site.btaВече 60 години в музея "Васил Левски" в Ловеч се съхранява колекция от личните вещи на Апостола

BOBSTH 12:09:30 19-02-2014
AM1208BO.002
Ловеч - музей - годишнина

Вече 60 години в музея "Васил Левски"
в Ловеч се съхранява
колекция от личните вещи на Апостола

Ловеч, 19 февруари /Даниела Балабанова, БТА/
Вече 60 години в музея "Васил Левски" в Ловеч се съхраняват
личните вещи на Апостола. Милиони са хората, които са имали
възможността да се докоснат до делото и живота на националния
герой чрез музейните експонати в града на люляците. На 19
февруари тази година музеят в Ловеч ще отбележи своята
60-годишнина от създаването си. За идеята, създаването и
развитието на музея, посветен на Апостола на българската
свобода, разказа за БТА Теодор Тончев, главен уредник и завеждащ
отдел "История на България 15-19 век" при Регионален
исторически музей - Ловеч.
През своята 60-годишна история музеят сменя две сгради и
четири пъти е актуализирана неговата експозиция. Той притежава
най-голямата колекция от лични вещи на Апостола.
Сред тях е неговото лично оръжие - камата и сабята му.
Камата е била съхранена от наследниците на Васил Йонков -
Гложенеца, съратник на Левски, а сабята се е съхранявала в
Троянския манастир, казва Тончев.
По думите му историята с личните вещи на Левски започва още
през 1873 г., когато Мария и Никола Сиркови прибират, укриват и
съхраняват неразкрития в Къкринското ханче от турските полицаи
архив на Апостола, зашит в самара на коня на Никола Цвятков.
Сирков умира същата година, когато Левски е обесен и в
последствие съпругата му се омъжва за Никола Цвятков и двамата
съхраняват съдържанието на архива до след Освобождението.
От 1884 до 1889 г. в Ловеч е Захари Стоянов, който иска да
направи преработено издание на биографията си за Левски. Мария и
Никола Цвятков му предават по-голяма част от архива. Останалите
вещи ги предават на д-р Параскев Стоянов, лекар, който идва да
практикува в Ловеч. Той става председател на комитета за
въздигане паметник на ловчанските въстаници и председател на
Ловчанското читалище "Наука".
Тончев разказва още, че през 1901 г. д-р Стоянов
осъществява рядка по рода си анкета с оцелелите съратници на
Левски, с приятели на Кирков и други свидетели на събитията от
това време и написва монография, която и до днес има научна
стойност. Стоянов изготвя дълъг списък - "За музеят на
читалището предмети, обещани за прибиране или подарени", който
съдържа 23 точки. Никола Цвятков му дарява документи, заедно с
един револвер и три съоръжения (калъпи) за отливане на куршуми.
Освен тях той предава и седем фалшиви турски печати и една
примитивна портативна печатничка ( печатна форма ) - лични вещи
на Васил Левски.
"Тези неща днес представляват гръбнака на експозицията на
музея. Освен тях има дарения на лични вещи на съратници и
сподвижниците на Левски от техни наследници. През 2009 г.
Владимир Зиновиев Бубняк дари восъчна фигура на Васил Левски,
изработена от екип на Музея на восъчните фигури в Санкт
Петербург", допълва историкът.
По думите на Тончев историята на музея "Васил Левски" в Ловеч
започва от началото на 1953 г., когато с помощта на екип от
"стари музейни сътрудници" - специалисти в различни области,
уредникът Константин Драгнев изработва тематико-експозиционен
план. Научен ръководител и консултант е проф. Иван Унджиев -
автор на най-обемистата научна биография на Апостола. Художник
на експозицията е Борис Дионисиев Китанов. Тя се помещава в
къщата на Иван Крачула - бащата на Христо Иванов - Големия, в
квартал "Дръстене" в Ловеч.
"На 19 февруари 1954 г. музей "Васил Левски" отваря врати. Пръв
негов уредник е Слава Банбалска. Експозицията ежегодно е
посещавана от 20 - 25 хиляди човека. През 1958 г. окончателно се
определя статутът на музея. Той е част от Околийския народен
общ музей, който от 1959 г. става окръжен", казва Теодор Тончев.
Той допълва, че през 1959 г. по идея на учителя по история и
музеен сътрудник Гено Иванов на мястото, където се е намирала
къщата на възрожденския учител, книжовник и борец за независима
българска църква поп Лукан Лилов, се построява нова музейна
сграда. Проектант е арх. Иван Николов, а конструктор - инж.
Петър Вълчев. Новият тематико-експозиционен план е дело на Вяра
Кирова. Научен консултант е проф. Дойно Дойнов, а художествен
изпълнител - художникът Злати Чалъков.
"На 17 юли 1967 г. официално се открива музея. Статистиката
отчита, че в периода 1970 - 1975 г. посетителите достигат
рекорден брой - 100-150 хиляди човека на година", разказва
Тончев.
По думите му през 1976 г. музеят затваря врати за основно
преработване на експозицията. Автори на третия поред
тематико-експозиционен план са Надежда Кунчева и Геновева
Шейтанова. Научен ръководител е проф. Николай Генчев, а
художествен изпълнител - художникът Асен Стойчев. В
експозиционната зала е изградено второ ниво, което е пантеон на
признателност към дейците на създадената от Левски комитетска
мрежа в страната. Връзката между двете нива е паното, дело на
художника Цвятко Дочев. Открита през 1982 г., експозицията е
най-дълго правената - 6 години, и най-продължително
съществувалата - 25 години. На 15 февруари 1985 г. музеят
посреща двумилионния си посетител.
"В първите години на новото хилядолетие музеят се радва на
посещения от наши и чужди държавници, известни и забележителни
българи, представители на различни сфери на науката, културата и
изкуството - хора на духа", казва Теодор Тончев.
През есента на 1999 г. с отпуснатите от Община Ловеч
средства била направена веранда. На следващата пролет по
програма "Красив Ловеч", финансирана от испанското правителство,
се осъществил основен ремонт на покривната конструкция. Със
средства от общинския бюджет през лятото на 2001 г. е била
подменена старата конструкция на експозиционната зала с окачен
таван, съобщава уредникът.
В навечерието на коледните празници на 2007 г. е започнало
пълното обновяване на експозицията, под ръководството на
директора на Регионалния исторически музей в Ловеч Иван Лалев.
Тя е била открита на 18 февруари 2008 г. от кмета на община
Ловеч Минчо Казанджиев и до днес се радва на голям интерес./ДБ/
/АМ/