site.btaДигиталните платформи не успяват да осигурят добри доходи и заетост, сочи проучване

Дигиталните платформи не успяват  да осигурят добри доходи и заетост, сочи проучване
Дигиталните платформи не успяват  да осигурят добри доходи и заетост, сочи проучване
.

Платформите за дигитална заетост не успяват да осигурят добри доходи и да създадат заетост. Това установява оповестено днес проучване, изготвено от "Ипсос" (Ipsos) за изследователския институт към Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUI)  и обхващащо 14 страни от ЕС, включително България. 

През 2021 г. близо 50 милиона европейци са използвали интернет като източник на доходи. Въпреки това резултатите от изследването сочат, че подобна активност осигурява само ниски доходи на занимаващите се с дейност, свързана с огромен оборот и намалено работно време.

Резултатите показват, че дигиталните трудови пазари в ЕС са значителни по размер и дигиталните платформи представляват само малка част от тези пазари. Това указва, че има голям потенциал за  бъдещото им разрастване, посочват авторите на проучването. Същевременно обаче доходите от този тип работа са много ниски и биха поставили трудещия се, които разчита единствено на тях, под линията на бедността, отбелязват експертите. 

В ЕС през 2021 г. е имало около 47,5 милиона "интернет работници" или 17 процента от населението в трудоспособна възраст. Това са хора, предоставящи дигитално услуги чрез онлайн платформи,  мобилни приложения и сайтове на свободна практика, продават продукти онлайн (с изключение на стоки втора употреба) или предлагат в мрежата възможности за настаняване. Броят на действителните  "платформени работници" през онлайн платформи обаче е значително по-нисък. Едва 12 милиона (или 4,3 на сто от пълнолетните в трудоспособна възраст) са работили чрез дигитални платформи миналата година, а 3 милиона (1,1 на сто) са по-интензивни потребители, за които тези платформи заемат значителна част от трудовия им живот. 

Изследването показва, че работата в интернет и дигитални платформи е сравнително сходна във всички страни, обхванати от анализа - Австрия, България, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Полша, Румъния, Словакия и Испания.

За преобладаващо мнозинство от работниците (85 процента) работата в платформи осигурява по-малко от половината им годишен доход, а често и много по-малко. Това по-точно означава, че "платформен работник" печели по около 250 евро месечно. Само малка група "платформени работници" разчитат почти изцяло на този тип работа за доходите си - 7,5 процента от професионалистите, работещи дистанционно, 7 процента от работещите на място и 11 процента от шофьорите.

Работата в интернет и дигитални платформи като цяло е допълнение към работа офлайн, а не изглежда да е неин заместител, според проучването. Средният "платформен работник" работи онлайн само около 10 часа седмично. Приходите от този тип заетост варират между 15 евро на час в горния край на диапазона при професионалните онлайн дейности до малко над 8 евро на час за доставки.

Най-популярните онлайн дейности, които хората извършват, са някаква форма на дистанционна активност за "кликване с мишката". Близо 10 млн. души в ЕС (3,4 от населението в трудоспособна възраст) се занимават с това на месечна база, следвани от 5,6 милиона (2 на сто), които продават предмети онлайн, и 5,2 милиона (1,9 на сто), които извършват онлайн професионална дейност.

Тези резултати са донякъде изненадващи предвид медийното внимание, което получава, но най-малката по обем интернет активност е транспортът, организиран през платформи, какъвто извършват 1,5 милиона души на месечна база (0,5 на сто от населението в трудоспособна възраст).

По-голяма вероятност да извършват работа за дигитални платформи има при самонаетите лица спрямо работещите на безсрочен трудов договор, които по-рядко се заемат с онлайн работа. При безработните и неактивните не се наблюдава по-голяма вероятност да извършват някакъв тип интернет работа, отколкото при трудово заетите.

В България делът на хората, работещи през интернет, е 19,1 на сто, а на "платформените работници" - 3,8 на сто спрямо средните стойности за изследваните страни от съответно 17 на сто и 4,3 на сто. В страната ни най-активни в тези дейности са представителите на възрастовата група 18-34 години - 32,7 на сто за интернет работещите и 6,1 на сто за "платформените работници". Броят на мъжете е по-голям от този на жените и при двете категории - съответно 21,3 на сто спрямо 16,7 на сто и 4,4 на сто спрямо 3,1 на сто.   

Уважаеми абонати, архивът ще бъде достъпен през „Вашата БТА“, като профилите ви ще бъдат прехвърлени на новата интернет страница. Архивът остава достъпен и на старата интернет страница на БТА на адрес: old.bta.bg

 

/СС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:47 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация