site.btaПлановете на Макрон за френски ядрен ренесанс

 Еманюел Макрон миналата седмица обяви "ренесанс за френската ядрена индустрия" с огромна програма за строеж на до 14 нови ядрени реактори. Той заяви, че така страната ще прекрати зависимостта си от изкопаемите горива и ще постигне въглеродна неутралност до 2050 г.

Това представлява отстъпление от предишната позиция на Макрон, който беше обещал да намали зависимостта на Франция от ядрената енергия, но вместо това сега реши да изгражда имидж на президент, който я подкрепя и с нейна помощ се бори срещу климатичните промени, тъй като през април му предстои тежка битка за преизбиране на президентския пост, отбелязва Лиз Алдерман от в. "Ню Йорк таймс".

"Това, от което се нуждае страната ни, (. . .) е възраждането на френската ядрена индустрия", каза Макрон в индустриалния град Белфор в Източна Франция, където отиде, за да похвали технологичните постижения на страната.

Френският президент центрист, който този месец се очаква да обяви началото на кампанията си за преизбиране, е съвсем наясно с разрастващия се енергиен дебат преди вота тази пролет, който ще се проведе на фона на увеличаващите се разходи за потребителите. Екологичните въпроси също излизат на предна линия за френските гласоподаватели.

Ходът на Макрон е ключов момент и в дебатите за ядрената енергия на европейско ниво. Разделенията по този въпрос стават все по-отчетливи, след като лидери на големи европейски държави обещаха да се борят за предотвратяване на климатична катастрофа и за справяне с енергийната криза, която предизвика стремглаво повишаване на цените на природния газ и електричеството. Отчасти кризата се дължи и на намаляването на производството на ядрена енергия, отбелязва британският вестник "Гардиън".

Френското правителство положи големи усилия и успешно убеди Европейската комисия да обяви ядрената енергия за "зелен енергиен източник", което означава, че тя може да бъде финансирана като енергиен източник, който щади климата. Макрон успя да убеди коалиция от държави със сходни виждания за бъдещето на ядрената енергия да подкрепят неговата визия за ускоряване на постигането на нулеви нетни емисии и енергийна независимост. Това доведе до размяна на остри реплики с група държави, водени от Германия, която се отнася с недоверие към разпространението на ядрените технологии и тази година възнамерява да затвори последните си все още работещи ядрени реактори в съответствие с политика, приета още през 2011 г. от бившата канцлерка Ангела Меркел след ядрения инцидент във Фукушима, Япония.

"Смятаме ядрената технология за опасна", каза миналия месец пред репортери в Берлин говорителят на германското правителство Щефен Хебещрайт. Той отбеляза, че въпросът какво да се прави с радиоактивните отпадъци остава нерешен. Хебещрайт заяви, че Германия "отхвърля изрично" предложението на Еврокомисията атомната енергия да е част от зеленото бъдеще на Европа и че обмисля какви стъпки да предприеме по този въпрос.

Почти 75 процента от електроенергията във Франция се произвежда в атомни електроцентрали и бившият френски президент Франсоа Оланд заяви, че има за цел да намали с 25 процента нейния дял до 2025 г. Френският Закон за енергиен преход за зелен растеж, приет през август 2015 г., предвиждаше, че държавната електрическа компания ще трябва да спира по-стари реактори, ако иска да пусне в експлоатация нови. Но проектозакон за енергетиката и климата, представен през май 2019 г., предвижда, че Франция ще отложи за 2035 г. планираното намаляване до 50 процента на дела на ядрената енергия в енергийния микс.

Ядрената енергия беше и в основата на плана на Макрон за реиндустриализация "Франция 2030", който беше представен миналия месец. В него се включва програма за демонстрация на технологии за строеж на малки реактори и масово производство на водород с ядрена енергия през настоящето десетилетие. При представянето на плана Макрон заяви, че се надява да може да вземе решение за потенциалния строеж на до шест големи реактора "през идните седмици" след представяне на резултатите на ключово проучване. Според доклад на компанията оператор на енергийната мрежа във Франция, публикуван през октомври, най-евтиният начин държавата да постигне целта за нулеви нетни емисии до 2050 г., е чрез построяването на нови 14 големи атомни реактора, както и редица по-малки модулни реактори в комбинация със значителни инвестиции във възобновяемата енергия.

Кандидатите за президент на Франция от десницата също изразяват подкрепа за строежа на още ядрени реактори и подчертават, че страната "трябва да пази суверенитета си" в енергийната сфера. Критици от левицата предупреждават, че това би излязло прекалено скъпо на данъкоплатците, а екоактивисти не са убедени в безопасността на ядрената енергетика като цяло и повдигнаха въпроса за безопасността на радиоактивните отпадъци, които остават смъртоносни в продължение на десетки хиляди години.

Природозащитни групи твърдят, че Макрон не се е консултирал нито с парламента, нито с френското гражданско общество и че ядрената енергия не е решението в борбата с климатичните промени, въпреки че нейното производство не води до отделяне на въглеродни емисии.

"Това е изключително важно решение, което ще ангажира Франция за векове напред с грижата за опасните отпадъци, които ядрените съоръжения произвеждат", заяви Никола Насе, ръководител на политиката за енергиен преход в Грийнпийс Франция. "Не е имало истински демократичен дебат по този въпрос - просто един кандидат прави опортюнистични декларации ", добави той.

Макрон твърди, че френските ядрени регулатори "са ненадминати" по своята строгост и професионализъм и че решението за изграждане на нови атомни електроцентрали е "избор на прогреса, избор на доверието в науката и технологиите". В опит да спечели природозащитниците той обяви и значително ускоряване на развитието на слънчевата и офшорната вятърна енергия. Макрон заяви, че Франция няма друг избор, освен да разчита на възобновяемите енергийни източници и ядрената енергетика, както и че през следващите десетилетия страната ще трябва да потребява значително по-малко енергия. Той каза, че ще се стреми да удължи живота на всички съществуващи френски ядрени централи, когато това е безопасно.

Но обявяването на амбициозната програма идва в труден момент за задлъжнелия френски държавен доставчик на енергия, който се сблъсква със забавяния и превишаване на бюджета при строежа на нови ядрени централи във Франция и Великобритания, както и с проблеми с корозията в някои от остарелите си реактори, отбеляза Световната ядрена асоциация в свой анализ на френския план.

Франция разчита на застаряващ парк от 56 ядрени реактора за производството на електроенергия за собствено ползване, както и за износ за други страни. Това я нарежда на второ място по броя на атомни реактори в света. Но има опасност тя да изгуби доминиращата си позиция, тъй като държавната енергийна компания претърпя поредица неуспехи, точно в момент, когато Европа се бори с енергийна криза.

Този месец компанията предупреди, че производството на ядрена енергия ще спадне до най-ниските нива от 90-те години на миналия век поради проблеми в някои обекти, което доведе до ново повишаване на европейските цени на енергията. Тя временно затвори за поддръжка 10 реактора, в добавка към други 17, затворени през декември, включително за отстраняване на пукнатини, открити в тръбите в някои централи.

Въпреки всички проблеми ядрената индустрия е национален приоритет на Франция. Тя създава пряко и непряко около 200 000 работни места. Тази зима недостигът на енергия постави Франция в неловката ситуация да разчита повече на въглищните си електроцентрали, да използва електроенергия, произведена от въглища в Германия, и да разчита на внос на природен газ. А цените на газа се покачват на фона на конфликта между Русия и Украйна. Така в крайна сметка може да се окаже, че грандиозният план за възраждане на френската ядрена енергетика е единственият възможен път напред.