина. Това каза в интервю за БТА проф. Георги Томов, преподавател и ръководител на Музея на медицината към Медицински университет-Пловдив. По думите му представата на християните за болестта и изцерението, е че те са дадени от Господ. През този период хората са разчитали много на лечебни растения, минерали, животински съставки.

От днес до 9 октомври в Епископската базилика на Филипопол жителите и гостите на града могат да разгледат изложбата „Средновековният храм – лечебница на душата и тялото". Проектът е на Музея на медицината към Медицинския университет в Пловдив в партньорство с община Пловдив и Общинския институт „Старинен Пловдив". В изложба се представят икони на светци-лечители, средновековен стенопис с изображение на Гален, талисмани за здраве, средновековни медицински инструменти, лекарственици и ботанически рисунки на лечебни растения.

Болестите са се възприемали като наказание за водения порочен живот, но и за изпитание на търпението и вярата, които е трябвало да калят християните, посочи Томов. За средновековния човек е било изключително важно освен физическото здраве и духовното. Поради тази причина „супергероят“ на Средновековието е светецът, т.нар. безсребърници, които са били посредниците между болния човек и Бог, и са оказвали помощ, разказа ръководителят на медицинския музей. Той посочи, че в тази група светци е имало нещо като "специализация" на светеца и посочи за пример св. Антипа, покровител на зъболекарите и св. Стилиан, който се е грижел за здравето на бебетата и малките деца. Когато хората са се обръщали за помощ, освен молитвата е имало и материализиран вид чрез т.нар. анатомични вотиви (фигури) или оброци. Те представляват модели на органи, обикновено от сребро или друг метал. Например, ако страдате от очно заболяване, поставяте на иконата като дар малък модел на око, обясни Томов. Това, по думите му, не е само в периода на Средновековието, а и в Античността, но тогава са били изработвани от теракота.

Съществувало е и чисто емпирично медицинско познание. Имало е сложни лекарства като териак, който се е считал за панацея. Бил е изключително скъп и се е произвеждал основно от венецианците, като е съдържал над 37 съставки, обясни преподавателят. Някои от тях са изключително интересни и странни като месо от мъжка усойница, убита при пълнолуние. Това е течност като най-силната й съставка е бил опиумът, който се извлича от сънотворния мак. Тя е имала силно обезболяващо действие.

Продължителността на живота през Средновековието е била средно 40-45 години. Тежкият физически труд и недохранването са били основните причинители на болести. Хората са страдали от различни авитаминози, наранявания, заболявания на опорно-двигателния апарат. Водили са се много войни и част от намерените от археолозите останки показват следи от травматизъм. В немалка степен смъртността се е дължала на инфекциозните болести, имало е много епидемии, отбеляза Томов.

Билколечението или това, което днес познаваме като народна медицина, е непрекъснат процес на натрупване на знания от дълбока древност и той никога не е прекъсвал, разказа Томов. Голяма част от растенията, които са се използвали тогава за целебни нужди, се използват и днес. Пример за това е споменаваната от времето на траките мащерка, която има противокашлично действие и при възпаление на горните дихателни пътища действа много добре. Друга група растения, която днес не се използва директно поради факта, че са токсични в големи дози, но се използват от фармацевтите за приготвяне на лекарства, са беладоната, татула, бляна. Те съдържат силно активни вещества – алкалоиди, които имат халюциногенно, обезболяващо и други действия, обясни преподавателят. Те са били използвани много през Средновековието за притъпяване на болка, особено при хирургични интервенции.

Представата, че всеки орган е свързан с определена зодия, а пък тя с определен скъпоценен или полускъпоценен камък, е много популярна през Античността и Средновековието. Когато страда този орган, са считали за добра практика да се приема определен минерал, който се е стривал. 

Ръководителят на музея разказа, че една от най-честите практики през Средновековието е била кръвопускането, което е свързано с хуморалната теория. Според нея излишък на една от четирите течности, които се намират в човешкото тяло, води до дисбаланс и болест. За да се коригира, той трябва да изведе тази течност. Лечението на т.нар. плеторични пациенти е било чрез кръвопускане. Със специални инструменти са срязвали вената или са поставяли пиявици. Много често тези многобройни кръвопускания са изтощавали толкова пациента, че той е умирал, отбеляза Томов. В края на Средновековието и началото на Ренесанса, когато големият бич за Западна Европа са епидемиите от сифилис, едно от прилаганите лечения е било приемането на живачни препарати. Действително той убива причинителя на сифилиса, но заради силната токсичност на живака често е убивал и пациента, каза още преподавателят.