site.bta“Органова симфония” от Камий Сен-Санс ще има премиера утре във Варна

На 18 февруари 2022 от 19 часа във Фестивален и конгресен център, Варна ще прозвучи премиерно Симфония №3  „Органова“ от Камий Сен-Санс, със солист Боян Бъчваров.

В програмата на симфоничния концерт под палката на маестро Григор Паликаров, оркестърът на Държавна опера Варна ще изпълни и Концерт за цигулка, виолончело и оркестър от Йоханес Брамс, със солисти двама изтъкнати италиански инструменталисти:  Джакомо Бианки – цигулка и Амедео Чикезе – виолончело. Това съобщиха от екипа на варненската Държавна опера и предоставиха на БТА първите отзиви за концерта - от самите музиканти.

„Варна разполага с прекрасен инструмент във Фестивалния и конгресен център и чудесен органист в лицето на Боян Бъчваров, така че аз отдавна търся подходящ момент за реализация на моята идея за Симфония №3 „Органова” от Камий Сен-Санс. Всъщност идеалният момент никога не настъпва, освен ако човек не си го направи сам. С оглед на постиженията, които имаме с оркестъра на Държавна опера Варна, особено при последния концерт, когато изпълнихме премиера на симфоничната поема „Смърт и просветление“ от Рихард Щраус, сметнах, че „Органова симфония“ ще бъде една естествена следваща стъпка. Самият Сен-Санс казва, че в тази симфония е вложил цялото си майсторство и наистина тази творба е изключително интересна, богато оркестрирана, предизвикателство за оркестър и диригент”, казва диригентът Григор Паликаров.

Ето какво споделя и солистът Боян Бъчваров: „Животът и творчеството на Сен-Санс са свързани с органа през целия му живот. Още първата му работа след завършването на Парижката консерватория е като органист в една парижка църква. Но третата симфония е връх в творчеството му, където се съединява симфоничното му майсторство с използването на пиано и орган. Тук органът не е толкова солов инструмент, а по-скоро се вплита в звуковата тъкан на оркестъра, като допълва и обогатява звучността на оркестъра. Този концерт e една моя детска мечта. Буквално съм израснал във Варненската филхармония - майка ми беше дългогодишен оркестрант-контрабасист и цялото ми детство е минало сред репетициите и концертите на оркестъра. Затова винаги съм си мечтаел да свиря с оркестър - не като солист, а като част от оркестъра. Като изпълнител на пиано и орган шансовете за това не са големи, защото тези инструменти рядко влизат в състава на оркестъра. И съм благодарен на маестро Паликаров за поканата и възможността да сбъдна мечтата си.”

Цигуларят Джакомо Бианки: „Брамс решава да се заеме с концерт за два солиращи инструмента, като отговор на многократните молби на виолончелиста Роберт Хаусман да напише концерт за виолончело, но също и като извинение и покана за възстановяване на охладнялото му приятелство с известния цигулар Йозеф Йоахим. И наистина - за първи път творбата е изпълнена с тези двама солисти през 1887 г. в Кьолн, под диригентството на самия Брамс. Харесвам Брамс, не само Концерта за цигулка и оркестър, а и Концерта за цигулка, концертите за пиано и разбира се неговите четири симфонии, които са еталон за композиционно съвършенство. Щастлив съм, че и в България ще свиря Брамс на любимата ми цигулка „Енрико Рока” от 1912 г. Нейният красив звук ме вдъхновява всеки път, когато прокарам лъка по струните.”

Амедео Чикезе, виолончело: „Тази творба е уникална най-напред с това, че е написана за цигулка, виолончело и оркестър, а в музикалната литература няма много такива двойни концерти. Това всъщност е последната композиция на гениалния Брамс, един от групата на „трите велики Б“ – Бах, Бетовен и Брамс. Изследователите твърдят, че в това свое изключително произведение Брамс е идентифицирал своя глас с тембъра на виолончелото. Бях напълно обсебен от тази невероятна музика, още когато се запознах с Джакомо и му предложих заедно да подготвим Двойния концерт на Брамс. По-късно направихме и запис, така че за мен това е една осъществена мечта, в която продължавам да живея. Не може да не харесваш този изключителен концерт, изпълнен с богата звучност, енергия и магично въздействие. 

Когато за пръв път докоснах старинно виолончело, бях толкова развълнуван, че в главата ми се въртеше само една мисъл – каква голяма отговорност е да ти доверят такъв рядък инструмент, който струва повече от един милион евро. Щастлив съм, че мога да свиря на два уникални инструмента от 1770 и 1780 г., изработени от майсторите лютиери Игнацио Онгаро и Джоузеф Хил. Чувствам се привилегирован и благословен.”

Уважаеми абонати, архивът ще бъде достъпен през „Вашата БТА“, като профилите ви ще бъдат прехвърлени на новата интернет страница. Архивът остава достъпен и на старата интернет страница на БТА на адрес: old.bta.bg.