site.btaВ историческия музей в Карлово ще демонстрират розоварене по стара технология

BOBSTH 06:30:01 01-06-2013
AM1626BO.002 06:30
Карлово - маслодайна роза - празник

В историческия музей в Карлово
ще демонстрират розоварене
по стара технология


Карлово, 1 юни /Ирина Шопова, БТА/
Един ден в годината - в деня на розата, Историческият
музей в Карлово отваря врати за всички, които искат да се
докоснат до производството на розовата вода и масло. И тази
година в напълно обновеното огнище ще заработи казанът за варене
на розов цвят, така както са го правили карловци преди два
века. Това разказа за БТА директорът на музея Мария Деянова.
Според първите писмени сведения първите розови
градини в карловската долина са от 1712 година в с. Войнягово и
Клисура. Първата маслодайна роза - дамасцена, е пренесена от
кръстоносците, а по-късно тук е култивирана и червената
казанлъшка роза, която е с по-голям концентрат на масло. По
думите на Деянова това никак не е случайно. Подбалканската
долина има благоприятните условия по отношение на климата, което
включва температури и валежи по време на беритбата, а това
увеличава тежестта на розовото масло. В края на 18 век
розопроизводството става един от основните поминъци на хората в
долината. Това дава тласък и на редица други занаяти, свързани и
с розоваренето, отбелязва специалистът.
Казанът за варене на розов цвят се състои от две
части - тяло "казан" и капак /каук или лула/. Първи българите
въвеждат казаните от медна ламарина, а капакът се прави по-голям
и със специален улей. По този начин се събират повече водни
пари и се повишава качеството на маслото, твърди историкът. В
казана се слага между 15 и 20 кг розов цвят и 4-5 пъти повече
чиста вода с "медник". Капакът се затваря с "колан" /памучен
плат напоен с глина или тесто/, втори колан се слага на връзката
между охладителната тръба /бурията/ и шлемът на капака.
За да се получи розова вода, а след преварката и
розово масло, е необходимо добро охлаждане на парите, каза
Деянова. Българските розопроизводители непрекъснато са развивали
този процес и са достигнали успехи, по-големи от страните,
откъдето е внесена розата. Новаторство имаме и при охлаждането,
като старият начин с охладително корито се заменя с поредица от
охладителни дъбови каци.
Варене се извършва на тих огън, парите трябва
да се охладят добре, а розовата вода се налива в шишета от 5 до
8 литра. Първото шише се нарича "аяк" /първак/, второто е "баш",
като до Освобождението са събирали трето. След 4-5 зареждания
"аяк"-ът се връща в казана и се прави преварка, която се нарича
"сюрия". Тя е с белезникав цвят и над нея плува розовото масло
като мазна жълтеникава течност. Тази процедура се повтаря и с
"баша", но крайният продукт вече е с по-ниско качество. Самото
масло се е извличало от розовата вода с "кепче". Остатъчната
вода се слага в следващия казан за варене на гюл.
За получаване на 1 кг розово масло са необходими
между 3 000 и 3 500 кг розов цвят от червената казанлъшка роза
и до 5 000 кг от бялата роза. Мерната единица на розовото масло
е мускал, заимствана от арабите и е равна на около 5 грама. В
предвоенните години на 20 век производството на розово масло в
Карловска околия е най-голямо в нашата история и достига до 110
222 мускала годишно.
Между първите износители на розово масло са
Христо и Никола Пулиеви, които го продават наред с гайтан, аби,
кожи. През 1839 г. чрез Евлоги Георгиев розовото масло стига до
Виена и Париж. Пазарът в Англия "държат" братя Гешеви, на
Лондонския пазар продава и Васил Хадживълков, разкриват
историците. /ИШ/

/АМ/