site.btaЛуксозно издание на книга с есета и импресии за Майстора беше преиздадено в чест на 140-та годишнина на големия творец

Излезе от печат второто издание на книгата "Почит към Майстора" на писателя Михаил Калдъръмов. За преиздаването й пари отпусна Общинският съвет (ОбС) в Кюстендил. Преди 10 години, по повод 130-та годишнина на Владимир Димитров-Майстора, Калдъръмов публикува книгата си с импресии по творби на големия художник. Тя е двуезична - на български и английски език и представя цветни репродукции на шедьоври на Майстора. Първото издание получи висока оценка от литературната критика. Състояха се множество премиери в страната, а книгата, заедно с изложба на Майстора беше представена в Българския културен институт в Братислава. Първото издание на книгата беше бързо изчерпано, а второто беше отпечатано по повод 140-та годишнина на Майстора, която беше отбелязана в Кюстендил и в с. Шишковци на 1 февруари.

Михаил Калдъръмов е утвърден поет и писател, автор на десет книги. Авторът е носител на много литературни награди от национални конкурси. Книгата му за деца "Дракончето в мен" е включена в учебника за четвърти клас на издателство "Просвета". Калдъръмов е и дългогодишен служител в художествената галерия "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил и бивш неин директор. Негова е заслугата и за възстановяване на националната награда за живопис на името на Майстора.

"Книгата ми е почит към този гениален художник, който е изпреварил времето си с творческите си търсения, със своя хуманизъм. Ние, често пъти прехласнати по неговите шедьоври, в които "диша" българската земя с нейното плодородие, с щедрите си плодове и слънце, с красотата на българката, която той пресътворява, подминаваме военния цикъл на Майстора и акварелите му", разказва Калдъръмов. Той припомня, че като глава на семейство Майстора, останал сирак, съгласно закона, е можел да бъде освободен от военна служба, но въпреки това отишъл на фронта като доброволец. "Той е искал да види войната "очи в очи" и да я нарисува като най-голямото човешко зло", разказва Калдъръмов.

"Владимир Димитров-Майстора е единственият български художник, който не подписва творбите си. Това не пречи, ако негова творба се сложи между тези на сто други художници, веднага да бъде разпозната. Често пъти в галерията в Кюстендил са ме питали защо той не е подписвал творбите си. Според мен причината е тази, че във всяка една своя творба Майстора е оставял душата си, вместо подпис", разказва Калдъръмов. Според него е голям успех на сегашното ръководство на галерията в Кюстендил да постави в рамки 280 творби на Майстора, които са се съхранявали в папки във фонда на галерията. "Сега ценителите на изкуството могат да се докоснат и до непознатия Майстор", твърди Калдъръмов.

В книгата му "Почит към Майстора", където се сливат слово и цвят, наред с шедьоврите на Майстора стои и по една импресия от автора. "Това е едно мое преживяване, магия. Нямах никакво намерение да пиша за Майстора. Толкова е голям респектът ми към този творец, че никога не съм си и помислял да пиша за него. Един ден, обикаляйки залите на галерията, защото обичах да се разхождам след работа, когато застанах пред "Пеещите жетварки"  - това страхотно платно на Майстора, чух песента на жетварките. Звучи неправдоподобно, но аз съвсем отчетливо чух тази песен и я записах и тогава вече реших, че мога да пиша за Майстора по този начин, преживявайки неговото изкуство и всяка една творба от тези 17, които съм включил в книгата", разказва още авторът. Работата по създаването на книгата продължила три години. "Не беше лесно, защото с Майстора трябва да се общува много дълго – при пълна тишина, за да можеш да се потопиш в неговия свят, защото това е една творческа Вселена. Може би, ако не го бях направил, след толкова много години сред Майстора в галерията му в Кюстендил, щях да чувствам някаква вина", разказва авторът.

Калдъръмов е и един от изследователите на Майстора като служител в галерията, притежаваща най-богатия фонд от произведения на големия български художник. Според него, около 200 неизвестни произведения на Майстора има в частни колекции в САЩ, след като той е работил четири години за американския меценат Джон Крейн. Правени са опити от страна на галерията в Кюстендил тези произведения да бъдат заснети и описани, но безуспешно. Според Калдъръмов, творба на Майстора е притежание и на Белия дом.

"Майстора е гледал на материалния свят като нещо безлично, незначимо. Той напълно е загърбил материалното и е живял само и единствено за голямото изкуство. Пестил пари само, за да пътува до европейските галерии и музеи, за да се запознае с творчеството на европейските художници и е открил - което е разковничето на неговия нов творчески етап – връзка между изкуството на модернистите на Европа и нашите народни майстори", казва авторът на книгата "Почит към Майстора".

Калдъръмов разказва, че според съвременниците си, Майстора никога не е пестил, за да си купи шапка или палто. Напротив - цял живот е носил едно дълго палто, омазано с бои, живеел е на квартири, въпреки, че е можел да си купи хубава къща в европейска столица, защото приживе е признат за голям художник, но никога не е продавал картини. Веднъж, поканен от Андон Виячев от кюстендилското с. Шишковци, с когото се запознал на фронта, бил подстрекан от него да си подстриже косата и брадата, срещу две хиляди лева. Когато го направил, Майстора отишъл в селския магазин и платил борчовете - за сирене, масло - на всички в селото. По-късно, когато починал, в джоба му намерили само 10 лв. 

"Неслучайно най-добрата оценка му дават децата. Както е известно, той винаги е носел бонбони в себе си и раздавал на децата. А те споделяли с родителите си, че са видели Дядо Боже. Наистина в него има нещо божествено и свято", разказва Калдъръмов.

"Често са ме питали защо Майстора не е създал семейство. Стигнало е до нас, че Майстора е бил влюбен в една от моделите си, известна като Българската Мадона – Дафина. Тя е била негов модел като шестнадесетгодишна и е останала единствената му голяма любов. За нещастие момичето се разболяло от нелечима болест и Майстора, в стремежа си да й вдъхне сили и кураж да преодолее болестта, дори й е предложил да се венчаят. На погребението й той дал обет пред себе си, че няма да спре очите си на друга жена. Знаел е, че изкуството изисква пълно отдаване и от този момент си е дал сметка, че ще се посвети само и единствено на изкуството", разказва Калдъръмов.

   "Наистина има нещо свято в неговото творчество, което идва от голямото преклонение, от обричането, от мълчаливия обет да служиш докрай на една сакрална идея – идеята за красотата, за която да разказваш с езика на цветовете и този разказ да стои над неумолимото време", казва още писателят.