site.btaВестниците са исторически източник, който дава информация за света от своето време, казва Олаф Герке от фондация "Фридрих Еберт"

Вестниците са исторически източник, който дава информация за света от своето време, казва Олаф Герке от фондация "Фридрих Еберт"
Вестниците са исторически източник, който дава информация за света от своето време, казва Олаф Герке от фондация "Фридрих Еберт"

Вестниците са исторически източник, който дава информация за света. И въпреки пропагандата, можем да си дадем сметка как наративът на вестниците е влияел върху формирането на мнението на хората преди. Това каза на своята публична лекция днес Олаф Герке от централата на фондация "Фридрих Еберт" в Бон.

Събитието във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) бе на тема "Културно-историческото наследство на пресата: Съвременно ползване чрез дигитализация".  Участие в разговора взеха Николай Михайлов и Симеон Василев от ФЖМК, както и Жак Папаро от "Фридрих Еберт" в София.

Николай Михайлов посочи, че обсъжданата тема е важна и ключова за историята на цивилизацията, културата и  комуникацията. "Културно-историческото наследство и неговата връзка с пресата, комуникацията и с идентичността, са неща, които пряко засягат нашето съвременно битие", каза той. Допълни, че съвременният социален свят се е формирал, благодарение на пресата и на онези медийни продукти, които остават в историята. 

Спорен него опитът на немската култура в това отношение има какво да ни покаже. Той припомни откритието на Йохан Гутенберг, което въвежда революция в пресата и с което започват кардинални промени в историята на културата. "Това показва връзката на технологията и откритията с възможността на хората да общуват по между си. Технологията създава възможност хората да обменят ценности, да споделят културни традиции и да приемат традиционни и траещи образци", каза Михайлов. Той подчерта връзката между традицията, културната идентичност, културно-историческото наследство и новото предизвикателство – дигитализацията, една нова технология, която е всепроникваща и в чието време ние живеем.  

Жак Папаро каза, че е част от самото начало на проекта, който неговият колега Олаф Герке е дошъл да представи. По думите му в Германия има библиотеки с много големи и специализирани колекции, каквато е библиотеката на фондацията "Фридрих Еберт", съдържаща над един милион книги, много дигитализирани обекти и много проекти. 

"Но голяма колекция означава и голяма отговорност. И когато имаш тази отговорност, все пак се опитваш да намериш начин как тези богатства да достигнат и до читателите“, каза Папаро.  Допълни, че започват дигитализацията, тъй като самите посетители на библиотеката от години ги молят да намерят някакъв начин да направят по-комфортна работата им с архивните издания. Попаро каза, че процесът започнал, когато видели, че технологията е достатъчно напреднала. Допълни, че наблюдават през годините компании като "Гугъл" и други технологични концерни, които показват възможности за семантични търсения и посочване на точни попадения, маркирани в текста. 

"За мен интересът към тази тема не е съсредоточен само от специалисти, той би трябвало да бъде за всички, които се занимават и с журналистика, и с комуникация въобще. Защото дигитализацията, освен всичко друго, е една възможност да влезем в хаоса на времето, но също така и да усетим моментната снимка, която правят тези  каторжници на историята, както нашият Симеон Радев е наричал журналистите точно в този период, за който става дума", каза Симеон Василев.

Той допълни, че е направил малка проверка, според която само в единия дигитализиран вестник Vorwаrts, има над три хиляди споменавания на България. "Това е един невероятен източник. Голям противник съм на тези, които лекомислено принизяват пресата като някакво транспортно средство, или някакъв склад за информация. Напротив, това е култура, това е един изключителен културен продукт, от който  трябва да черпим", каза Василев. 

Лекцията на Олаф Герке представи ролята и историческото наследство на немската преса от Германската империя и Ваймарската република до 1933 г., и запозна аудиторията със съвременните възможности за дигитализация на този културен фонд. Герке обърна специално внимание на работата с архива на фондация "Фридрих Еберт", осъществена под ръководството на Жак Папаро. 

Герке започна своя разказ с историята на вестниците в Германия. По думите му началото на тяхната поява датира от 17 век, като през 19 век те стават масови. Според него до появата на радиото, вестниците са доминиращата медия, която оформя представата на хората за света. Олаф Герке направи и исторически преглед на развитието на технологиите, които оказват влияние върху печата – не само типографията, а и подобряването на качеството на хартията. Освен това, според него, голямо влияние оказва и изобретяването на телеграфа през 1838 г., който се превръща и в предпоставка за появата на големите телеграфни агенции, от които вестниците получават информация по-бързо.     

Разказът на Герке показа как с годините вестниците в Германия се развиват и заемат все по-голямо място в живота на хората – изданията стават все повече на брой, като някои вестници имат и по три броя на ден – сутрешен, обеден и вечерен. Освен количествената промяна,  развитие има и в съдържанието на вестниците, което, по думите на Олаф Герке, се обогатява. Той посочи, че дигитализирането на вестници е важно, защото през годините журналистите трескаво са работили, за да покажат широкоспектърно света. 

По думите на Герке дигитализацията предоставя по-широк достъп до тези издания за повече хора, не само за специалисти, които работят с архивите. Той разказа и за методиката, с която са работили за дигитализацията в библиотеката на фондация "Фридрих Еберт". Обърна внимание и на резултатите, които, по думите му, все още не са оптимални, но техниката се подобрява и предоставя по-големи възможности в тази сфера.

Герке разказа, че изданията, които са дигитализирали, са били разрязани на фолианти от специалист и са обединени в томове, като се подхожда внимателно към хартията, която е доста чувствителна. След това страницитей са сканирани, като към сканираното изображение има и съпътстващи метаданни - като тираж, номер на вестника и т.н., , допълни той.

Герке посочи, че в дигиталната си система работят със софтуер за оптично търсене на символи, което улеснява търсенето в целия текст по ключови думи. Даде пример с търсене в базата данни с думата "българи" в германски вестник от началото на 20 век. "Виждаме, че за историците този дигитален архив е изключително важен. Ако тези вестници не бяха дигитализирани, това търсене щеше да е много трудно и времеемко", каза той.

/ДД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:54 на 03.10.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация